Каква е средната продължителност на живота при деменция?

Различни здравословни проблеми могат да породят деменция, справянето с която носи доста притеснения на засегнатите хора и на техните семейства. Един от най-важните въпроси, които несъмнено изникват в съзнанието при откриване на такъв проблеми, е именно с какви темпове може да прогресира състоянието и каква е средната продължителност на живота при деменция.

В тази статия ще разкрием отговорите.

Какво представлява деменцията?

Деменция не е специфично заболяване, а по-скоро синдром, характеризиращ се с намаляване на умствените способности. Това състояние пречи на нормалното функциониране и ежедневния живот на човек.

Терминът се използва за описание на група симптоми, засягащи паметта, когнитивните функции и ежедневните дейности. Състоянието обикновено прогресира, тоест с времето може да се очаква влошаване на симптомите.

Причини за появата й

Деменцията може да бъде причинена от различни основни състояния и в много случаи точната причина може да е комбинация от фактори.

Най-честата причина, която фигурира в 50-70% от случаите, е болест на Алцхаймер. Тя се среща по-често при жените и включва натрупване на анормални протеинови отлагания в мозъка, което води до смърт на мозъчни клетки и последващ спад в когнитивната функция.

Основният рисков фактор за появата на Алцхаймер е нарастването на възрастта. След 65 г. рискът за развиване на състоянието се удвоява на всеки пет години.

Съдовата деменция е втората разпространена, която се установява като причина за състоянието в 15% от всички случаи. Тя е по-характерна за мъжете. Причинява се от намален приток на кръв към мозъка поради състояния като удари или заболяване на малките съдове. Липсата на правилно кръвоснабдяване може да доведе до увреждане на мозъчните клетки и когнитивно увреждане.

Други причини за деменция, макар и по-рядко срещани, могат да бъдат:

• Деменция с телца на Леви – заболяване на мозъка с халюцинации и двигателни нарушения
• Фронтотемпорална деменция – увреждане на мозъчни дялове, водещо до мисловни и поведенчески нарушения
• Болест на Паркинсон – понякога деменция възниква при напреднала болест на Паркинсон
• Хорея на Хънтингтън – изявява се с безцелни движения и  когнитивен дефицит
• Травматични и токсични мозъчни увреждания
• Тумори на централната нервна система
• Инфекции (болест на Кройцфелд-Якоб, сифилис, ХИВ) и имунни нарушения, засягащи кръвта и съединителната тъкан
• Метаболитен и хранителен дефицит

Важно е да се отбележи, че някои случаи на деменция може да са обратими, ако основната причина бъде идентифицирана и лекувана навреме. Много форми на деменция обаче са прогресивни и необратими.

Симптоми на деменция

Честите симптоми на деменцията включват разнообразни нарушения в когнитивните функции:

• Загуба на памет – трудности при запомнянето на скорошни събития, имена и разговори.
• Нарушения в мисловните процеси. Появяват се предизвикателства с разсъжденията, решаването на проблеми и вземането на решения.
• Трудности в комуникацията, проблеми с намирането на точните думи и изразяване на мисли.
• Нарушено зрително възприятие. Характерни са трудностите при преценка на разстояния, разпознаване на познати лица или интерпретиране на визуална информация.
• Предизвикателства при планирането, организирането и изпълнението на задачи.
• Промени в настроението и поведението. Хората с деменция могат да изпитат промени в настроението и в характера на самата личност или да станат възбудени и тревожни.

Етапи на деменция

Деменцията преминава през няколко етапа, като те могат да варират в зависимост от конкретната основна причина за изначалната поява на проблема.

Ранен етап

Този начален етап може да включва много фини, почти неуловими промени в паметта и когнитивните функции. Има симптоми като забравяне, леко затруднена комуникация и намалени умения за планиране и организация, но човекът все още може да извършва ежедневните си дейности независимо.

Среден етап

Тук вече симптомите стават по-забележими и започват да пречат на ежедневния живот. Индивидите се срещат с все повече проблеми с паметта, временно объркване, трудности с познати задачи и предизвикателства в комуникацията.

