Най-честите лабораторни тестове – четвърта част

Това е четвъртата и последна част от темите за най-честите лабораторни тестове за периода януари-февруари, 2021 г., провеждани в лаборатории Синево.

Включените в днешната публикация изследвания са с най-малък брой тестове за гореспоменатия период, но не по-малко важни, тъй като чрез тях можем да засечем редица здравословни проблеми.

Урокултура

С термина урокултура се означава изследването, чрез което се откриват микробите, причиняващи инфекции на пикочните пътища. За целта в специална среда се поставя малко количество урина. Това е т.нар. посявка, в която се развиват колонии от микроорганизми, по чиито цвят и форма може да се определят причинителите на  различни инфекции, засягащи пикочните пътища.

Например: бактериите Escherichia coli, Proteus, групата Staphylococcus, Corynebacterium urealyticum, Klebsiella, гъбичката Candida и др.

Най-често се взема урина при първото й отделяне сутрин като за анализ се ползва т.нар. средна порция. Необходимо е предварително измиване на ръцете и гениталиите и употреба на специална стерилна чаша. До нея не бива да се докосват органите на отделителната система.

Резултатите се отчитат в рамките на 24, 48 или 72 часа.

COVID-19 IgM/IgG (качествен тест)

В кръв, кръвна плазма или серум (т.е. плазма, лишена от кръвосъсирващи фактори) се търсят антитела (имуноглобулини) от клас IgM и IgG, които се образуват срещу вируса SARS-COV-2. Присъствието на имуноглобилини само от клас IgG говори за тлееща или за предишна инфекция.

При откриване на IgM или едновременно на IgM и IgG се приема, че пациентът е наскоро заразен. В такива случаи окончателната диагноза се поставя след прилагане на златния стандарт – RT-PCR.

Най-честите лабораторни тестове: Витамин В-12

Тества се венозна кръв. От пациента се изисква да не приема храна и течности 8 часа преди изследването.

Въпреки че недостигът на В-12 не е често явление, защото този витамин се „складира“ в организма, ниските му кръвни нива са тревожен сигнал за заболявания:

• анемия нарушения на стомашно-чревния тракт
• ненормално активна функция на щитовидната жлеза
• инфекции

Високите равнища на В-12 са белег за чернодробно увреждане, някои видове левкемия, диабет или дефект в бъбречната функция. Понякога хората, които се придържат към вегетариански и вегански начин на хранене, се оказват с ниско ниво на този витамин, защото той не се съдържа в растителните храни.

Микрозомални антитела (MAT)

Измерват се т.нар. антитиреоидни микрозомални антитела в кръвта. Организмът ги произвежда, когато клетките на щитовидната жлеза са увредени.

Не е необходимо да се гладува преди изследването. Важно е обаче лекарят да бъде уведомен за всички медикаменти и хранителни добавки, които пациентът приема. Резултатите се получават след седмица или няколко дни от вземането на кръвната проба.

Нивата на антитела са повишени при нетоксична нодуларна гуша, грануломатозен тиреоидит, автоимунна хемолитична анемия, тиреоидит на Хашимото, болест на Грейвс и други промени в щитовидната жлеза.

Диференциално броене на левкоцити

Ако се броят само левкоцити, изследването може да се проведе и след приемане на храна и напитки. В случай, че венозната кръв се анализира и по други показатели, тя трябва да се вземе сутрин на гладно.

Днес диференцирането на белите кръвни клетки се извършва от автоматизиран анализатор. Отчитат се качествени и количествени промени. По първия показател в кръвната циркулация се търсят анормални клетки. Например, качествените промени в неутрофилите говорят за сърповидно-клетъчна анемия или за хронична грануломатозна болест.

Когато има количествени дефекти, всички клетки изглеждат нормално, но излишъкът или недостигът им също е сигнал за заболяване. Например:

• увеличените неутрофилни клетки са злокачествени процеси, обменни нарушения и др.
• намаляването на неутрофилите често се дължи на инфекции или приемане на някои лекарства
• по-големият брой моноцити е резултат от зараза като туберкулоза, бруцелоза и др.
• еузинофилните клетки нарастват при болест на Ходжкин, левкемия, паразитни инвазии
• базофилните клетки са в голямо количество в резултат от възпаления

Лимфоцитите са повече при инфекции и автоимунни нарушения, а намаляват при вродени заболявания на имунната система, след радиация, терапия с кортикостероиди  и др.

Простатно-специфичен антиген (PSA)

PSA е протеин, произведен само в простатната жлеза. В по-голямата си част той преминава в семенната течност и значително по-малко се съдържа в кръвта. Тестът измерва кръвните нива на въпросния белтък.

За да се елиминира рискът от неточности, налага се спиране на медикаментите срещу простатно разрастване (ако се провежда такова лечение) и въздържане от сексуален контакт в рамките на няколко дни преди изследването.

Повишените стойности на PSA сигнализират за остро или хронично възпаление на простатата, също за тумор на тази жлеза. При една четвърт от случаите на простатен карцином тестът показва нормални стойности на PSA, въпреки развитието на злокачествен процес. Ето защо данните трябва да се допълнят с резултати от други изследвания.

