Нивата на лимфоцити показват състоянието на имунната система

Лимфоцитите са кръвни клетки, които осигуряват имунната защита на човешкия организъм срещу различни патогени.

В статията ще разгледаме каква е функцията им и как броят им се променя при различни състояния на организма и заболявания.

Какво съдържа кръвта?

Кръвта на човека се състои от течна съставка и клетки. Клетките, които се намират в нея, биват бели, червени и тромбоцити. Белите кръвни клетки се наричат още левкоцити, а червените – еритроцити.

Всеки вид кръвни клетки има определена функция:

• Червените кръвни телца имат значение за транспортиране и осигуряване с кислород всяка клетка на организма.
• Тромбоцитите са отговорни за кръвосъсирването.
• Белите кръвни клетки имат роля в борбата с патогените и осигуряване имунната защита на човешкото тяло.

Какво е значението на левкоцитите?

Левкоцитите се разделят на гранулоцити и агранулоцити, съответно съдържащи и несъдържащи в цитоплазмата си гранули:

• Гранулоцитите са неутрофили, базофили и еозинофили.
• Агранулоцити са моноцитите и лимфоцитите.

Неутрофилите и моноцитите осъществяват фагоцитозата, функцията на еозинофилите е свързана с алергичните реакции и неутрализиране на големи паразити, а базофилите се свързват с хронични възпалителни процеси.

Колко вида лимфоцити съществуват?

Лимфоцитите осигуряват т. нар. специфичен имунитет. Те биват В- и Т-лимфоцити и NK-клетки.

Т-лимфоцитите действат при инфекция от бактерии, вируси и гъбички. Т-клетките могат да унищожат заразени или ракови клетки. Те също така насочват имунния отговор, подпомагайки В-лимфоцитите.

Т-лимфоцитите са 2 основни вида:

• Цитотоксични Т-клетки или Т-килъри – цитотоксичните Т-клетки се наричат още CD8+ клетки, тъй като върху мембраните им е експресиран CD8 рецептор. Цитотоксичните Т-клетки унищожават клетки, заразени с вируси и бактерии, също така и туморни клетки.
• Помощни Т-клетки или Т-хелпери – помощните Т-клетки се наричат още CD4+ клетки, тъй като върху мембраните им се намира CD4 рецептор. Те не убиват инфектираните клетки директно, което ги различава от Т-килърите. Те различават инфектираните клетки и изпращат сигнали до други клетки на имунната система, които да осигурят неутрализирането им.

NK-клетките не притежават маркерите на В- или Т-лимфоцитите и проявяват спонтанна цитотоксичност спрямо туморни или вирусно-инфектирани клетки.

Какво са антителата?

В-клетките образуват антитела (имуноглобулини). Те получават стимул от Т-клетките с помощта на макрофагите и се превръщат в плазматични клетки, които синтезират имуноглобулини.

Антителата са с белтъчна природа и са специфични, т.е. насочени са срещу конкретен микроорганизъм, токсин или структура.

В някои случаи антителата може да са насочени срещу клетки или структури на собствения организъм (в тези случаи се говори за автоимунни заболявания).

Имуноглобулините са 5 основни класа: IgA, IgD, IgE, IgG и IgM, и имат различна функция:

• IgA се съдържа в секретите и осигурява имунната защита на лигавиците.
• IgD функционира като В-клетъчен антигенен рецептор и може да участва в узряването, поддържането, активирането и инактивиране на В-клетките. Въпреки че точната му функция не е напълно изяснена, този вид имуноглобулини може да участва в хуморалните имунни отговори чрез регулиране на В-клетъчната секреция.
• IgE е с водеща роля при алергични реакции. Той активира мастоцитите и базофилите и представя антигена.
• IgG антителата неутрализират токсини, вируси и бактерии, опсонизират ги за фагоцитоза и активират системата на комплемента, която спомага за изчистване на патогените от организма.
• IgM антителата активират системата на комплемента.

Къде се образуват лимфоцитите?

Нивата на лимфоцитите зависят от тяхното образуване и умиране. Те, както и останалите видове кръвни клетки, се образуват в костния мозък.

В-лимфоцитите узряват и се диференцират в костния мозък, докато Т-лимфоцитите преминават в тимуса, където узряват и след това се диференцира във вторичните лимфоидни органи като слезка, лимфни възли, сливици и др.

Нивото на лимфоцитите е изключително важен показател, който отразява функционалното състояние на имунната система. Броят на този вид клетки се променя при различни заболявания и състояния.

Отклоненията в броя на лимфоцитите се дефинират като лимфоцитоза и лимфоцитопения. Те означават съответно повишен и намален брой клетки.

За нормални стойности на лимфоцитите се приемат 1.0 – 4.0 x 109/L, а процентното им отношение спрямо всички бели кръвни клетки – 20 до 40%.

Кога се говори за лимфоцитоза?

