Аксиларен лимфаденит – възпаление на лимфните възли в подмишниците

В медицината възпалението на лимфните възли, разположени в подмишниците, е известно като аксиларен лимфаденит. Обикновено това състояние е усложнение на различни заболявания.

В редки случаи може да настъпи като самостоятелен проблем поради нараняване или травма. Днес ще ви запознаем с причините, проявите и лечението на аксиларния лимфаденит, и с най-важното – как да не го допускаме.

Какво представляват лимфните възли?

Това са малки яйцевидни органи, разпръснати по хода на лимфната система. Тяхната големина варира от няколко милиметра до два сантиметра.

Основната им функция е да задържат и улавят вредни микроорганизми и анормални клетки, намиращи се в лимфната течност (лимфата), преди тя да се върне обратно в кръвоносната система.

Освен че действат като филтри, лимфните възли са сборни места за различни видове имунни клетки, които се активират в отговор на конкретен дразнител. Така се засилва имунната защита на организма.

Причини за аксиларен лимфаденит

Факторите, които водят до възпаление на лимфните възли в подмишниците, са многобройни и е невъзможно да се изброят един по един, затова ги представяме в три основни раздела:

• Инфекции. Чести възбудители на аксиларен лимфаденит са вируси, бактерии и гъбички. В тази група се включват грипните вируси, цитомегаловирусът, вирусът на Епщайн-Бар, туберкулозният бацил, стрептококови или стафилококови бактерии, както и много други причинители на рани и абсцеси (състояния, при които се събира гной в ограничени пространства).
• Алергени. Това са всевъзможни дразнители, водещи при определени условия до алергични реакции. Например аксиларен лимфаденит може да настъпи след ухапвания от насекоми, контакт с химически вещества или прием на лекарства.
• Различни заболявания. Възпалението на лимфните възли в подмишниците нерядко е симптом на системен лупус еритематозус (състояние, при което имунната защита се обърква и атакува собствения си организъм), саркоидоза (възпалително заболяване, чиято първа мишена са белите дробове), лимофом (рак на лимфната система) и други.

Симптоми на аксиларен лимфаденит

Те варират в зависимост от причината и тежестта на възпалението.

Един от основните симптоми на аксиларен лимфаденит е увеличението на лимфните възли в подмишниците. Обикновено възлите отичат, стават видими и чувствителни при допир.

Около тях се формира червен възпалителен обръч. Възниква дискомфорт в увреденото място. Често оплакване е болката. Понякога тя е моментна и се явява само при допир или движение на ръката. В други случаи е продължителна. Може да се проявява с периоди на стихване и обостряне.

При бактериална или вирусна инфекция възникват множество допълнителни симптоми:

• Оток на околните тъкани
• Главоболие
• Гадене
• Повръщане
• Повишена телесна температура
• Обриви по кожата
• Обща отпадналост
• Умора и  др.

В тежките случаи се формира абсцес в подмишницата.

Диагностика при аксиларен лимфаденит

Когато се подозира възпаление на лимфни възли, се прилагат следните диагностични подходи:

