Генетични болести – грешка на природата или скрита родова травма

Обновена: 27.01.2024|

Какво са генетичните болести – грешка на природата или тежък багаж от миналото? Наистина ли природата прави грешки или аномалиите в гените не са случайни?

Какво се крие зад генетичния код и има ли нещо общо с концепцията за кармата? Възможно ли е животът и делата на предците ни да се отразява на нашето физическо и психическо състояние и тази информацията да се предава чрез гените?

В статията ще търсим отговорите на тези въпроси и ще проследим има ли връзка между генетични болести и скритите травми в родовата линия.

 

Мистерията ДНК

ДНК е универсалният код на живота. Тя се намира в клетките и е базовата матрица, по която се изграждат живите организми. Гените са носителите на наследствената информация за последователността на аминокиселините, които образуват белтъците – главните строителни блокове на клетките.

Всички клетки съдържат ядро, носител на дезоксирибуноклеинова киселина (ДНК).

ДНК представлява двойноверижна молекула, състояща се от две полимерни вериги, които са навити една около друга, образувайки спирала, компактно пакетирана в плътни структури, наречени хромозоми.

Всяка молекула се състои от низ от нуклеотиди, които представляват съединение на десоксирибоза, фосфатна група и една от четирите азотни бази: аденин (A), тимин (T), гуанин (G) и цитозин (C).

От само четири азотни бази могат да се оформят внушителните 3 билиона нуклеотидни двойки, а информацията от генетичния материал в една клетка, написана с букви, може да запълни около хиляда тома, всеки равен на обема на речника на Уебстър.

Генетичният код е универсален за всички живи организми, което означава, че определените комбинации от нуклеотиди (три последователни нуклеотида, наречени кодони) в ДНК и РНК детерминират подреждането на аминокиселините.

Това позволява на различните организми, включително вируси, прокариоти (бактерии) и еукариоти (растения, животни и гъби), да използват общ начин за синтез на протеини.

Невероятен е фактът, че всички ние имаме около 99,9% една и съща ДНК и само около 0,1% от генома ни е уникален за всеки от нас.

ДНК е архивът на цялата земна еволюция и е отговорна за преноса на наследствената информация. За този процес се използва невероятно сложен механизъм – репликация, при който цял арсенал от протеини следи процесът да се осъществи правилно и да се осигури точно копие.

Гените са основните диригенти на нашата биология, като контролират различни аспекти от живота ни, включително нашата външност, поведение, здравословно състояние и склонностите ни към различни заболявания.

Те кодират всичко – от цвета на нашите очи и формата на нашите лица до способността ни да обичаме и мислим.

Но уви, дълги години човешкият геном е представлявал истинска мистерия за учените, като повече от 98 процента от него е бил с напълно неизяснени функции и дори се е смятал за излишен материал.

Доскоро науката не е имала и задоволително обяснение на въпроса какво точно причинява мутациите в гените и генетичните болести, но със завършването на колосалния проект за картографиране на човешкия геном и зараждането на новата наука за гените – епигенетика, мистерията ДНК започва да се разплита.

 

Трансгенерационната травма през погледа на епигенетиката

 

Генетични болести

 

Според психогенеалогията, научната дисциплина, свързваща психологията с генеалогията, неизцелените емоционални травми на предците се предават на потомците и могат да са причина за генетичните болести.

Някои изследователи твърдят, че генетичните предразположености към определени заболявания са свързани с миналите действия или преживявания на предшествениците ни и са отразени чрез т.н. епигенетични маркери.

Епигенетиката е сравнително нова област на науката, която се съсредоточава върху това как средата и жизнения ни стил могат да повлияят върху активността на гените ни, без да променят самите генетични последователности.

Отвъд геномът съществува епигеном – молекулярен превключвател, който променя активността на гените, като тези епигенетични модификации могат да бъдат наследявани от поколенията.

