Личностни промени след трансплантация на органи – възможно ли е?

Личностни промени след трансплантация на органи е интересен казус, който често бива разглеждан в интернет пространството. Дали обаче наистина е възможно да промениш характера си вследствие от трансплантация на сърце например? Тази статия ще отговори на този въпрос. Въпреки че не съществуват категорични научни доказателства, някои хора твърдят, че са изпитали промени в личността или поведението си след трансплантация на орган, което предизвиква любопитство и дискусии сред специалисти и обществеността.

Друг такъв пример е случай с 45-годишен мъж, който, откакто получава сърцето на 17-годишно момче, започва да си слага слушалки и да слуша силна музика – нещо, което никога не е правил преди трансплантацията. Скорошно проучване предполага, че реципиентите на сърдечна трансплантация може да не са уникални в преживяването на личностни промени след трансплантация на органи.

 

Как можем да обясним появата на личностни промени след трансплантация на органи?

Личностни промени след трансплантация на органи се отнася до възможни промени в поведението, емоциите или мисловните процеси на пациентите след извършената процедура. Някои хора съобщават за промени в предпочитанията си, интересите или дори в начина, по който възприемат света и взаимоотношенията си.

Въпреки че научната общност все още не е установила ясно обяснение, тези промени често се свързват с психо-емоционални реакции като адаптация към новото физическо състояние и травмата от самата трансплантация. Други теории предполагат, че може да има нещо повече – прехвърляне на лични черти от донора към получателя, макар че това остава спорен и недостатъчно доказан въпрос.

От гледна точка на психологията

 

 

В много от случаите е възможно да става въпрос за плацебо ефект. При него се получава така, че огромната радост от получаването на нов живот дава на човека по-слънчево разположение. Други реципиенти пък страдат от вина, пристъпи на депресия и други психологически проблеми, които също могат да се разглеждат като личностни промени след трансплантация на органи.

Тези емоционални реакции често са резултат от сложния процес на адаптация към новата реалност и физическите промени, които настъпват след процедурата.

От гледна точка на биологията

Съществуват някои доказателства, които предполагат, че появилите се личностни промени след трансплантация на органи не са изцяло психологически. Биологията също може да играе роля. Клетките на трансплантирания орган изпълняват очакваната си функция – сърдечните клетки бият, бъбречните клетки филтрират, чернодробните клетки метаболизират – но те играят роля и другаде в тялото.

Много органи и техните клетки отделят хормони или сигнални молекули, които имат ефект локално и другаде в тялото.

 

След сърдечна трансплантация

Сърцето, изглежда, най-често се свързва с промени в личността. Сърдечните камери освобождават пептидни хормони включително предсърден натриуретичен пептид и мозъчен натриуретичен пептид, които помагат за регулиране на баланса на течностите в тялото чрез въздействие върху бъбреците.

Тези хормони също играят роля в електролитния баланс и инхибират активността на частта от нашата нервна система, отговорна за реакцията на борба или бягство. Клетките, които отговарят за това, са в хипоталамуса – част от мозъка, която има роля във всичко – от хомеостазата (балансиране на биологичните системи) до настроението.

Така че донорният орган, който може да има различно основно ниво на производство на хормони и пептиди от оригиналния орган, може да промени настроението и личността на реципиента чрез веществата, които освобождава. Доказано е, че нивата на натриуретичния пептид са по-високи след трансплантация – и никога не се връщат към нормалното. Въпреки че част от повишението вероятно е отговор на травмата от операцията, то може да не е причина за всичко.

 

Спомени, съхранявани извън мозъка

 

 

Тялото съхранява спомени в мозъка. Имаме достъп до тях, когато мислим или когато те могат да бъдат задействани от зрението или обонянието ни. Но спомените са основно неврохимични процеси, при които нервите предават импулси един на друг и обменят специализирани химикали (невротрансмитери) на интерфейса между тях.

Въпреки че при трансплантационна хирургия много от нервите, които управляват функцията на органа, се отрязват и не могат да бъдат прикрепени отново, това не означава, че нервите в органа все още не функционират. Всъщност има доказателства, че те могат да бъдат частично възстановени една година след операцията.

