Когнитивно-поведенческа терапия – какво да очакваме?

Когнитивно-поведенческа терапия е един изключително интересен психологически подход за справяне с дисфункционални емоции, поведения и възприятия. С негова помощ могат да бъдат идентифицирани и модифицирани когнитивните и поведенчески проблеми, които причиняват повтарящи се негативни емоции като стрес, несигурност и страх.

 

 

Когнитивно-поведенческа терапия служи за основно или допълнително лечение при психични и соматични (телесни) проблеми. Смята се, че тези нарушения произлизат от начина на мислене или на интерпретиране на действителността.

Разбира се, мислите, възприятията, интерпретациите и вярванията, които обуславят когнитивното ни състояние, могат да бъдат повлияни от множество фактори. Такива са културата, в която сме израснали, семейната обстановка и динамика, заобикалящата ни среда и събитията, които са ни се случвали не само в миналото, но и към момента.

Точно тук идва ролята на когнитивно-поведенческата терапия, с която се цели намаляване на вредните когниции и откриване на начини за прилагане на нови познания и начини на мислене относно проблемите, с които искаме да се справим.

Този метод е един от най-добрите и доказани в сферата на психичното здраве, когато става въпрос за разрешаване на проблеми и промяна на дисфункционално мислене и поведение. Когнитивно-поведенческата терапия е най-изследваната форма на психотерапия, като нито една от останалите за момента не е доказано, че системно я превъзхожда.

Освен това механизмите, на които разчита КПТ, са в съответствие с настоящите основни парадигми на човешкия ум и поведение (напр. обработка на информация). Едно от най-големите предимства на метода е, че работата с него може да бъде извършена за относително кратък период от време в сравнение с други терапии с разговори.

 

За какви състояния е подходящ методът?

 

 

Първо е добре да уточним, че всеки един човек би могъл да се повлияе позитивно от този психотерапевтичен метод. Далеч не е необходимо да са налице сериозни психологически проблеми, за да обмислим подобна стъпка. Нормално е в определени ситуации и житейски моменти да забележим умствени и емоционални блокажи, върху които искаме да работим.

Въпреки това е важно да се спрем и върху някои от състоянията, които могат да се третират с когнитивно-поведенческа терапия:

• Депресия
• Тревожни разстройства
• Обсесивно-компулсивно разстройство (ОКР)
• Посттравматично стресово разстройство (ПТСР)
• Хранителни разстройства като анорексия нервоза, булимия нервоза и разстройство, свързано с преяждане
• Пристрастяване към употребата на вещества
• Биполярно разстройство
• Нарушения на съня
• Управление на стреса
• Разстройства на личността
• Хипохондрия (постоянна тревожност за здравето)
• Проблеми с гнева
• Разстройство с дефицит на вниманието/хиперактивност
•  Проблеми във взаимоотношенията
• Шизофрения и психоза

 

При някои дългосрочни здравословни проблеми, характеризиращи се с физически симптоми, провеждането на когнитивно-поведенческа терапия не може да премахне физическия дискомфорт, но може да помогне на хората по-добре да се справят с нея. В такива случаи тя е подходяща при синдром на раздразнените черва, синдром на хроничната умора, фибромиалгия и хронична болка.

 

Какви техники се използват?

В когнитивно-поведенческа терапия се използват различни методи и техники съобразени с проблемите, които цели да разреши и специфичните нужди на пациента.

