Митове за холестерола и истината зад тях

Известният непознат. Така може да се нарече холестеролът. Той е едно от най-популярните съединения в нашите тела. Но въпреки това около него съществуват митове за холестерола и не напълно верни информации.

 

 

7 от най-популярните митове за холестерола

В тази статия ще представим седем от най-честите неправилни виждания за холестерола.

1. Колкото по-ниско е нивото на холестерола в кръвта, толкова е по-полезно за здравето

Това е вярно само за липопротеините с ниска плътност (LDL), определяни като „лош“ холестерол. Още в средата на миналия век, след множество епидемиологични проучвания и експерименти, е доказано, че високите кръвни нива на LDL допринасят за натрупване на плаки в артериите и увеличават риска от сърдечно-съдови заболявания.

Липопротеините с висока плътност (HDL) са известни като „добър“ холестерол, защото изпълняват съществена роля в поддържане здравето на сърдечно-съдовата система. HDL частиците помагат за транспортиране на излишния холестерол от тъканите и стените на артериите обратно към черния дроб. Там той може да бъде преработен и изхвърлен от организма. Този процес се нарича „обратен транспорт на холестерола“ и помага за предотвратяване натрупването на плаки в артериите.

HDL има и противовъзпалителни свойства, съдържа ензими и други компоненти, които действат като антиоксиданти. За да се намалява рискът от сърдечно-съдови заболявания, кръвните нива на HDL не бива да са ниски.

Освен това общият холестерол е прекурсор (предшественик) на 7-дихидрохолестерол, който се синтезира в кожата и участва в производството на витамин D в организма. В тялото холестеролът е основен компонент на клетъчните мембрани, необходим за поддържане на тяхната структура и стабилност. Служи още като основа за синтеза на стероидни хормони. Предшественик е на жлъчните киселини.

Холестеролът е важен за множество биологични процеси и трябва да се поддържа в здравословни граници.

 

2. Здравословните граници на холестерола са еднакви за всички

 

 

 

Този мит за холестерола не е съвсем верен. Здравословните граници на холестерола не са абсолютно еднакви за всички, въпреки че има общи препоръки и насоки на експерти (кардиолози, липидолози, интернисти) от водещи здравни и медицински организации като Световната здравна организация, Европейското дружество по кардиология, Националните институти по здравеопазване на САЩ и други.

Днес, след клинични наблюдения и изследвания, специалистите предлагат следните общи препоръки за нива за холестерола:

• LDL: под 100 mg/dL (милиграм на децилитър) за здрави възрастни хора и под 70 mg/dL за пациенти с висок риск от сърдечно-съдови заболявания
• HDL: над 40 mg/dL за мъже и над 50 mg/dL за жени
• Общ холестерол: под 200 mg/dL

 

Посочените граници варират според генетични предразположения, възраст, пол, начин на живот, общо здравословно състояние и други фактори.

Например хора с хронични заболявания като диабет или бъбречни проблеми са по-уязвими от сърдечно-съдови нарушения, което означава, че техните здравословни нива на холестерола трябва да са по-ниски в сравнение с тези на здравите мъже и жени.

 

3. При нормално телесно тегло холестеролът не може да бъде висок

За съжаление може. „Балансът на холестерола наистина е функция на това, с което се храним, но много зависи и от нашата наследственост.“, категоричен е д-р Робърт Грийнфийлд, кардиолог, липидолог и интернист от Институт за сърдечно-съдова медицина, в Южна Калифорния.

Според експерта немалко хора са засегнати от т.нар. фамилна хиперхолестеролемия (Familial Hypercholesterolemia, FH), която е генетично предопределено състояние. При него черният дроб не премахва ефективно холестерола от кръвта поради мутации в гени, свързани с липопротеиновите рецептори. В резултат нивата на LDL могат да бъдат много високи при нормално телесно тегло. Ако хранителният режим е богат на наситени мазнини и трансмазнини, това още повече увеличава лошия холестерол.

Нивата на LDL нарастват и при болестни състояния като диабет, понижена функция на щитовидната жлеза, бъбречни или чернодробни нарушения. Независимо от теглото на тялото, лошият холестерол може да се увеличи и след продължително вземане на някои лекарства или злоупотреба с алкохол.

От значение са също заседналият начин на живот и недостигът на сън. Всичко това показва, че нормалното телесно тегло не е гаранция за нормални равнища на холестерола и опровергава този мит за холестерола.

