Какво е лимфедем?

Обновена: 29.02.2024|
Лимфедема

Древногръцката дума oidema означава подуване. В медицината под оток се разбира подуване, причинено от натрупване на течност в тъканта.

Лимфедемът е видимо и осезаемо натрупване на течност в кожата и подкожието, причинено от ограничената транспортна способност на лимфните съдове.

 

Какво представлява лимфата и каква е нейната функция?

Лимфата е прозрачна, леко жълтеникава телесна течност, която по състав е близка до кръвната плазма, но съдържа по-малко количество протеини, а от кръвните клетки липсват еритроцитите. Лимфата  се пренася от тъканите към венозния кръвен поток чрез лимфни капиляри, съдове и канали. Филтрира се през лимфните органи (далак и тимус) и лимфните възли.

Ако лимфните канали са блокирани, прекъснати или не функционират, лимфата не може да бъде транспортирана.

meno 02 400
folieva 02 600 02
meno 02 400
folieva 02 600 02

Налягането в лимфните съдове се увеличава. В крайна сметка лимфата прониква в съседната тъкан или се отделя от лимфните съдове. Това води до подуване на тъканта и до развитие на лимфедем.

 

Колко често се среща лимфедем?

Лимфедемът е често срещан. В Европа се смята, че до 12% от жените развиват лимфедем през живота си. Мъжете са по-малко склонни да развият заболяването, като честотата на разпространение през целия живот е около 2%.

Първичният лимфедем се среща рядко, като засяга 1 на 100 000 души. Вторичният е най-честата причина за заболяването и засяга приблизително 1 на 1000 души.

Честотата на заболяването е най-широко проучена при онкологично болните.

Една от всеки 5 жени, преживели рак на гърдата, развива лимфедем.

 

Какво е първичен лимфедем?

 

Лимфедема.

 

Причините са вродени или придобити. В съответствие с това говорим за първичен или вторичен лимфедем.

Първичният, който представлява само един до два процента от всички случаи, обикновено е свързан с малформация на лимфната система (дефект, възникнал по време на ембрионалното развитие). В повечето случаи броят на лимфните съдове е намален или стеснен, което от своя страна е свързано с нарушаване на транспортния капацитет на лимфата.

В детска възраст или в пубертета заболяването се проявява с подуване на краката или ръцете от едната или от двете страни.

Ако първичният лимфедем е налице от раждането, той се нарича вроден. Ако започне между първата и 35-ата година от живота, той се нарича lymphoedema praecox (преждевременен, ранен).

Ако се появи едва след 35-годишна възраст, говорим за лимфедем тардум (късен).

 

Кога говорим за вторичен лимфедем?

Вторичният лимфедем  се придобива в хода на живота.

Възможни са следните причини:

  • Наранявания, навяхвания или белези – обширните натъртвания и наранявания на меките тъкани могат да увеличат риска от развитие на заболяването. Хората, които са претърпели изгаряния, наранявания от смачкване или други форми на травми, могат да бъдат изложени на риск.
  • Хирургия и облъчване като част от лечението на рак – понякога се отстраняват лимфни възли, за да се спре разпространението на рака. Това увеличава вероятността лимфата да не се оттича правилно, което води до лимфедем. Лечението на ракови заболявания като рак на гърдата, рак на кожата, рак на шийката на матката и рак на простатата може да включва операция за отстраняване на лимфни възли.
  • Тумори, особено злокачествени заболявания на лимфните възли, като болест на Ходжкин или левкемия – самият раков тумор блокира лимфен канал, което води до натрупване на течност.
  • Възпаления, причинени от паразити, бактерии, гъбички или вируси – целулитът (бактериална инфекция на кожата) може да увеличи риска от заболяването. Тежкият целулит може да доведе до увреждане на тъканта около лимфната система. Това води до образуване на белези и лош дренаж. Паразитна инфекция, известна като филариоза филариоза (позната още като елефантиаза или слонска болест), също може да причини лимфедем. При хората с филариоза нишковидните червеи обитават лимфната система и блокират лимфния дренаж.
  • Неподвижност – движението помага за лимфния дренаж, тъй като мускулната активност подпомага движението на течността по лимфните съдове. Намаленото движение е рисков фактор. Хората с ограничена подвижност за дълъг период от време – например поради заболяване, увреждане на нервите или артрит – могат да бъдат изложени на повишен риск.
  • Наднормено телесно тегло – хората със затлъстяване имат повишен риск от развитие на оток. Причината за това не е ясна, но може да се дължи на допълнителната тъкан, която намалява потока на течности през лимфните канали.
  • Венозни заболявания – заболявания, засягащи начина, по който кръвта преминава през вените, могат да увеличат риска. Нездравите вени могат да позволят преливане на течност в тъканните пространства, а това претоварва частите на лимфната система, отговорни за отвеждането на течността.
  • Възпаление – състояния, които причиняват хронично възпаление, като артрит, могат да увеличат риска от развитие на лимфедем. Това е така, защото възпалението може да увреди или унищожи лимфните съдове.