Най-честите лабораторни тестове: Тиреоглобулинови антитела (TAT)

Тиреоглобулинът е протеин, който се образува в щитовидната жлеза и има отношение към продукцията на нейните хормони – Т3 и Т4. При някои автоимунни заболявания срещу тиреоглобулина се синтезират антитела. Чрез това изследване тяхното присъствие се открива в проба от венозна кръв.

Няколко часа преди теста не се приемат храни и течности.

Наличието на тиреоглобулинови антитела, дори в малки количества, е признак за здравословни проблеми: болест на Грейвс, тиреоидит на Хашимото, диабет, пернициозна анемия, ревматоиден артрит, склеродермия.

FT3 (Свободен трийодтиронин)

Със знака Т3 се маркира хормонът трийодтиронин, който се произвежда от щитовидната жлеза. Огромна част от него (около 99,7%)  е прикрепена към протеин, а останалата е свободна. Чрез това изследване се определя количеството на свободния (несвързан) Т3 в кръвта. Високите му нива насочват към заболявания, причинени от свръхактивна дейност на щитовидната жлеза, а ниските – към други болестни състояния, настъпили в резултат от понижена функция на жлезата.

Вагинален секрет

Вагиналната проба се взема с тампон по време на гинекологичен преглед. Материалът се поставя върху предметно стъкло и се смесва със солен разтвор. Полученият препарат се разглежда под микроскоп, като се търсят бактерии, дрожди, трихомони, левкоцити и други клетки.

След това препаратът се подлага на повторен анализ с добавяне на няколко капки калиев хидроксид (KOH), който прави пробата по-ясна. Чрез изследване на вагинален секрет се уточнява диагнозата при генитални инфекции, хормонални нарушения, бременност, обилно или несъвпадащо с цикъла кръвотечение и други аномалии.

Феритин

Тестът показва кръвното ниво на феритин – протеин, който съхранява желязото в клетките. За целта, 12 часа преди изследването пациентът не приема храна и течности.

По-ниските нива на феритин, в сравнение с установената норма, най-често означават развитие на анемия с дефицит на желязо.

По-високото равнище на същия протеин е сигнал за твърде много желязо в организма, което може да се дължи на чернодробни заболявания, злоупотреба с алкохол, възпалителни процеси, сърдечно-съдови проблеми, диабет и други заболявания. Трябва да се има предвид, че някои лекарства също променят количеството на феритина в кръвта.

Фибриноген

Фибриногенът е протеин, произведен от черния дроб. Този протеин помага за спиране на кървенето и за образуване на кръвни съсиреци. С теста се измерва количеството на фибриноген в кръвта.

Специална подготовка не е необходима. В случай, че се приемат медикаменти за разреждане на кръвта, те трябва да се спрат за период от време, който се определя от лекар.

Отклоненията от нормалните нива за фибриноген показват, че въпросният протеин се произвежда в твърде голямо количество (при т.нар. десиминирана вътресъдова коагулация) или е дефицитен поради: настъпило активно разграждане, обилен кръвоизлив или наследствено заболяване.

Обикновено тестът се комбинира с други методи за оценка на кръвосъсирването.

D-димер

D-димерът е протеинов фрагмент, който се получава при разтваряне на кръвен съсирек. Нормално след нараняване организмът се предпазва от кръвозагуба като в засегнатото място се образува съсирек (т.нар. тромб или кръвна запушалка). След като мястото заздравее запушалката се разгражда.

При някои заболявания обаче тромби се образуват и без нараняване или не се разтварят в кръвта. Тестът може да покаже посочените нарушения.

Ако нивата на D-димер са ниски или нормални, вероятно няма проблем в кръвосъсирването.

Високите стойности обаче се свързват с болестни състояния като: белодробна емболия, инсулт, дълбока венозна тромбоза и други.

Тотален желязосвързващ капацитет (ТЖСК)

Със съкращението ТЖСК се означава тест, който показва колко добре желязото се движи в тялото. Осем часа преди изследването не трябва да се приемат храни и течности. По лекарско предписание се спира употребата на някои лекарства.

С теста може да се прецени ролята на факторите, при които по правило намалява желязото в кръвта – тежка кръвозагуба, бременност, непълноценно хранене. Както и на условията, водещи до претоварване с желязо – заболяване с интензивно разрушаване на червените кръвни клетки, отравяния, чернодробни и други увреждания.

Това беше четвъртият и последен материал за най-честите лабораторни изследвания за периода 1.1. – 28.2.2021 г, информацията за които ни беше предоставена от лаборатории Synevo. При тях ще откриете всички разглеждани изследвания в темите, а при нас ежедневно можете да четете различни материали на здравословна тематика.

Прочетете и останалите публикации по темата за най-честите лабораторни изследвания:

Част I

Част II

Част III

Споделете с нас в коментар кое беше най-скорошното изследване, което си направихте и във връзка с какво. Ако имате въпроси, не се притеснявайте да попитате – ще се радваме да ви бъдем полезни.

Бъдете здрави!