Постене – всичко, което трябва да знаем
В днешния свят интересът към постене е все по-нарастващ в контекста на последните изследвания, които доказват множеството ползи за организма от практиката – от сваляне на излишно телесно тегло до подобряване на мозъчната дейност.
Културна история
В Древен Египет постенето е част от различни ритуални практики, а в Китай и Индия е било условие за постигането на определено медитативно състояние и духовно пречистване. В голяма част от световните религии постенето заема централно място.
Най-големите пости са:
- Християнският пост. Великият пост е фундаментална християнска традиция, която се изразява във въздържание от храни, напитки и физически удоволствия в рамките на 40 дни преди Възкресение и Рождество Христово.
- Постенето в ислямската религия. По време на Рамазан Байрам мюсюлманите постят от изгрев до залез, като това се смята за средство за пречистване и заздравяване на връзката с Аллах.
- Постенето в юдаизма. Йом Кипур е ден за пост и молитва, който се смята за най-свещения ден в еврейския календар.
- Постенето в будизма. В будистките традиции то често е свързано с духовно просветление и възпитаващо упражнение за ума и тялото.
В днешно време, независимо че мотивацията може да бъде различна, основният принцип на практиката остава същият – доброволно въздържание от храна с цел постигане на определени физически, умствени или духовни резултати.
Отражение на постенето върху организма
В основата на постите като практика стои идеята за ограничаване на калорийния прием, което провокира организма да започне да изразходва своите енергийни запаси. Обикновено така се постига състояние на кетоза – процес, при който мазнините в тялото се разграждат и използват като източник на жизнена енергия.
Когато човек сведе до минимум хранителният си прием, организмът преминава през няколко ключови фази:
- Гликогенолиза. В първите 12-24 часа без храна, тялото използва гликогена, съхраняван в черния дроб и мускулите, за да поддържа нивото на кръвната захар.
- Кетоза. След като изчерпи запасите от гликоген, тялото започва да разгражда мазнините и да произвежда кетони, които служат като алтернативен източник на енергия за мозъка и останалите органи.
- Автофагия. По време на продължително гладуване (обикновено над 48 часа) клетките започват процес на самопочистване и възстановяване, наречен автофагия. Това може да спомогне за премахване на повредените клетки и стимулиране на клетъчното възстановяване.
Различните видове пост
Намират се много и различни подходи към постенето спрямо индивидуалните особености и цели. Да разгледаме най-често срещаните видове пост.
Интервално (Intermittent Fasting)
Това е един от най-популярните методи в съвремието, особено сред хората, които искат да понижат или контролират теглото, както и да подобрят метаболитното си здраве. Интервалното постене представлява редуване на периоди на хранене и гладуване.
Най-известният вариант е 16/8 – 16 часа гладуване и 8 часа, през които се консумира храна. Обикновено се пропуска закуската и храненето се случва само в обедно-вечерния период. Дру разпространен вариант е 5/2 – 5 дни нормално хранене и 2 дни с ограничен калориен прием (500-600 калории).
Съществува и друг, по-краен метод, при който се консумира само едно основно хранене през деня, което означава гладуване за около 23 часа в денонощието и хранене в рамките на 1 час.
Постене с вода (Water Fasting)
Този метод на постене включва прием само на вода за определен период от време – обикновено от 24 до 72 часа. Той се използва за детоксикация на организма и е по-интензивен, отколкото интервалното постене. При дългосрочен пост с вода е препоръчително да се проведе консултация с медицинско лице, за да се избегнат нежелани странични ефекти в резултат на особеностите на индивидуалния организъм.
Пост със сокове (Juice Fasting)
В този вариант на постене се консумират само плодови и зеленчукови сокове, които осигуряват малко калории и хранителни вещества. Този метод крие известни рискове за здравето на организма и често се използва за по-кратки периоди (от 1 до 3 дни), за да се даде на храносмилателната система нужната почивка.
Периодично
Това е метод, при който се пости за 24 или повече часа, веднъж или два пъти седмично. През останалите дни храненето може да бъде нормално. Този тип пост е възможно да се окаже подходящ за хора, които не желаят да следват стриктен режим всеки ден, но все пак се стремят към ползите от гладуването.
Религиозни пости
До ден днешен постенето е част от религиозните убеждения на голяма част от хората по света. В тези случаи постът често се състои в отказ от определени храни или напитки за определен период от време. В исляма по време на Рамазан вярващите се въздържат от храна, напитки, тютюн и полов акт от изгрев до залез, а в християнството постенето обикновено се изразява във въздържание от месо и животински продукти по време на Великия пост.