За лимфоцитоза се говори, когато броят на лимфоцитите надвишава 4.0 x 109/L

Причините за това могат да бъдат многобройни:

• Остра лимфобластна левкемия
• Хронична лимфобластна левкемия
• Лимфом
• Туберкулоза
• Сифилис
• Инфекциозна мононуклеоза
• Хепатит А, В, С

Остра лимфобластна левкемия

Остра лимфобластна левкемия (ОЛЛ) е злокачествено заболяване, при което в кръвта се отделят голям брой незрели бели кръвни клетки, наречени лимфобласти. Тези клетки нямат способността да узряват.

Последиците от това могат да бъдат следните:

• От една страна тъканите биват инфилтрирани с незрели клетки.
• От друга – подтиска се развитието на нормални кръвни клетки и възниква дефицит (панцитопения).

ОЛЛ засяга по-често деца, но не е изключена и при възрастни.

Симптомите са свързани с намаления брой кръвни клетки, като са засегнати и трите реда.

Намаленият брой еритроцити води до анемия и симптомите, които се наблюдават, са бледа кожа, лесно настъпваща умора, сърцебиене, главоболие. Тромбоцитопенията може да се манифестира с кървене – при минимални наранявания кървенето е продължително, възможно е спонтанно кървене от носа (епистаксис) и др.

Липсата на достатъчен брой зрели лимфоцити води до чести инфекции.

Диагнозата се поставя след биопсия на костен мозък.

Хронична лимфоцитна левкемия

Хроничната лимфоцитна левкемия се развива бавно и постепенно. Тя е резултат от малигнена пролиферация (злокачествено увеличаване броя) на Т- или В-клетки, които не са завършили напълно своята диференциация, тоест са негодни да изпълняват функциите си на имунни клетки.

Засегнат е по-често мъжкият пол. Много по-често се среща В-клетъчна лимфоцитна левкемия в сравнение с Т-клетъчната.

Симптомите включват увеличени лимфни възли, увеличен черен дроб, рецидивиращи инфекции.

Лимфомите също са злокачествени заболявания, засягащи кръвните клетки, но те се развиват в лимфните възли. Обикновено първият симптом е увеличен лимфен възел – един или няколко.

За поставяне на диагнозата отново е необходим пунктат от лимфен възел, костен мозък, кръвни изследвания, в някои случаи и генетични изследвания.

Инфекциозна мононуклеоза

Инфекциозната мононуклеоза е друга често срещана причина за увеличен брой на лимфоцитите. Това заболяване се причинява от вируса на Епщайн-Бар.

Среща се по-често сред децата и се характеризира:

• С увеличени лимфни възли
• Ангина
• Увеличен черен дроб
• Увеличени стойности на чернодробните показатели

Диагнозата се поставя на база клинична картина и лабораторни изследвания. Лечението е симптоматично, налага се и спазване на диета.

Кога се касае за лимфоцитопения?

За лимфоцитопения се говори, когато броят на лимфоцитите е под 1 × 109/L. Лимфоцитопенията може да е резултат от вродено или придобито заболяване.

Вродени заболявания, които се характеризират с намален брой лимфоцити:

• Атаксия телеангиектазия (синдром на Луи Бар) – заболяване, при което липсва синтез на един или повече типа имуноглобулини; характеризира се със засягане на редица органи и системи и тежко протичане – неврологични прояви, забавено развитие, повишена честота на злокачествени заболявания.
• Синдром на ДиДжорджи – заболяване, при което липсва или е недоразвит тимусът и паращитовидните жлези. Това води до липса на Т-лимфоцити. Симптомите включват освен имунен дефицит, характерен лицев дисморфизъм, сърдечни пороци, забавен растеж и други.
• Дефицит на пурин-нуклеозид-фосфорилаза – рядко заболяване, което се характеризира със засягане на Т-клетките. Обикновено се изявява след навършване на 1-годишна възраст с рецидивиращи инфекции, забавено развитие на детето и прояви от страна на нервната система – атаксия (нарушен контрол върху движенията на крайниците), дизартрия (разстройство на речта).

Това, разбира се, не са всички заболявания, които могат да бъдат причина за намален брой лимфоцити.

Придобити заболявания, които водят до лимфоцитопения:

• Автоимунни заболявания
• СПИН
• Бактериални и вирусни инфекции – грип, хепатит
• Хранителни разстройства или заболявания на гастроинтестиналния тракт, при които е нарушен вносът или усвояването на белтъци

Страничните ефекти от някои медикаменти, както и лъчетерапия, могат да доведат до лимфоцитопения. Такива са:

• Химиотераптиците
• Кортикостероидите
• Азатиоприн
• Интерферон

Заключение

Лимфоцитите са вид бели кръвни клетки. Те са част от нашата имунна система, която помага на тялото да се бори с болести и инфекции.

Изследването на нивата на лимфоцити може да бъде направено с нормален кръвен тест. Ако броят на лимфоцитите е по-висок или по-нисък от средния, това може да означава, че организмът се е борил с инфекция. Но и да е признак за друг здравословен проблем.

Консултирайте се с вашия лекар, ако имате притеснения, за да бъде установена навреме причината за лимфоцитния дисбаланс.