Pavor nocturnus или „нощни ужаси“ – причина за лош сън при децата

Pavor nocturnos може да бъде причина за непълноценна почивка при децата, а също и за развиването на допълнителни разстройства, свързани със съня.

 

 

 

С какво преминават едни нощни ужаси?

Дете, което преживява pavor nocturnus, се събужда със силен вик, често съпроводен с плач, 2-3 часа след като е заспало. В допълнение може да се наблюдават учестено дишане и сърдечна дейност, както и избиване на студена пот.

Въпреки че очевидно в този момент детето преживява нещо, може да бъде с отворени очи или изправено, то е заспало, не отговаря, не забелязва хората около него и често не може да бъде събудено. Това са основни разлики с обикновените кошмари, които всички ние имаме понякога. Ако все пак детето успее да бъде събудено, е възможно то да е ядосано и разгневено на човека, който го е събудил.

Понякога се наблюдава внезапно скачане от леглото, съпроводено с бягане из стаята, без да се забелязва заобикалящата среда или да се разговаря с близките.

Сънят по принцип се възстановява 10-20 минути след нощните ужаси. На сутринта детето не помни случката, също и какво е сънувало.

Тези повтарящи се поне веднъж седмично епизоди са изключително стресиращи за родителите и те често търсят помощ и обяснение за случващото се.

Pavor nocturnus спада към групата на NREM-свързаните парасомнии. Това са нетипични поведения по време на тази част от съня, по време на която не са характерни бързи движения с очите (non-rapid eye movement sleep). Тази фаза на съня съответства с дълбокия сън, в който тялото е най-отпуснато и настроено за почивка. За разлика от това сънищата и кошмарите се случват обичайно в REM-съня, когато мозъчната активност е по-интензивна.

 

При кои деца се срещат нощните ужаси?

 

 

При деца нощните ужаси се наблюдават най-често във възрастта между 3 и 12 години, с пик на начало 3 години и половина. Засегнати от състоянието са около 5% от подрастващите, еднакво при двата пола, без превалиране на някоя раса или етнос.

При по-малки деца pavor nocturnus обикновено се наблюдава веднъж седмично, а при-големи – два пъти месечно. Според експерти в областта на медицината на съня, този симптом може варира значително при отделните пациенти.

Предполага се, че нощните ужаси са по-чести при деца, преживели епилептични припадъци или нарушения в дишането, като например сънна апнея, деца с увеличена трета сливица и др. Описани са и по-чести случаи при страдащите от гастроезофагиален рефлукс.

При възрастните това състояние се наблюдава значително по-рядко, понеже се „израства“ след детството. Въпреки това, когато се среща при по-големите често е свързано с емоционален стрес, сънна апнея, неправилна диета.

Съществуват доказателства, че pavor nocturnus е вродено и наследствено състояние. Това означава, че е типично и при роднините на детето да е имало подобни епизоди или чести кошмари и сомнамбулизъм. Конкретен начин на унаследяване все още не е установен.

Фактори, които биха стимулирали поява на нощни ужаси, са повишената температура, астма, назална обструкция, употреба на медикаменти, влияещи върху централната нервна система и гастроезофагиален рефлукс.

 

Как се поставя диагнозата?

За да се потвърди, че се касае за pavor nocturnus, е необходимо да се покрият някои особености на състоянието, част от които вече бяха споменати:

• Епизодите са в първата трета на нощния сън и протичат с непълно събуждане.
• Детето изпитва страх и издава панически вик и/или рязко скачане от леглото в началото.
• Не може да се постигне успокоение.
• Няма спомен за преживяното.
• Нощните ужаси протичат с клинични промени, свързани с промяна във физическото състояние на детето (тахикардия, ускорено дишане, тремор).

 

Какво е лечението?

 

 

При повечето деца не е необходимо лечение на нощните ужаси. Те не са на чести интервали от време и се „израстват“. Няма конкретно терапевтично поведение или медикамент срещу състоянието, но съществуват методики, кпито могат да бъдат от полза.

В момент на pavor nocturnus е желателно да не се опитваме да събудим детето. Въпреки че точно това изглежда логичното решение на проблема, опитите за събуждане е възможно да доведат до удължаване на епизода.

Предвид факта, че когато детето изпадне в това състояние, то няма да бъде будно и може да започне да тича из стаята, обстановката около него трябва да бъде обезопасена. На първо място e грижата прозорците и вратите да бъдат затворени и по пода да няма предмети, на които детето да се спъне или нарани.

Подобряването на хигиената на сън е важна за всички разстройства, свързани със съня. Това означава лягане и ставане по едно и също време, спиране на приема на тонизиращите храни и напитки непосредствено преди лягане и осигуряване на тиха и спокойна заобикаляща среда в стаята за почивка.

Психическото здраве на детето също е съществена част от решаването на проблема. Ако у дома или на училище детето се сблъсква с чести конфликти, това би повлияло негативно на проблема. Затова заобикалящата социална среда трябва да бъде максимално оптимизирана за намаляване на стреса. Психотерапията е метод на избор без значение дали семейството успее или не да осигури спокойствие. Възможно е все пак да има неразкрит проблем, за който работата с психолог би била полезна.

Метод, който би могъл да проработи, е събуждане на детето, непосредствено преди да започнат нощните ужаси. Приложимо е, ако епизодите се случват по едно и също време и знаете точно кога да прекъснете съня. Ако състоянието обаче не се наблюдава всяка вечер или през вечер, такъв тип събуждане не е препоръчително да се прави. Това би нарушило съня на детето и би довело до други сериозни проблеми като недостатъчно почивка и недоспиване.

При по-усложнените случаи на pavor nocturnus се коментира започване на терапия с медикаменти от групите на трицикличните антидепресанти и бензодиазепините, което се назначава само от лекар със съответната квалификация. Под въпрос е и ефективността на лечението по методите на хипнозата.

 

Кога нощните ужаси са спешнo състояние?

Епизодите на pavor nocturnus изглеждат притеснително в началото. Предвид кратката им продължителност обаче, както и липсата за спомен от преживяното, с тях се свиква и след време започват да изглеждат по-малко драматични за родителите.

Въпреки това съществуват и някои алармиращи знаци, които биха изискали търсене на спешна медицинска помощ. Най-честите от тях са продължителност на епизода повече от 30 минути и/или забелязване на клонуси (ритмични мускулни съкращения), потрепвания (по-кратки и неритмични съкращения), втренчване на погледа, изпъване на тялото или други прояви, наподобяващи гърч.

Такива прояви не са характерни за обичайното състояние при нощни ужаси и вероятно са знак и за придружаващ процес.

Нощните ужаси или pavor nocturnus са състояния много наподобяващи кошмарите. Въпреки че изглеждат драматично за свидетелите, те се преживяват по-леко от децата, отколкото обикновените кошмари. Прогнозата им в голяма част от случаите е добра и те рядко присъстват като разстройство при възрастните.

 

Често задавани въпроси