• Медицински преглед. Той включва визуална лекарска преценка за наличието на увеличени и отекли лимфни възли в подмишницата. Медикът установява тяхната консистенция, чувствителност и други промени. От пациента се изисква да съобщи дали проблемът се предшества от инфекция, наранявания и други въздействия, които могат да доведат до аксиларен лимфаденит.
• Лабораторни тестове. Предписва се пълна кръвна картина. Може да се вземе проба от лимфен възел, от която, след култивиране в специална хранителна среда, ще се установи присъствие на конкретни микроорганизми. Това позволява да се определи типът на възпалението и неговият възбудител да се атакува с най-ефективното лечение.
• Биопсия. При тази процедура от тъканта на засегнатия лимфен възел се взема проба за лабораторно изследване, но то не открива причинителите на лимфаденит, а е насочено към оценка на тъканното увреждане. По този начин се установява дали е възникнал злокачествен процес.
• Ултразвуково тестване на подмишницата. С помощта на звукови вълни се откриват подробности, свързани с формата, размера и строежа на лимфните възли, както и с други промени в тъканите.
• Компютърна томография. Чрез рентгенови лъчи, след компютърна обработка, се създава 3D картина на вътрешните структури. Този метод улеснява оценката на конфигурацията и плътността на лимфните възли и насочва към причината за увеличаването им.
• Позитронно–емисионна томография (Positron emission tomography, PET) и компютърна томография. Изследването комбинира информацията от компютърната томография с данните от позитронната емисия, която показва активността на тъканите. Това позволява да се установи стадият на злокачествено увреждане на лимфните възли, както и да се проследи ефектът от вече приложено лечение.
• Магнитно-резонансно изображение. При този диагностичен подход се използват магнитни полета и радиовълни, за да се създаде подробна картина на вътрешните тъкани и органи. Методът помага при анализа на структурата и плътността на лимфните възли.
• Рентгенови изображения. Ползват се, когато има съмнение за камъни в лимфните възли, които чрез това изследване се визуализират.

Лечение на аксиларен лимфаденит

Овладяването на този здравословен проблем зависи преди всичко от развитието на възпалителния процес.

В ранните стадий на аксиларен лифаденит лечението е консервативно и е насочено към елиминиране на първичните причинители. Ако те са бактерии, изписва се антибиотик. Когато възпалителният процес е гноен, препоръчва се широкоспектърен антибиотик. Много важно е пациентът да изпълни целия терапевтичен курс, а не да го прекъсне веднага щом симптомите започнат да изчезват.

При тежки, гнойни форми на аксиларен лимфаденит лечението се извършва чрез оперативна намеса. Задължително е да се приемат достатъчно течности, защото добре хидратираният организъм се справя по-успешно от обезводненото тяло в борбата с инфекциите.

Срещу болката се ползват аналгетици, които проявяват и противовъзпалително действие.

След консултация с лекар, традиционната терапия може да се допълни със средства на народната медицина. Например:

• Топли компреси. Прилагат се по няколко пъти на ден. Топлината разширява лимфните съдове и така улеснява движението на лимфата. Освен това ускорява притока на кръв към засегнатото място, разширявайки кръвоносните съдове. Това намалява възпалението и болката.
• Суров чесън. Отдавна са доказани неговите противомикробни свойства. Препоръчва се консумация на три скилидки чесън дневно.
• Колоидно сребро. Представлява воден разтвор, в който присъстват частици сребро с големина от 1 до 100 нанометра. От него се поставят върху кожата по две капки на ден. Среброто проявява противовъзпалителен и антимикробен ефект.

Пет профилактични мерки срещу аксиларен лимфаденит

1. Пазете се от драскотини и наранявания в областта на подмишниците. Ако възникнат такива увреждания, лекувайте ги незабавно с антисептични средства.
2. Лекувайте своевременно всяка болест. Помнете, че отложената терапия, както и липсата й, улесняват развитието на възпалителни процеси, водещи до аксиларен лимфаденид.
3. Поддържайте изрядна лична хигиена. Редовно почиствайте подмишниците си с умерено топла вода и мек сапун. Не употребявайте козметични средства, които дразнят кожата.
4. Избягвайте дълготрайно излагане на токсини и други вещества в околната среда, способни да причинят алергични реакции.
5. Укрепвайте имунната си система чрез разнообразно хранене (за да си гарантирате необходимите витамини и микроелементи), както и с достатъчно движения, активна почивка и осемчасов сън. Така ще си изградите добра защита срещу заболяванията.

Имайте предвид, че всекидневната грижа за здравето не само удължава живота. Тя подобрява качеството на живот, като осигурява на хората физическо и психично благополучие, добри социални взаимоотношения и дейности, носещи удовлетворение.