Тези неврохимични действия и взаимодействия могат да се захранят с нервната система на реципиента, предизвиквайки физиологичен отговор, който след това засяга личността на реципиента според спомените от донора. Според тези открития се смята, че появата на личностни промени след трансплантация на органи има и физиологичен аспект.

 

Случаят на Клеър Силвия

Клеър Силвия е професионална танцьорка, която на 45-годишна възраст е диагностицирана с рядко нелечимо състояние, известно като първична белодробна хипертония (пБАХ). Това разстройство, което включва високо кръвно налягане в белите дробове, води до уголемяване на дясната страна на сърцето и инвалидизиращи симптоми като затруднено дишане и силна умора.

Въпреки че медикаментите понякога облекчават симптомите, единственото ефективно лечение за тежка пБАХ е трансплантация на сърце-бял дроб. А за Клеър, тъй като симптомите се влошават, тази трансплантация се превръща в единствена надежда за оцеляване.

Три години след като нейният кардиолог обявява мрачната диагноза, Клеър получава телефонно обаждане, което я уведомява, че е намерен донор. 18-годишен мъж е в мозъчна смърт след инцидент с мотоциклет и семейството му се е съгласило да дари органите му. Клеър е на път да стане първият човек, получил трансплантация на сърце-бял дроб в болница Йейл-Ню Хевън.

Трансплантацията на Клеър е уникална не само защото тя е първият човек в Англия, който се подлага на такава операция, но и поради интересните личностни промени след трансплантация на органи.

По време на интервю на третия следоперативен ден тя бива попитана: „Клеър, сега, след като имаш това чудо, какво искаш да направиш повече от всичко друго?“. Отговорът е изненада дори за нея: „Всъщност в момента умирам за бира“. По-късно Клеър пише, че е била „унизена“ от думите, които са излезли от нейната уста. Чувствала, че това е лекомислен отговор на искрен въпрос, но дори по-лошо, тя дори не обичала бира!

По-късно тя започва да се чуди дали може би някои от личностните черти на нейния донор съществуват в нея. Развива нов вкус към храни, които не е харесвала, преди да получи новите си органи. По-специално, има силно желание за зелени чушки, които преди изобщо не харесвала.

 

Още доказателства

 

 

Историята на Клеър е издадена през 1997 г.; три години по-късно невропсихологът Пол Пиърсол публикува статия, описваща 10 реципиента на сърдечна трансплантация, които са претърпели личностни промени след трансплантация на органи, подобни на личността на техните донори.

Тези паралели включват промени в предпочитанията за храна, музика, изкуство, секс, отдих и кариера. Освен това някои получатели идентифицират имената на своите донори и си припомнят конкретни събития от живота им.

Един от случаите на Пиърсол включва 5-годишно момче, което получава сърцето на 3-годишно момче. Получателят разказва: „Дадох име на момчето. Той е по-млад от мен и го наричам Тими. Той се нарани при падането. Мисля, че той много харесва „Звездни рейнджъри“, точно както аз преди. Но вече не ги харесвам”.

Бащата на реципиента обяснява, че никой от тях не знае името на донора или възрастта му. По-късно научават, че името на донора е Томас, но близките му го наричат Тим. Майката на получателя добавя, че са научили, че Тим е починал, след като е паднал от перваза на прозореца, докато е посегнал към играчка от филма „Звездни рейнджъри“.

 

Заключение

Възможно ли е да се промениш след трансплантация на органи? Според скорошно проучване 89 процента от реципиентите на трансплантирани органи описват промени в личността след трансплантацията си. Броят на пациентите, които забелязват личностни промени след трансплантация на органи като непимер нови предпочитания към определени храни, напитки или дори имат нов любим цвят, който доскоро не са харесвали, е твърде голям и съвпаденията изглеждат абсолютно неслучайни. В крайна сметка, тези хора носят част от някой друг в себе си, напълно възможно е да заприличат на този, който им „дава“ своя орган.

 

Често задавани въпроси