Когнитивно преструктуриране

Прилага се за идентифициране на когнитивни изкривявания (ирационални или пристрастни начини на мислене) като:

• Черно-бяло мислене („всичко или нищо“). При него човек гледа на ситуациите по прекалено краен начин, възприемайки нещата като напълно добри или напълно лоши без нюанси. Ако някой направи грешка на работа например, може да си помисли: „Аз съм пълен провал“, вместо да признае, че като цяло се представя добре, но този път е направил малка грешка. Важно е пациентите да си напомнят, че подобни ситуации не определят стойността или способностите им и че има средно положение между съвършенството и провала.
• Катастрофизиране. Характеризира се с очакване на най-лошия възможен изход в дадена ситуация и представяне на малко вероятни и преувеличени негативни сценарии. Това води до непреодолимо чувство на страх. Хората с тази склонност могат да се научат да оценяват доказателствата за и против своите катастрофални мисли, както и да използват техники като оценка на вероятността (колко вероятен е най-лошият сценарий в действителност).
• Свръхгенерализация (свръхобобщение). Това представлява широки, всеобхватни заключения въз основа на едно събитие или ограничени доказателства. Те прилагат резултата от една ситуация към всички бъдещи ситуации, което често води до негативни и преувеличени вярвания. За да предизвикат свръхгенерализацията, хората могат да се опитат да гледат на всяка ситуация като на уникална и отделна от минали преживявания. Те могат също така да съберат доказателства, които противоречат на прекалено генерализираното им убеждение и да си напомнят за минали успехи или положителни преживявания.

 

Активиране на поведението

Тази техника се състои в насърчаване на пациентите да участват в дейности, които им харесват или намират за смислени дори и да не изпитват желание да ги правят в конкретния момент.

Целта е да се прекъсне цикълът на депресия или тревожност чрез увеличаване на положителните преживявания и подобряване на настроението. Може да се създаде график, включващ тези дейности в ежедневието, за да се улесни това.

Експозиционна терапия

Експозиционна терапия се използва основно при тревожни разстройства, фобии и посттравматично стресово разстройство. Тя се характеризира с постепенно излагане на предмета, ситуацията или паметта, от които се страхуват, по контролиран и безопасен начин, за да се намали страхът и поведението на избягване с течение на времето.

В някои случаи пациентите могат да бъдат директно изложени на най-страшната ситуация, въпреки че това е по-рядко срещано и обикновено се извършва под строго наблюдение.

Систематичната десенсибилизация комбинира постепенно излагане с техники за релаксация, за да помогне на пациентите да останат спокойни, докато се изправят срещу страховете си.

Техники за разрешаване на проблеми

По този начин се учим да дефинираме ясно проблема, пред който сме изправени. Заедно с терапевта обмисляме потенциални решения и претегляме плюсовете и минусите на всяко от тях. След изпробване на избраното решение се обсъжда резултата и се правят необходимите корекции.

Техники за релаксация

Понякога се използват прогресивна мускулна релаксация, упражнения за дълбоко дишане, медитация, визуализация и други успокояващи методи по време на когнитивно-поведенческа терапия. Това може да помогне за по-добро осъзнаване на мислите и чувствата без претоварване от тях.

Записи на мисли

 

 

Участниците в когнитивно-поведенческа терапия понякога си водят дневник, в който записват тревожните мисли, ситуацията, която ги е предизвикала, емоциите, които са изпитали, и доказателствата за и против тези мисли. Това помага при идентифицирането на модели и предизвикателни когнитивни изкривявания.

Освен това се учат да разделят ситуациите по ABC модел:

• A (Активиращо събитие): Ситуацията или тригерът.
• B (Убеждения): Мислите или вярванията, които възникват от събитието.
• C (Последствия): Емоционалните и поведенчески последствия от тези вярвания.

 

Поведенчески експерименти

Тестването на убежденията е важна част от всяка когнитивно-поведенческа терапия. За целта се проектират и провеждат експерименти, с които да се тества валидността на негативните мисли и вярвания на индивида в ситуации от реалния живот.

Някой със социална тревожност например може да тества вярването си, че хората ще го оценяват негативно, като се включи в социална дейност и наблюдава резултатите. Това ще му помогне да събере доказателства за опровергаване на своето убеждение и да стигне до по-балансирано мислене.

Предотвратяване на излагане и реакция

Този метод се прилага при обсесивно-компулсивно разстройство (ОКР). Неговата идея е да се изложи пациентът на мисли, образи или ситуации, които предизвиква неговите мании и след това да се предотврати натрапчивото поведение, което обикновено следва.

