Най-честите лабораторни изследвания – трета част

В предните две теми, свързани с най-честите лабораторни изследвания, провеждани в Synevo, говорихме за пълна кръвна картина, липиден профил, антигенен Covid-19 тест, протромбиново време, креатин и много други.

В днешната, трета част, продължаваме да ви запознаваме с най-провежданите лабораторни изследвания, какво определят и за какви здравословни проблеми и заболявания индикират резултатите от тях.

Калиев кръвен тест

Нарича се още тест на серумен калий или серумни електролити.

Калият е електрически зареден минерал, който (образно казано) помага на нервите и мускулите да комуникират помежду си.

Изследва се кръв, изтеглена от вена, като 6 часа преди процедурата пациентът не приема храна. Позволено му е да пие само вода.

Високото ниво на калий насочва към бъбречно заболяване, болест на Адисон (понижена функция на надбъбречните жлези), инсулинозависим диабет, увреждане на мускулите.

Понякога то е сигнал за дигиталисово отравяне или тъканен разпад. Ниското ниво на калий в кръвта е сигнал за бъбречно заболяване, както и за загуба на течности при диария, повръщане, прекомерно изпотяване. Може да настъпи и при неправилно дозиране на антибиотици и диуретици, също и в резултат от непълноценно хранене.

Изследване на билирубин (общ и директен)

Билирубинът е жълтеникав пигмент, който се получава по време на нормалното разграждане на червените кръвни клетки. Това е т.нар. индиректен или неконюгиран билирубин.

С помощта на специален протеин той преминава в черния дроб, където след обменни процеси се трансформира в директен или конюгиран билирубин.

Вторият вид пигмент дава директна реакция с т.нар. диазо-реактив. За да се определят нивата на директния и общия билирубин (комбинация от индиректния и директния пигмент), се изследва венозна кръв, взета сутрин, на гладно. По-ниските стойности от нормалните нива на въпросния пигмент обикновено не са проблем.

Повишеното количество на билирубина в кръвта е показател за проблем в черния дроб или жлъчката, както и за хемолитични анемии или наследствени заболявания.

Когато се тества директния билирубин е желателно да се направи и изследване на урината за наличие на калий, което дава допълнителна информация.

Най-честите лабораторни изследвания: Тестове за желязо

Освен изследване на т.нар. серумно желязо (за определяне количеството на този микроелемент в кръвта), се прилагат:

• тест за ниво на трансферин (протеин, който пренася желязото)
• TIBC или тест за общ капацитет на свързване на желязото (измерва колко добре желязото се свързва с трансферина)
• феритинов кръвен тест (показва колко желязо се съхранява в тялото)

Понякога всички тези изследвания се предписват едновременно. Провеждат се сутрин след вземане на венозна кръв от пациента. От него се изисква 12 часа преди изследването да не се храни и да не пие вода.

Ниските нива на желязо може да означават анемия, таласемия или друго кръвно заболяване.

Твърде високите насочват към хемохроматоза, (разстройство, което причинява натрупване на много желязо в тялото), оловно отравяне, чернодробно увреждане и други заболявания.

ПКК + диференциално броене

(Ne, Ly, MID) и повече показатели

Както изяснихме в първата част по темата, пълната кръвна картина (ПКК) показва промени в състава и свойствата на кръвта, като информира за нейните елементи:

• еритроцити
• хемоглобин
• хематокрит
• СУЕ
• тромбоцити
• левкоцити – това са бели кръвни кръвни клетки, които се делят на гранулоцити – неутрофили, еозинофили и базофили, както и на агранулоцитни клетки – моноцити и лимфоцити

Диференциалното броене се състои в разстилането на капка кръв върху предметно стъкло, фиксиране, оцветяване и преброяване под микроскоп на клетките.

ПКК включва до 30 показателя, в зависимост от хематологичния брояч, с който е оборудвана конкретната лаборатория.

След посочените процедури специалист по клинична лаборатория анализира резултатите. Например, неутрофилите (Ne) се увеличават при бактериални инфекции, инфаркт на миокарда, левкемии, остри кръвоизливи.

Намаляването на Ne се наблюдава при вирусни инфекции, лупус, анемия, левкемия и др. Лимфоцитите (Ly) нарастват, когато се разгръща остра инфекция, но намаляват при хронични заболявания.

Какво е MID?

Понякога данните се допълват от MID – показател за съдържанието в кръвния поток на клетки като моноцити, базофили и еозинофили, което в здравия човек е минимално. Отклоненията от нормата за MID са сигнал за протичане на неблагоприятни процеси в организма.

За тестовете се взема кръв от пръста, а понякога и от вена. Това се прави сутрин, на гладно. Вечерта преди изследването не се приема алкохол и не се консумират мазни, пържени и пикантни ястия.

Серумен тест за натрий

Изследва се венозна кръв. Няма ограничения за приемането на храна и вода преди тестването. Може да се наложи само спиране на някои лекарства. Целта е да се видят отклоненията от оптималното количество натрий в кръвния серум.