Възможно е да се нуждаят от помощ за някои ежедневните дейности и могат да се появят поведенчески и психологически симптоми (напр. лутане, прекалена възбуда).

Късен етап

В по-късния етап на деменция хората често стават по-уязвими към медицински усложнения и цялостното им когнитивно здраве се влошава. В резултат на това грижите и съображенията в края на живота стават решаващи.

Индивидите започват да изпитват значителна загуба на памет и може да не са в състояние да разпознаят познати лица или обкръжение. Често изпитват дълбоко объркване, неспособност за последователна комуникация и загуба на усещане за време и място.

Моторните умения, включително ходенето, се влошават и може да се появят трудности дори при преглъщането. Вследствие от това болните изпадат в пълна зависимост от другите за грижи, включително за основни дейности като хранене, обличане и лична хигиена.

В някакъв момент може да се достигне до това индивидът да бъде прикован на легло и да е неспособен да реагира. Забелязва се ограничена или дори липсваща вербална комуникация, както и повишена чувствителност към инфекции, загуба на тегло и други усложнения.

Етапите предоставят обща рамка и може да има вариации в зависимост от специфичния тип деменция и индивидуалните фактори. Освен това напредъкът в изследванията и грижите могат да повлияят на това как състоянието се развива и управлява с течение на времето.

Каква е очакваната продължителност на живота при деменция?

Средната продължителност на живота при деменция, причинена от болестта на Алцхаймер, е около 8 до 10 години след появата на симптомите, въпреки че това може да варира. Въпреки това някои хора може да живеят много по-дълго, а други да се влошат с по-бързи темпове.

За другите форми като съдова деменция, деменция с телца на Леви или фронтотемпорална деменция, прогресията и очакваната продължителност на живот могат да се различават в зависимост от основната причина и индивидуалните обстоятелства.

Какви фактори могат да повлияят на продължителността на живота при деменция?

Важни фактои за определяне потенциалната продължителност на живота при деменция са типът и стадият на заболяването. Възрастта, на която започват симптомите, също играе роля.

Важно е да се има предвид, че хората с това състояние са податливи и на други здравословни проблеми като инфекции и усложнения, свързани с намалена подвижност. Това може да повлияе на общата продължителност на живота при деменция.

Цялостното здраве на индивида също е решаващо, като наличието на други медицински проблеми може да се отрази пагубно. Ако има предшестващи сърдечно-съдови заболявания, диабет или респираторни проблеми, това често води до по-кратка продължителност на живота при деменция. Усложнения като инфекции, падания или загуба на тегло също допринесат за влошаване на здравето.

Нивото на предоставените грижи, както и качеството на медицинското управление, не трябва да се пренебрегват, когато говорим за благосъстоянието и дълголетието на дадено лице с деменция.

Услугите за палиативни и хосписни грижи могат да осигурят комфорт и подкрепа както на хората с деменция, така и на техните семейства в това предизвикателно време.

Препоръчва се хората с това състояние и техните семейства да работят в тясно сътрудничество със здравни специалисти, за да могат да разберат по-специфичните фактори, от които зависи каква продължителност на живота при деменция може да се очаква.

Заключение

Деменцията е синдром, включващ намаляване на умствените способности, засягащо паметта, както и останалите когнитивни функции и ежедневните дейности. Причината най-често е Алцхаймер или съдовата деменция.

Средната продължителност на живота при деменция, причинена от Алцхаймер, е от 8 до 10 години след появата на симптомите. Съществуват обаче вариации и други форми на състоянието, които могат да прогресират по-бързо или по-бавно.

Фактори, влияещи върху очакваната продължителност на живота при деменция, са типа и стадия на състоянието, възрастта при поява на симптомите, цялостното здраве и наличието на други медицински проблеми. Услугите за палиативни и хосписни грижи се препоръчват за осигуряване на комфорт и подкрепа по време на по-късните етапи на синдрома.