С течение на времето това води до намаляване на тревожността, свързана с маниите, и отслабване на компулсиите.

Поведенчески репетиции и ролеви игри

Подобен подход, при който се разиграват различни сценарии при когнитивно-поведенческа терапия, е полезен за трениране на нови поведения или начини на мислене в безопасна, контролирана среда. Това може да включва практикуване на увереност, справяне с конфликти или реагиране на трудна ситуация.

 

Как протича сесия по когнитивно-поведенческа терапия?

 

 

Ако се започне когнитивно-поведенческа терапия, обикновено се провеждат сесии с терапевт веднъж седмично или веднъж на всеки 2 седмици. Процесът може да отнеме между 6 и 20 сесии, като всяка сесия е с продължителност от 30 до 60 минути.

При работата с терапевт проблемът се раздробява на отделни части, като се разделят мислите, физическите чувства и действията на индивида. След това се анализират тези области, за да се определи ефекта, който те имат върху друг човек и върху самия пациент, и да се разбере доколко те помагат или пречат.

Идеята не е човек да се научи как временно да промени безполезните мисли и поведение, а да добие умения, които и за напред може да прилага в ежедневието си, когато приключи терапията. Поради тази причина методът се смята за обучителна терапия.

 

С какви други методи може да се комбинира?

Ето някои терапевтични методи, които могат да се прилагат едновременно с когнитивно-поведенческа терапия:

• Диалектическа поведенческа терапия. Първоначално разработена за гранично разстройство на личността, тя съчетава когнитивно-поведенческа терапия със стратегии за внимателност и приемане, като се фокусира върху регулирането на емоциите, толерантността към дистрес, междуличностната ефективност и приемането.
• Терапия на приемане и обвързване. Този метод съчетава принципите на КПТ със стратегии за приемане и внимателност, като насърчава хората да приемат трудни емоции, вместо да ги избягват, и да се ангажират с действия, които са в съответствие с техните ценности.
• Медикаменти. Понякога се налага прием на лекарства като например в случаи на тежка депресия, тревожни разстройства или други състояния на психичното здраве, при които симптомите са прекалено интензивни, за да бъдат лекувани единствено с когнитивно-поведенческа терапия.
• EMDR. Този метод, познат и като десенсибилизация и повторна обработка на движението на очите, е особено популярен за третиране на травма и посттравматично стресово разстройство.
• Междуличностна терапия. Фокусира се върху подобряването на междуличностните отношения и комуникационните модели. Може да се комбинира с когнитивно-поведенческа терапия за справяне както с вътрешните когнитивни процеси, така и с външната динамика на отношенията.
• Биофийдбек и неврофийдбек. Тези техники включват използване на наблюдение в реално време на физиологични функции (като сърдечен ритъм или мозъчни вълни). Целта е по този начин хората да се научат да имат контрол върху тези функции.
• Семейна терапия. В случаите, когато динамиката на отношенията допринася за проблемите с психичното здраве на индивида, CBT може да се комбинира със семейна терапия или терапия за двойки за справяне със системните фактори и подобряване на комуникацията и взаимоотношенията.
• Психодинамична терапия. Въпреки че психодинамичната терапия се фокусира върху изследване на несъзнателни процеси и минали преживявания, тя може да бъде интегрирана с когнитивно-поведенческа терапия за справяне с по-дълбоки основни проблеми, като същевременно работи върху настоящите мисли и поведение.

 

Заключение

 

 

Когнитивно-поведенческа терапия е известен метод в психотерапията, който се съсредоточава върху изменянето на деструктивните мисли и поведения. Той може да помогне за смекчаване на депресия, тревожни разстройства, обсесивно-компулсивно разстройство (ОКР), хранителни разстройства, нарушения на съня и още много проблеми на психологическа основа.

 

Често задавани въпроси