 

Какви могат да бъдат симптомите на лимфедем?

 

Лимфедема

 

  • Подуване, което започва в ръката или крака
  • Усещане за тежест в ръката или крака
  • Слабост или по-малка гъвкавост
  • Пръстени, часовници или дрехи започват да отесняват
  • Дискомфорт или болка
  • Напрегната, лъскава, топла или зачервена кожа
  • Втвърдена кожа или такава, която не се вдлъбва при натискане
  • По-дебела кожа
  • Кожа, която може да прилича на портокалова кора (подута с малки вдлъбнатини)
  • Малки мехури, от които изтича бистра течност

 

Симптомите могат да започнат бавно и невинаги са лесни за откриване. Понякога единствените симптоми могат да бъдат тежест или болка в ръката или крака. В други случаи заболяването може да започне по-неочаквано.

Усложненията на лимфедема включват също:

  • Лимфангит – заболяване на лимфната система, което протича с остро настъпващо възпаление на лимфните съдове
  • Повърхностни бактериални и гъбични инфекции
  • Лимфангиоаденит (възпаление на лимфните възли)
  • Дълбока венозна тромбоза
  • Психосоциална дисфункция

 

Как се поставя диагнозата?

Заболяването се диагностицира първо клинично. Характерно е безболезнено, меко като тесто подуване, което може се притиска с трудност с напредването на заболяването. Обикновено се засягат и предната част на стъпалото и пръстите на краката. Над пръстите на краката не се вижда кожна гънка.

Ако има съмнение за вторичен лимфедем, трябва да се изследва основното заболяване. Тук се използват:

  • подробна анамнеза (тумор, травма, операция)
  • клиничен преглед (особено гинекологичен преглед)
  • инструментална диагностика (онкологична поетапна диагностика с лаборатория, ехография, рентген, компютърна томография или ядрено-магнитен резонанс)

Лимфедемът е прогресивно заболяване и ранната диагностика и лечение са от първостепенно значение.

От решаващо значение е да се диагностицират и лекуват както леките, така и ранните случаи, за да се спре прогресирането на това състояние.

 

Какво е лечението?

 

Лимфедема.

 

  • Мануален лимфен дренаж – лекият лимфен масаж е предназначен да увеличи лимфния поток
  • Компресия – помага за дренажа, но може да увеличи риска от инфекция
  • Грижа за кожата – стриктната грижа за кожата е от съществено значение за предотвратяване на вторични кожни инфекции
  • Упражнения – леките упражнения подпомагат лимфния дренаж и абсорбирането на протеини чрез мускулни контракции
  • Устройства за периодична  компресия
  • Медикаментозна терапия

 

Как протича заболяването?

Протичането на лимфедема зависи от две важни условия – навременно разпознаване и съответно ранно лечение. Ако е възможно, трябва да се отстрани причината за лимфедема.

Вторичният лимфедем до стадий 1 може да отшуми. Те обикновено имат по-добра прогноза в сравнение с първичния. Причината за вторичния лимфедем и успехът на лечението му играят важна роля за протичането на заболяването. Ако причината може да бъде излекувана, шансът той да се подобри или дори да изчезне напълно е сравнително голям.

Без лечение заболяването ще прогресира. Той се втвърдява и води до трайни промени в кожата. Кожата е раздразнена и възпалена, могат да се образуват мехури, корички и люспи. Тези промени са резултат от нарушаване на метаболизма в тъканта, което може дори да разруши слоевете на кожата.

Първичният лимфедем не може да бъде напълно излекуван. Възможно е обаче значително подобрение на симптомите.

Какво е лимфедем?

Лимфедемът е видимо и осезаемо натрупване на течност в кожата и подкожието, причинено от ограничената транспортна способност на лимфните съдове.

Какви видове лимфедем съществуват?

Причините са вродени или придобити. В съответствие с това говорим за първичен или вторичен лимфедем.

Какви са симптомите на лимфедем?

Подуване, което започва в ръката или крака, усещане за тежест в ръката или крака, слабост или по-малка гъвкавост, удебеляване на кожата и др.

Какво е лечението?

Може да се третира чрез мануален лимфен дренаж, компресия, упражнения, медикаментозна терапия.

Категории: Здраве|Публикувана: 24.02.2023|

Източници

Няма източници

Сподели тази статия, избери платформа!

Блог

Рецепти

5e17a6da2049e7215ffd2f855426a390?s=96&d=mm&r=g

Петя Маркова е стажант-лекар, учила в престижния немски университет „Алберт Лудвиг“ в гр. Фрайбург и в Тракийски университет, гр. Стара Загора със специалност „Хуманна медицина“. Трудовият й опит е свързан с медицинска практика по работна медицина и като експерт по медицинска информация. Интересите й са насочени към вътрешните болести и здравословния начин на живот.

Свързани публикации

Оставете коментар

Обновена: 29 февруари 2024 в 13:00 | Публикувана: 24 февруари 2023 в 10:42 | Категория: Здраве