В продължение на темата „Топ 7 на най-честите лабораторни изследвания“, разглеждаме още една представителна извадка на най-масовите лабораторни тестове за януари и февруари, 2021 г. спрямо статистическите данни, предоставени ни от лаборатории Synevo.

В първия материал по темата обърнахме внимание на видовете изследвания, които са в челната позиция по брой тестове в рамките на януари и февруари, 2021 г. Това бяха:

  • пълна кръвна картина
  • глюкозен серумен тест
  • кръвен тест за креатинин
  • ALAT и ASAT
  • липиден профил
  • SARS-CoV-2 RNA – RT-PCR
  • изследване на тиреоид-стимулиращ хормон (TSH)
  • скорост на утаяване на еритроцитите

Продължаваме с най-честите лабораторни тестове в началото на настоящата година.

 

Лабораторни изследвания.

 

Ще обясним подробно с каква цел се извършват и за какви здравословни проблеми индикират резултатите от тях.

 

Седимент (утайка) на урина

Преди да се направи този тест, взетата от пациента урина се центрофугира. Това води до утаяване на намиращите се в нея съставки. Така полученият седимент се подлага на микроскопски анализ, чрез който се отчитат наличните биологични елементи:

  • левкоцити
  • еритроцити
  • епителни и цилиндрични клетки
  • бактерии
  • гъбички
  • паразити
  • сперматозоиди
  • както и други съставки – кристали от оксалати, фосфати, урати, аморфни соли и пр.

Анализът се ползва при диагностиката на множество заболявания. Например:

  • кристалите в седимента са сигнал за бъбречни или метаболитни нарушения
  • еритроцитите са белег на възпаления, инфекции, тумори, системен лупус, нефролитиаза и редица още здравословни проблеми

Ако в седимента се установят бактерии, трябва да им се направи анализ след посявка в подходяща среда. По този начин се определя микробната чувствителност на пациента към антибиотици.

 

Химически тест на урина

Освен микроскопско изследване на седимента и визуална преценка (по чистота, цвят, мирис и други особености) на урината, с голямо диагностично значение е нейният химичен анализ. Той се извършва с помощта на тест-ленти, обработени със специфични вещества.

При потапяне в урината, веществата я абсорбират, след което настъпва реакция и лентата променя цвета си. Резултатът от теста се сравнява с данни от специална, цветна диаграма.

Така се определят:

  • киселинността на урината
  • доказва се наличието на белтък в нея
  • както и присъствието на някои вредни микроорганизми
  • откриват се кетони, нитрати и други вещества

Изследването подпомага диагностиката и контрола на инфекции, диабет, бъбречни, чернодробни и други заболявания.

 

Най-честите лабораторни тестове: С-реактивен протеин

 

Най-честите лабораторни тестове. Добър и лош естроген. Пост-Ковид синдром. Пречистване на черния дроб.

 

С помощта на специален тест се установява нивото на С-реактивен протеин (CRP) в кръвта.

Този протеин се произвежда в черния дроб и попада в кръвта при възникване на възпалителен процес.

Изследва се венозна кръв. За целта не се изисква предварителна подготовка от страна на пациента. Ако са високи кръвните нива на CRP, най-вероятно в организма се развива възпаление. Понякога до високи стойности на С-реактивен протеин водят и други фактори – тютюнопушене, затлъстяване, обездвижване, нездравословен стил на живот.

 

SARS-CoV-2 – IgG (количествен тест)

Изследва се венозна кръв, в която специален анализатор отчита количеството на имуноглобулини от клас IgG. Тези имуноглобулини са бариера срещу вирусната инвазия в организма.

Тестът е полезен при проследяване състоянието на пациенти, прекарали Covid-19. Количественият тест се ползва и за определяне на преболедувалите, които могат да дарят плазма за лечение на други тежко болни хора.

 

Концентрация на пикочна киселина в кръвния серум

За този анализ, сутрин, на гладно се взема от пациента венозна или капилярна кръв. От нея се отделя серум. (Това всъщност е плазма, от която са отстранени кръвосъсирващите  фактори.)

Повишеното равнище на пикочна киселина в серума говори за нейното свръхпроизводството или за проблеми при излъчването й през бъбреците.

Тестът се ползва за диагностика:

  • на подагра
  • бъбречни проблеми
  • последици от хронично гладуване
  • онкологични и други заболявания

Много рядко може да бъдат отчетени ниски кръвни нива на пикочната киселина. Те понякога са свързани с наследствен дефект в метаболизма или продължително влияние на токсични вещества. Също – с чернодробни или бъбречни заболявания, които обаче се откриват с други изследвания.

 

Тест за азот в кръвната урея (BUN)

Със съкращението BUN се отбелязва един от отпадните продукти на клетъчната обмяна. Известно е, че протеините, които приемаме с храната, в организма се разграждат до аминокиселини. Докато протича процесът на разграждане, в кръвта навлиза азотсъдържащ амоняк.

Черният дроб превръща този амоняк в урея, която се филтрира през бъбреците.

