Дежа вю – знак от вселената или мозъчен тумор?

Обновена: 08.03.2024|

Сигурно ви се е случвало, попадайки в нова ситуация, да ви връхлети внезапно усещане, че всъщност сте били на това място и всичко, което в момента преживявате, ви е някак познато, много близко, отдавна изпитано. Това състояние се нарича déjà vu (на френски, „вече видяно“). Въпросният термин е въведен през 1867 г. от френския философ и изследовател на паранормални явления Емил Буарак.

Години наред експерти от различни области на познанието – физика, неврология, психиатрия, психология, парапсихология и т.н. се опитват да разберат какво означава дежа вю.

Разказваме за състоянието и връзката му с диагностициран мозъчен тумор.

 

multi 400
stev tabletki 600

 

multi 400
stev tabletki 600

Явлението не е напълно разгадано

Огромен брой наблюдения сочат, че този феномен се провокира от различни фактори, които дават основание за разнообразни хипотези, включително холографски и метафизични. Опити за научно обяснение правят изследователи от университета в Лийдс, имайки предвид, че мозъчна структура, наречена хипоталамус, участва във формиране на паметта.

Понякога при възприемане на нови впечатления хипоталамусът може да ги свързва с данни от дългосрочната памет. Според учените, това не е знак от вселената, а дефект, при който мозъкът не синхронизира добре информацията от миналото и настоящето, и така предизвиква представа за нещо, вече видяно.

Усещането при този феномен е различно за болните и здравите, категорични са руските медици Павел Власов и Александър Червяков. Те сравняват особеностите на дежа вю у пациенти с неврологични заболявания и у хора без здравословни проблеми. Изследователите твърдят, че феноменът продължава максимум 10 секунди при здравите мъже и жени, и може да се появи няколко пъти годишно по време на умора или стрес.

Но у пациенти с епилепсия той възниква много по-често, самостоятелно или на фона на пристъп, като обикновено се съпровожда от негативни емоции. Най-затормозяващо е състоянието на хора с мозъчен тумор. Такива болни получават дежа вю по няколко пъти на ден и възприятията им за нещо познато продължават повече от минута.

 

Какво води до появата на мозъчен тумор?

 

Мозъчен тумор, дежа вю.

 

При продължително излагане под действие на токсини или вредни лъчения, в резултат от заболявания на имунната система или влияние на други фактори, възникват изменения в ДНК на нормалните мозъчни клетки. Тогава, образно казано, клетките полудяват. Започват да се делят безконтролно и продължават да живеят дори когато трябва да загинат, както нормално се случва с дефектните структури на тялото.

Безконтролното клетъчно делене води до поява на първични мозъчни тумори. По-чести са обаче вторичните злокачествени процеси. Те стартират от увредени структури в друга част на тялото (например, бял дроб, млечна жлеза, бъбрек) и постепенно засягат мозъка.

Медиците разделят образуванията на две основни групи:

  • Доброкачествените тумори растат бавно и ако бъдат напълно отстранени, не се появяват отново. Имат ясни граници, защото техните клетки не проникват в околните тъкани. Доброкачествените тумори не засягат други части на тялото. Въпреки това въпросните образувания застрашават живота на пострадалите, защото при нарастването си изпълват твърдата черепна кутия, притискат и увреждат мозъчната тъкан.
  • Злокачествените тумори са агресивни. Нарастват много бързо и проникват в околната здрава тъкан, увреждайки съседните клетки.

 

Локализацията и размерът на туморите определят проявите им

 

Мозъчен тумор, дежа вю.

 

Някои образувания директно засягат нервните клетки, а други оказват натиск върху мозъка. Разнообразното негативно въздействие води до различни симптоми.

При тумори в централната нервна система, освен дежа вю, може да настъпи обратното явление – жаме вю, когато в напълно позната среда, между близки хора, пациентът има усещането, че всичко му е неизвестно.

Нерядко се явяват:

  • Неясноти в съзнанието
  • Дезориентация
  • Замъглено зрение или двойно виждане

Влошават се обонянието или слухът.

Главоболието е често срещан симптом, който понякога възниква по време на сън, а в други случаи се изявява при събуждане сутрин или след кашляне и физически упражнения.