Здравословните ползи от постенето за организма
Постенето стимулира производството на определени невротрофични фактори, като например мозъчния невротрофичен фактор (BDNF). Този протеин е важен за здравето на мозъчните клетки, като стимулира растежа на нови неврони и защитава съществуващите. Повишеното ниво на BDNF е свързано с по-добра памет, когнитивна функция и може да намали риска от заболявания като Алцхаймер и Паркинсон.
Стимулиране на автофагията
Автофагията е процес на клетъчно почистване и регенерация, който се активира при дълготрайно гладуване. Този механизъм помага на организма да изчисти повредените клетки и техните компоненти, което може да спомогне за забавянето на процеса на стареене и да предотврати развитието на онкологични заболявания.
Противовъзпалително действие
Някои изследвания показват, че постенето нямалява степента на възпалителни симптоми в тялото, което допринася за облекчаване на състояния, свързани с хронично възпаление като ревматоиден артрит, сърдечно-съдови заболявания и метаболитен синдром.
Подобряване на сърдечно-съдовото здраве
Постенето може да повлияе благоприятно на различни фактори, свързани със сърдечното здраве, като:
- Намаляване на кръвното налягане
- Намаляване на нивата на LDL („лошия“) холестерол и триглицеридите
- Подобряване на нивата на HDL („добрия“) холестерол
Рискове от постенето
Въпреки че спазването на пост има множество ползи за здравето, важно е да се подхожда с повишено внимание към възможните му рискове. За някои хора то не е здравословно и може да доведе до нежелани противопоказни ефекти.
Дефицит на хранителни вещества
При по-дългосрочно гладуване или при неправилно планирано постене може да възникне дефицит на витамини, минерали и други жизненоважни хранителни вещества. Това от своя страна води до умора, отслабена имунната система, загуба на мускулна маса и други здравословни проблеми.
Хормонален дисбаланс
Постенето може да повлияе на нивата на хормони като инсулин, кортизол и щитовидни хормони. При жените неправилен или твърде дълъг пост може да доведе до нарушения в менструалния цикъл и намалена плодовитост.
Загуба на мускулна маса
Въпреки че постенето насърчава изгарянето на мазнини, при прекомерно или неправилно практикувано гладуване може да се загуби и мускулна маса, особено ако няма достатъчен прием на протеини между постите.
Преяждане след поста
Един от потенциалните рискове е преяждането след края на постенето. След продължителен период на гладуване, организмът изпитва извънредно силно чувство на глад, което води до консумация на големи количества храна наведнъж, нарушавайки постигнатите ползи.
Главоболие и умора
Някои хора могат да изпитват главоболие, умора или замайване по време на постене, особено в началните етапи на адаптация към този режим. Това може да се дължи на колебания в нивата на кръвната захар или на хормонални промени.
Рискови групи
Постенето може да не е безопасно за всички. Ето някои рискови групи от хора, които трябва да избягват тази практика или да я прилагат само под строг лекарски контрол:
- Бременни и кърмещи жени
- Хора с хранителни разстройства
- Хора с диабет тип 1
- Хора с хронични заболявания
Заключение
Постенето е древна практика, която днес придобива популярност не само като религиозен ритуал, но и като здравословно средство за подобряване на метаболизма, загуба на тегло, подобряване на мозъчната функция и удължаване на живота. Различните видове постене предлагат гъвкавост и възможности за адаптиране към личните нужди и цели.
Въпреки ползите е важно постенето да се извършва разумно и с внимание към рисковете.
Източници
- Cabo R, Ph.D., Mattson, M., Ph.D. "Effects of Intermittent Fasting on Health, Aging, and Disease", The New England Journal of Medicine, Published December 25, 2019
- Wang Y, Wu, R. "The Effect of Fasting on Human Metabolism and Psychological Health", PubMed Central, Dis Markers. 2022 Jan 5;2022:5653739
Блог
Рецепти
Свързани публикации
Програмата за интермитентен фастинг е по-лесна за изпълнение в по-продължителен период от време, за разлика от повечето диети.
Гладолечение, интермитентно хранене, фастинг – методите на периодичното гладуване станаха много популярни напоследък, но всъщност са практика, която
Състоянието на кетоза е понятие, което свързваме изцяло с така популярния кето режим на хранене. Кето диетата, наричана