4. Ако липсват болестни симптоми, няма защо да се правят изследвания за холестерол

 

 

Това е един от погрешните митове за холестерола. Вероятно се провокира от факта, че с повишаване на LDL не възникват неприятни усещания.

Обикновено липопротеините с ниска плътност не причиняват дискомфорт или болка. Само в някои случаи се появяват ксантелазми (отлагания на холестерол в кожата около очите) или ксантоми (липидни подутини под кожата, които могат да възникнат навсякъде по тялото).

Те са индикатор за висок холестерол, но потърпевшите ги приемат предимно за козметичен дефект.

Според д-р Александра Лахои, неинвазивен кардиолог в здравния център на Санта Моника в Калифорния, проблемите възникват едва когато холестеролът тихомълком формира плаки в артериите и състоянието на засегнатите хора стане толкова тежко, че настъпят инсулти или инфаркти.

Като предпазна мярка лекарката препоръчва да се правят редовни кръвни изследвания за проследяване нивата на холестерола, особено ако пациентът е наследствено предразположен към хиперхолестеролемия.

 

5. Митове за холестерола: безсмислено е млади хора да се тестват за липопротеина

Това е мит, небрежност към здравето и бомба със закъснител.

Колкото по-дълго кръвоносните съдове се обливат с кръв, която съдържа много холестерол, толкова по-висок е рискът от сърдечно-съдови заболявания в по-късните периоди от живота. Въпреки че има дебати относно възрастта, след която трябва да започнат изследвания за повишен холестерол, експерти от Световната здравна организация са определили следните глобални насоки за контрол на хорестерола:

• Здрави деца и тийнейджъри следва да се тестват веднъж между 9- и 11-годишна възраст и повторно: между 17 и 21 години. При фамилна обремененост и други рискове за здравето, изследванията трябва да са по-чести, както и консултациите с лекар.
• Здрави и наследствено необременени мъже и жени, прехвърлили второто си десетилетие е желателно да проверяват нивата на холестерола си на всеки 4 или 6 години.
• На хора с установени рискови фактори се препоръчва по-често изследване, обикновено веднъж годишно или на 6 месеца, в зависимост от конкретното здравословно състояние.

 

6. Вегетарианците нямат висок холестерол

 

 

Този мит за холестерола не е напълно верен.

Обикновено вегетарианските диети са богати на фибри и съдържат по-малко наситени мазнини и холестерол, тъй като не включват животински продукти. Това допринася за по-ниски нива на лошия и на общия холестерол. Здравословното състояние обаче може да бъде повлияно от други фактори като наследственост, обменни процеси, стил на живот.

Например, ако вегетарианската диета включва храни, съдържащи големи количества наситени мазнини или транс мазнини, като кокосово или палмово масло, нивото на LDL ще се повиши.

Правилно е във всекидневното меню да се включват продукти с повече здравословни, ненаситени мастни киселини, с достатъчно минерали, витамини и антиоксиданти.

 

7. Може да не живееш здравословно, ако вземаш лекарства против холестерол

Изглежда примамливо, но не е вярно.

Въпреки че статините и други продукти за понижаване на холестерола ефективно редуцират LDL и намаляват риска от инфаркт и инсулт, въпросните медикаменти не гарантират 100-процентово здраве.

При някои хора статините водят и до странични ефекти, включително мускулни болки и проблеми с черния дроб, което налага щадящо лечение, съобразено с особеностите на отделния човек. Трябва да се има предвид, че освен холестерола, съществуват и други рискови фактори за сърцето и кръвоносните съдове, като високо кръвно налягане, диабет, тютюнопушене и прекомерната консумация на алкохол.

По тази причина медикаментите, наред с пълноценното хранене, редовната физическа активност и поддържането на нормално телесно тегло, са компоненти на един общ, цялостен подход за укрепване на здравето и големи отклонения от него не бива да се правят.

Като мото на този подход препоръчваме съвета на д-р Робърт Грийнфийлд: „Отнасяйте се към тялото си като към светилище, а не като към увеселителен парк!“

 

В заключение

Разбирането на холестерола включва разсейване на митове и възприемане на балансирана перспектива. Не всеки холестерол е вреден; по-скоро това е балансът между LDL и HDL, който влияе върху здравето на сърцето.

Като се съсредоточим върху диета, богата на здравословни мазнини, поддържайки активен начин на живот и избягвайки погрешни схващания, можем да управляваме холестерола ефективно и да насърчим цялостното здраве.

 

Често задавани въпроси