Обикновено равнището на BUN в кръвта е стабилно. При увредени бъбреци обаче уреята и азота не се филтрират пълноценно.

Тестът измерва какво количество от отпадния продукт се задържа в кръвта.

Високите му стойности са признак:

  • за различни бъбречни проблеми
  • дехидратация
  • кървене в храносмилателната система
  • негативно влияние на някои лекарства
  • сърдечно-съдови и др.

Прекалено малкото количество на BUN сигнализира най-често за чернодробно заболяване или недостиг на хранителни вещества, поради спазване на диета или невъзможност на организма да поема храна.

 

Лабораторни изследвания Синево, Форлайф.

Лабораторни изследвания за периода 1.1 – 28.2.2021 г.

 

Най-честите лабораторни тестове: COVID-19 Ag

Това е т.нар. бърз антигенен тест. Той води до резултат за около 15 минути. Изследва се назофарингеален секрет за наличие на вирусни антигени. Позитивният отговор сочи активна инфекция.

При отрицателен резултат, но проявени симптоми, характерни за COVID-19, трябва да се проведе изследване по метода RT-PCR.

 

GGTP

Изследването е известно като GGTP или GGT, или ГГТ и ГТП. Това са съкращения, получени от наименованията на един протеинов ензим (ускорител на биохимични процеси) в човешкия организъм – гама глутамилтрансфераза или гамаглутамилтрансептидаза.

Въпросният ензим се открива в черния дроб, задстомашната жлеза, бъбреците и в по-малки количества в други органи. GGT се ползва като специфичен показател за състоянието на черния дроб и жлъчните пътища.

Високите нива на този ензим, установени във венозна кръв, са белег на възпалителни и инфекциозни процеси в черния дроб, жлъчката и жлъчните пътища.

Предупреждават също за наличие на тумори и автоимунни заболявания, както и за странични ефекти при продължителен прием на някои медикаменти. Контролът върху кръвните нива на GGT позволява ефективно проследяване на прилаганата терапия.

 

Общ белтък в кръвния серум

Тестът представлява количествено определяне на концентрацията на всички белтъци в кръвния серум, без протеините, които участват в кръвосъсирването. Изследва се венозна или капилярна кръв, взета от пациента сутрин на гладно.

За отчитане на резултатите от серумния анализ е важно да се знаят възрастта и полът на изследвания човек. Определят се серумните нива на албумини и имуноглобулини (главно IgG, IgA и IgM/), както и на други протеини. Резултатите се сравняват с референтни стойности.

Повишаването на общия белтък говори за дехидратация на организма, хронични инфекции, автоимунни нарушения, някои кръвни и злокачествени заболявания.

Ниските серумни нива на общия белтък са сигнал за бъбречни и чернодробни заболявания, злокачествени тумори, нарушена функция на щитовидната жлеза, хиперхидратация на организма и други болестни състояния.

 

Най-честите лабораторни тестове: Свободен тироксин (FT4)

Във венозна кръв се измерва количеството на един от двата основни хормона, продуцирани от щитовидната жлеза. Това са FT4  (свободен тироксин) и Т3 (трийодтиронин).

Тиреоидните хормони участват в телесната обмяна, като значителна част от тях е свързана с протеини. Целта е да се определи  количеството на свободния (необвързан) хормон Т4 в кръвта.

Този анализ, при определени условия, показва дали работи нормално щитовидната жлеза. Тестът се ползва при диагностика на заболявания на щитовидната жлеза – хипотиреоидизъм  и хипертиреоидизъм.

Той може да допринесе за: откриване на нарушения в хипофизната жлеза; диагностика за женското безплодие; проследяване на терапията в случаите на злокачествени тиреоидни промени.

 

Протромбиново време/INR

 

Най-честите лабораторни тестове. Сгъстяване на кръвта.

 

Анализът на протромбиновото време показва как протича процесът на кръвосъсирване в организма. Изследва се венозна кръв, взета сутрин на гладно, без прием на медикаменти.

Измерват се секундите за съсирване на кръвната проба след като към нея са добавени реактиви. Протромбиновото време се изразява по различни начини. За да се постигне съпоставимост между отделните лаборатории, се използва протромбинов индекс – INR (International Normalized Ratio).

Освен за проследяване на ефектите от антикоагулантната (противосъсирваща) терапия, тестът се използва в следните случаи:

  • преценка на чернодробната функция
  • откриване на причината за кървене от различни органи

Както и за диагностика на хемофилия, левкемия и други заболявания.

 

Разгледайте и трета част на най-честите лабораторни тестове, в която ще разберете повече за:

  • калиев кръвен тест
  • изследване на билирубин
  • тестове за желязо
  • ПКК + диференциално броене
  • серумен тест за натрий
  • серумен албумин
  • Тест за 25-OH-Vitamin D
  • алкална фосфатаза
  • лактат дехидрогеназа
  • гликиран хемоглобин

Ако имате въпроси по отношение на някой от гореизброените лабораторни тестове, не се притеснявайте да ги зададете в коментар.

Бъдете здрави!