Понижаването на натриевите нива в кръвта сигнализира за:

• заболявания на бъбреците и черния дроб
• сърдечна недостатъчност
• болест на Адисон, при която е ниско производство на хормони в надбъбречната жлеза
• слаба активност на щитовидната жлеза
• неточно дозирани медикаменти – диуретици, антидепресанти, обезболяващи и др.

Надвишаване на горната граница се установява при обменно заболяване, известно като синдром на Кушинг. Понякога това е резултат от консумация на прекалено солени храни или да се дължи на неправилно дозирани лекарства – кортикостероиди, противозачатъчни, лаксативи и др.

Кръвен тест за калций

Чрез него се определя количеството на микроелемента калций в кръвта. Ако то е по-високо от нормалното, това може да означава:

• отделяне на твърде много хормон от паращитовидните жлези
• болест на Пейджет, при която костите стават прекалено крехки и чупливи
• развитие на някои видове рак
• неправилно дозиране на лекарства – антиацидни средства, добавки с витамин D и др.

Нивото на калций, което е по-ниско от нормалното, говори за:

• минимална продукция на паратиреоиден хормон
• недостиг на витамин D и магнезий
• възпаление на задстомашната жлеза, заболяване на бъбреците и др.

Кръвният тест за калций не е достатъчен, за да се определи съдържанието на този микроелемент в костите. Необходимо е специално изследване на костната плътност.

Най-честите лабораторни изследвания: Серумен албумин

Албуминът е вид протеин, който черният дроб произвежда. Изследването за количеството на този протеин в кръвния серум обикновено е част от поредица тестове, чрез които се проверява функцията на черния дроб и на бъбреците.

Ниските нива на албумин показват:

• възпаление
• цироза
• нефрозен синдром
• болест на Крон
• рак
• недохранване и други здравословни проблеми

Високите нива са рядкост. Причиняват се от дехидратация на организма, прекаляване с белтъчините в храненето или вливане на прекомерно количество плазма.

Тест за 25-OH-Vitamin D

Известно е, че витамин D преминава през няколко обменни процеса в човешкото тяло преди да подпомогне усвояването на калция от костите. Първата трансформация е в черния дроб, където витамин D се превръща в 25-хидроксивитамин D. Количеството му в кръвта е показател за това колко витамин D има в човешкото тяло.

Изследва се венозна кръв. Четири до осем часа преди вземането й не се приема храна.

Ниските кръвни нива на 25-хидроксивитамин D обикновено означават, че витаминът не се усвоява правилно от организма или липсва балансирано и пълноценно хранене. Както и, че пациентът не прекарва достатъчно време под действие на слънчевите лъчи.

Напоследък дефицитът на витамин D се свързва с по-голям риск от имунни и сърдечно-съдови заболявания. Високите нива на този витамин в кръвта обикновено са резултат от безразборен прием на добавки.

Алкална фосфатаза (ALP)

Алкалната фосфатаза е кръвен ензим (ускорител на биохимични процеси). Той допринася за разграждане на протеините в организма.

Обикновено тестът за ALP е рутинна част от други кръвни изследвания. Изследва се венозна кръв. Високите нива на ALP в кръвта са сигнал за хепатит, цироза, рак на черния дроб, запушване на жлъчните пътища.

Такива нива често насочват към: рахит, болест на Пейджет, рак на костите или свръхактивност на паращитовидните жлези. Откриването на по-ниски от нормалните нива на ALP в кръвта е рядкост и обикновено се свързва със заболяването цьолиакия или с недохранване.

Лактат дехидрогеназа (LDH)

Този тест измерва кръвното ниво на вид протеин, действащ като ензим. Това е т.нар. лактат дехидрогеназа (LDH). Известна още като млечнокисела дехидрогеназа, която е отговорна за телесната енергия. Намира се в почти всички тъкани на тялото, включително в кръвта, сърцето, бъбреците, мозъка и белите дробове.

Обикновено за LDH се тества венозна кръв, но понякога се изследват и други течности (от гръбначния мозък, белите дробове или корема).

Надвишаването на нормалните за LDH стойности означава увреждане на черния дроб, мускулите, сърцето, задстомашната жлеза. Лактат дехидрогеназата се повишава също при инфекции и някои видове рак.

Гликиран хемоглобин (Hb A1c)

С този тест се измерва количеството на кръвната захар (глюкозата), която се прикрепва към хемоглобина. Припомняме, че хемоглобинът е съставка на червените кръвни клетки, пренасяща кислород от белите дробове до останалите части от тялото.

Тестът показва какво е средното количество глюкоза, прикрепена към хемоглобина, през последните три месеца, защото обикновено червените кръвни клетки живеят около 90 дни.

Високите кръвни нива на HbA1c са характерни за неконтролирания диабет – хронично заболяване, което може да увреди сърцето, бъбреците, нервите и други органи. Тестът се ползва и за откриване на преддиабет.

Продължение: Най-честите лабораторни тестове – част 4 (последна).