Нутригенетика – връзката между храната и генома

Нутригенетика и нутригеномика наричаме научните клонове, разглеждащи връзката между храненето и генетичната информация на организмите.

Какво е нутригенетика?

Нутригенетиката проучва как тялото ни усвоява хранителните вещества спрямо особеностите на индивидуалните ни генетични заложби и наследствени специфики. Хранителните вещества доказано влияят на молекулярните механизми и диктуват изпълнението на много естествени телесни функции.

Храненето е необходимост, която е в основата на физическото ни здраве. Народната мъдрост е отразила знанието на предците ни за силата на храна и ефекта, който има върху здравето ни. Дори без да сме наясно с нутригенетиката като наука, можем самостоятелно да отбележим ползите от здравословната храна. 

За пръв път този клон на генетиката се появява през 1975 година. Чрез нутригенетични тестове се откриват подходящите и неподходящите храни и се анализират потенциалните реакции към съответните хранителни вещества. Различните генетични вариации в тялото ни могат да са предпоставка за нарушения в метаболизма и развитието на някои болести.

Някои дефицити и специални диетични потребности се дължат на генетично заложени фактори. С помощта на нутригенетиката можем да предоставим на организма си нужните храни и вещества в правилните количества.

Нутригенетика и нутригеномика

Разделението на тези два клона е важно, тъй като взаимодействието между гените и храната може да се разглежда от различни ъгли и изследванията по въпроса преследват специфични цели, които понякога се разминават. Ето какво е важно да знаете за тях:

• Нутригенетиката: разглежда реакцията на организма към различните храни и открива нуждите и непоносимостите спрямо реакциите на гените към храната, която сме приели. Терминът е използван за първи път от д-р Бренан през 1975 г. в книгата му „Nutrigenetics“.
• Нутригеномиката: интересува се от взаимодействието на храните върху гените, засилването или потискането на тяхното изразяване и влияние върху тялото, от което зависи физическото ни здраве.

Влиянието на гените върху функционирането на тялото ни

Организмът е сложна система от много на брой части, които взаимодействат помежду си. Информацията, която е кодирана в гените ни, управлява биохимичните процеси и влияе на цялостното функциониране на тялото. Индивидуалната комбинация на генетичните вариации обуславя разнообразните здравословни особености, които всеки от нас носи в себе си, и често лежи в основата на различните заболявания.

Генетиката влияе върху метаболизма и начина, по който тялото ни усвоява храната. Някои гени могат да предразполагат тялото към определени болести или заради тях да преживяваме заболяванията по-тежко от останалите засегнати пациенти. Начинът на хранене може да потисне или засили изразът на тези гени. 

Някои хора например носят гени, заради които мазнините от храните не се усвояват правилно. Това може да доведе до различни заболявания, свързани със сърдечно-съдовата система, където мастните натрупвания са най-опасни. 

Голяма част от хроничните заболявания са предизвикани от увреждане на структурата на ДНК. За това вина могат да имат фактори в околната среда и начина ни на живот – един от които е храненето. За да предотвратим тези заболявания, трябва да приемаме повече хранителни съединения, които да намалят шанса от увреждане. 

Антиоксидантите защитават клетъчните структури от непоправими щети.

Каква е връзката между нутригенетиката и храната?

Генетиката обуславя начина, по който тялото ни реагира на различните храни, както и влиянието, което хранителните вещества оказват върху нас. На база на генетичните изследвания се откриват най-подходящите храни, но и индивидуалните нужди от хранителни вещества, витамини и минерали. 

Чрез нутригенетиката можем да наблюдаваме развитието на тялото и измененията в метаболизма с напредването на възрастта и да променяме начина на хранене спрямо това. С помощта на този подход можем да поддържаме тялото си жизнено и здраво дори в напреднала възраст.

Как може да ни помогне нутригенетиката?

С помощта на тази нова наука се създават персонализирани диети и препоръки за хранене. По този начин може да се фокусираме върху нужните витамини и минерали, да управляваме и предотвратяваме появата на дефицити и заболявания.

На базата на нутригенетиката се затвърждава мнението, че не съществува една универсална диета или начин на хранене, който да е приложим за всички хора. Здравословното и балансирано хранене се отразява добре на цялостното здраве, но личните специфики в уникалния код на тялото ни могат да ни покажат най-подходящия и правилен път към здравето.

Как може да се приложи?

След като специалист по нутригенетика проведе нужните ДНК тестове, те се анализират с цел да се открие най-добрият индивидуален режим на хранене. Освен храната се вземат предвид и потенциалните заболявания и как да забавим или спрем развитието им.

Целта на тези изследвания е да се изгради индивидуален режим на хранене, който да е най-подходящ за нас. Това включва не само специфични храни, които тялото ни да понася най-добре, но и откриването на предразположености към дефицити и нивата на поносимост към витамини и минерали. 

С помощта на нутригенетиката може да сме по-здрави и да намалим шанса от някои заболявания.

Чрез тези съвети можем да приложим диетичните практики в ежедневието си и да подобрим здравето си. Индивидуалният режим, който специалистите по нутригенетика могат да ни препоръчат, трябва да се използва в общия контекст на здравословния начин на живот, който включва хранене, движение и избягване на вредни субстанции.

Епидемиологичните проучвания показват връзка между приема на храна и честотата и тежестта на хроничните заболявания. Голям брой свързани с храненето патологии (затлъстяване, метаболитни синдроми, диабет тип 2, сърдечно-съдови заболявания и някои видове рак) са многофакторни и тяхното начало и прогресиране са свързани с множество гени и техните варианти, както и няколко фактора на околната среда, особено диетата.

Увреждане на генома и хранителен дефицит

Както споменахме и по-рано, хранителният статус влияе върху стабилността на генома и дефицитът на определени микронутриенти може да доведе до критични щети. Проучванията показват, че най-малко девет микроелемента влияят върху стабилността на генома при човека:

• витамин Е
• калций
• фолиева киселина
• ретинол
• никотинова киселина
• β-каротин
• рибофлавин
• пантотенова киселина
• биотин

Фолатът и витамин B12 са необходими за репликация на ДНК, възстановяване и поддържане на моделите на метилирането й.

Тъй като развитието, дегенеративните заболявания и стареенето са частично причинени от увреждане на ДНК, определянето на оптималните нужди от ключови минерали и витамини за предотвратяване на тези процеси е важно.

Безплодие и увреждане на генома

Безплодието е друга последица от увреждането на генома върху човешкото здраве. То е резултат от дефицит на специфични микроелементи, което може да причини дефекти в развитието на плода или повишен риск от рак при детето.

Например неадекватният прием на витамин С води до повишено окисляване на ДНК на спермата; дефицитът на фолиева киселина увеличава риска от дефект на невралната тръба и увреждане на генома.

Доказан е повишен риск от детска левкемия при деца, чиито майки не са приемали достатъчно добавки с фолиева киселина по време на бременност. Освен това дефицитът на цинк предизвиква оксидативно увреждане на ДНК и нарушава възстановяването му, което повишава риска от тератогенни (анатомични) дефекти.

Заключение

Нутригенетиката е наука, целяща да открие най-добрият начин на хранене за всеки човек. Тя се фокусира върху индивидуалните реакции на тялото ни към различните храни.

С помощта на нутригенетичните изследвания и анализи може да прилагаме персонализирани диети и стратегии за контрол на телесното тегло, да оптимизираме двигателната активност, да се избавим от някои заболявания и да предотвратим появата на други, като увеличим дълголетието си.