Сигнали за тумор в централната нервна система могат да са следните оплаквания:

  • Затрудненото преглъщане
  • Заваляне на говора
  • Невъзможност за писане или четене
  • Гадене и повръщане
  • Епилептични припадъци
  • Слабост на крайниците
  • Изтръпване на част от лицето
  • Треперене на ръцете
  • Некоординирани движения
  • Загуба на равновесие
  • Липса на контрол върху пикочния мехур и червата
  • Изтръпване на тялото или само на едната му страна
  • Промяна в личността на пострадалия

 

Диагностиката започва с неврологичен преглед

 

Задна корова атрофия. Мозъчен тумор, дежа вю.

 

Тестват се рефлексите на пациента, мускулната му сила, способността за координация, състоянието на сетивата и паметта.

Преценява се способността на болния за извършване на математически изчисления.

Електроенцефалографията (ЕЕГ) е друг начин за да се прецени дали човешкият мозък функционира правилно. Макар че кръвните тестове служат единствено като алармен сигнал, правилно е да се провери количеството на левкоцитите в кръвта. Те се увеличават значително, когато в организма нараства раково образувание.

При повечето тумори изследването на парченце от тъканта им е сигурен начин да се докаже дали са доброкачествени или злокачествени. Това може да стане чрез процедура, наречена биопсия, която се прилага при хирургично отстраняване на целия тумор или на част от него. Ако оперативното вмешателство е невъзможно, ползват се други тестове.

При т.нар. компютърна томография (КТ, скенер) с помощта на рентгенови лъчи се получава информация за състоянието но мозъчната тъкан, която се изобразява във вид на пластове. Понякога за по-голям контраст на образите допълнително, интравенозно, се въвежда контрастна материя.

Оптимална диагностика на мозъчни тумори се постига чрез ядрено-магнитен резонанс (ЯМР). При него не се прилагат рентгенови лъчи, но се генерира силно магнитно поле, чрез което се получава информация за състоянието на изследваните тъкани.

 

Какво е лечението?

За повечето от мозъчните тумори няма адекватна медикаментозна терапия. Най-често се извършва операция, при която се цели отстраняване на образуванието, без да се нанесат щети върху здравите тъкани, разположени в съседство. Хирургичният подход се определя според вида на тумора и общото състояние на пациента. Често оперативното вмешателство се допълва от лъчева терапия, химиотерапия и други лечения.

 

Предотвратими ли са мозъчните тумори?

В повечето случаи появата им е свързана с наследствено предразположение, но този риск може да бъде сведен до минимум при здравословен начин на живот. Преди всичко трябва да се консумират повече естествени храни, богати на витамини, микроелементи, протеини и Омега-3 мастни киселини. Тези вещества предпазват мозъка от стареене и поддържат неговата ефективност.

 

Правилно е да се избягват преработените, консервирани продукти с много подправки и оцветители, както и тежките десерти, наситени с рафинирана захар, водеща до различни проблеми на кръвоносните съдове и мозъка.

 

Известно е, че лимфната система извежда от организма вредните вещества, приети отвън и образували се в тялото при обменните процеси. Тази система е особено дейна през нощта. Тогава мозъчните клетки се освобождават от натрупаните токсини. Това е един от факторите, определящи осемчасовия сън като жизненоважна необходимост за човека.

Принос за нормалната мозъчна дейност има и редовното спортуване, което тонизира организма, включително и съдовете на централната нервна система.

Важно е само раздвижването да се прави редовно и без излишни натоварвания.

Нека не забравяме, че човешкият мозък е една от най-сложните системи във вселената. И точно тази сложност му позволява да извършва операции, непосилни и за най-мощния компютър. Но както всяка друга система, така и мозъкът изисква поддържане и грижи. От нас зависи дали ще му ги дадем.

Категории: Здраве|Публикувана: 19.11.2021|

Сподели тази статия, избери платформа!

Avatar of Д-р Ваня Шипочлиева
Д-р Ваня Шипочлиева, д.м. е завършила медицина във ВМИ гр. София и журналистика в СУ "Св. Климент Охридски". Специалист е по социална медицина и организация на здравеопазването. Защитила е дисертация за ролята на медиите в процеса на здравната реформа. Автор е на стотици публикации в научни и популярни издания.

Блог

Рецепти

Свързани публикации

Оставете коментар

Обновена: 8 март 2024 в 11:15 | Публикувана: 19 ноември 2021 в 15:30 | Категория: Здраве