Има все повече доказателства, че, освен физическите характеристики, опитът на предишните поколения, техните емоционални травми и факторите на околната среда също се предават по епигенетичен път.

Трансгенерационната травма, наричана още травма между поколенията, е концепция, въведена от унгарския психоаналитик Шандор Ференци, която предполага, че определени травматични преживявания оставят следа в генетичната информация и променят реакциите, емоционалното състояние и дори поведението на човек.

Първоначално този феномен е проучен и документиран при потомците на оцелелите от Холокоста.

Д-р Рейчъл Йехуда, водещ изследовател в тази област, установява, че децата на оцелелите от Холокоста показват по-високи нива за отключване на посттравматично стресово разстройство (ПТСР) и депресия, въпреки че не са преживели лично ужасите на концентрационните лагери.

Проучване през 2018 г. пък установява, че потомството на войници от Гражданската война, които са прекарали известно време като военнопленници, е по-вероятно да починат по-рано, отколкото хората, чиито бащи не са попадали в плен.

Друго откритие е свързано с холандската гладна зима. През края на Втората световна война са блокирани доставките на храна в Холандия, което води до продължителен период на глад.

Хората, които са били потърпевши в пренаталния си период на гладната зима, по-късно в живота си развиват здравословни проблеми, като по-високи нива на LDL (лош) холестерол и триглицериди, затлъстяване и диабет.

Учените установяват, че при бременните жени, които са гладували, организмът им автоматично запазва енергията на тялото на неродените си деца, като регулира определени гени – тези деца носят специфичен епигенетичен подпис върху тези гени.

Но докато епигенетичните промени не засягат нуклеотидната последователност, то съществуват наследствени генетични мутации, при които тази последователност е променена.

 

Мутациите в гените, предизвикващи генетични болести

 

Генетични болести

 

Генетиците са открили някои от гените, отговорни за причиняването на най-често срещаните заболявания. Например гените BRCA1 и BRCA2 са отговорни за рака на гърдата и яйчниците и мутациите в тях се наследяват.

Мутации в гена CF TR причиняват цистична фиброза, наследствена болест, засягаща дихателната и храносмилателната система, а тези в гена HTT предизвикват Хънтингтоновата болест, невродегенеративно заболяване, което засяга движението и умствените функции.

Мутации в гена PAN, които контролират метаболизма на аминокиселината фенилаланин, могат да предизвикат фенилкетонурия, което води до натрупване на фенилаланин и може да доведе до ментално забавяне.

Мутации в гените INS и INDR могат да влияят на чувствителността на клетките към инсулин и да отключат диабет. Хората с по-висок риск от атеросклероза и развитие на сърдечни заболявания се свързват с мутации в ген APOE.

Но какво всъщност предизвиква тези мутации? Може ли науката да отговори кое е довело до лошия превод на този съвършен генетичен език?

 

Концепцията за кармата

Последните разкрития в областта на генетиката показват, че научната общност се доближава до нещо, известно от източните философии и учения като карма.

Кармата е описвана като Вселенски закон за причината и следствието, удържащ баланса в Универсума, и е фундаментална концепция в много системи от вярвания на Изток, включително индуизма, будизма и джайнизма.

Генетиците започват да признават, че духовната концепция за кармата има своя научна основа.

Д-р Питър Ван Хойтен, възпитаник на Медицинския факултет на Калифорнийския университет в Сан Франциско и носител на награда Rural Champion за щата Калифорния, казва, че ДНК всъщност е физическото проявление на нашата карма.

Често принудителните и ограничаващи обстоятелства, които едва ли бихме избрали съзнателно, са инерцията на миналото. Това е нашата карма, съдба или орис.

Без значение с каква дума ще я наречем, това просто е енергията, генерирана от действията, които сме извършили в този или други животи. Тя носи определен заряд, който е положителен или отрицателен и е част от енергетиката на нашето същество.

По този начин ние се раждаме в определени семейства със сходна енергетика, която ни поставя в ситуация физически да манифестираме кармичните си дългове и да ги отработим.

И добрата новина е, че ние не сме просто едни статични наблюдатели, а активни участници в проявлението на нашата биология чрез изборите, които правим.

Д-р Франсис Колинс, който е бил ръководител на проекта за човешкия геном, казва, че нашите навици и поведение са това, което отключва активността на гените, причиняващи определени заболявания.

В своята книга „Езика на Бога“ той разглежда ДНК като съвършен божествен шифър, в който са кодирани по невероятно елегантен начин програмите на живота.

 

Кармичните болести

Аюрведа, древната лечебна система на Индия (вече Бхарат), разглежда кармичните болести като резултат от действията и взаимодействия на душата в другите й животи.

Тя класифицира болестите на такива, които могат да възникнат в този живот в резултат на неспазването на универсалните закони, и такива, които са плод на кармата на душата от предишни прераждания. Последните са генетичните болести.

Една от най-често срещаните генетични болести, при която настъпва спорадична хромозомна аномалия, без да е наследствена, е тризомия 21, или по-известна като Синдром на Даун.

Аюрведа причислява това състояние към болестите на Адхиатмика, които се дължат на духовна причина от друг живот.

Тези болести не се обясняват единствено чрез физиологични или генетични фактори, а по-скоро се свързват с енергийните аспекти на съществуването.

Според джайнизма съществуват шест субстанции (dravyas), от които материята (pudgala) и душата (jīva) са изградени. По-грубите материални агрегати изграждат физическото, видимо тяло (audārika śarīra), а по-фините – астралното (taijasa śarīra) и кармичното тяло (karma śarīra).

Джайниската метафизика описва кармата като природна сила, която допринася да се осъществи дадено събитие и също така участва в изграждането на тялото и физическите органи, ръководейки техните функции. А инструкции за това са в гените.

Кармата в джайнизма се разглежда като материя, която се ангажира с душата в резултат на нейните действия, думи и мисли. Тя е по-фина субстанция от гените, но е това, което определя генетичната програма (nāma karma), която е свързана и с програмите в рода или родовата карма (gotra karma).

По този начин се комбинира индивидуалната карма на индивида с тази на родителите и предците му.

 

Заключение

 

Генетични болести

 

Според философиите на Изтока генетичните болести не са случайни грешки на природата, а са резултат от фундаментален закон, чрез който се съхранява равновесието във Вселената.

И понеже кармата не е нещо статично, а се изменя постоянно, то чрез нашите действия, ние променяме и начина, по който функционират нашите гени.

Какво представляват генетичните болести?

Генетичните заболявания могат да се дължат на различни причини, като мутации в един или повече гени или дори на ниво на цяла хромозома. Една от най-честите причини за възникване на генетични болести е наследственият фактор. Това означава, че аномалиите в гените се предават от родителите на потомството.

Какво казва психогенеалогията за генетичните болести?

Според психогенеалогията, научната дисциплина, свързваща психологията с генеалогията, неизцелените емоционални травми на предците или т. нар. трансгенерационна травма се предава на потомците и може да е причина за отключването на генетични болести.

Какво представлява трансгенерационната травма?

Трансгенерационната травма, наричана още травма между поколенията, е концепция въведена от унгарския психоаналитик Шандор Ференци, която предполага, че определени травматични преживявания оставят следа в генетичната информация и променят реакциите, емоционалното състояние и дори поведението на човек.

Категории: Здраве, Любопитно|Публикувана: 25.01.2024|

Сподели тази статия, избери платформа!

Avatar of Калина Петкова
Калина Петкова притежава специализирани познания в сферата на медицината, фармацията и ботаниката. Има интереси в холистичните методи на лечение, аюрведа и билколечението.

Блог

Рецепти

Свързани публикации

Оставете коментар

Обновена: 27 януари 2024 в 00:00 | Публикувана: 25 януари 2024 в 09:58 | Категория: Здраве, Любопитно