Как работи сърцето – структура и функции

Сърцето е първият орган, който започва да функционира в майчината утроба по време на ембрионалното развитие. Тази дейност стартира от четвъртата седмица след зачеването и продължава през целия живот на човека. Затова е в полза за здравето ни да знаем как работи сърцето ни.

Все още се спори дали сърцето е обиталище на душата, но отдавна се знае, че то е като воденица, неизменно свързана с битието ни. В нея се стича всичко, което преживяваме и изстрадваме. После се пречиства, зарежда се от желанието да бъдем истински и отново руква из тялото ни. Затова казваме, че сърцето е мишена и щит. Към него първо се насочват остриетата на негативните чувства. То може да ги посреща, отблъсква и сломява.

Способно е силно да ни мотивира за всякакви действия, когато се развълнува.

От научна гледна точка сърцето има уникална структура

Представлява мускулест орган, чиято големина нормално е колкото юмрука на всеки отделен човек. Тежи около 280–340 грама при мъжете и около 230–280 грама при жените. Намира се в гръдния кош, над диафрагмата, между белите дробове. Две трети от него са разположени вляво, а една трета – вдясно.

Сърцето притежава четири кухини и четири клапи. Две от кухините са в горната му част. Това са т.нар. предсъдрия (атриуми). В долната част са останалите две кухини. Известни са като долни камери (вентрикули). Лявата и дясната страна на сърцето са разделени от преграда.

Клапата между лявото предсърдие и лявата камера се нарича митрална, а тази между дясното предсърдие и дясната камера – трикуспидална. Като аортна се определя клапата между лявата камера и аортата, а белодробна се нарича клапата между дясната камера и белодробната артерия.

Клапите действат подобно на врати, отварящи се само в една посока. По този начин те не позволяват смесване на кръвните потоци.

Сърдечният мускул работи като помпа

През целия живот на човека сърцето се свива и отпуска последователно. По този начин то поема и изтласква кръвта. Чрез своята помпена функция този орган доставя кислород и хранителни вещества на всички телесни структури (с изключение на очната роговица) и допринася за елиминирането на отпадните продукти и газове.

Свиването на сърцето се нарича систола, а отпускането му – диастола. Изчисления показват, че този жизненоважен мускул изпомпва около 5,5 литра кръв за 1 минута.

Това е равно на 8 тона за 1 ден, 3000 тона за 1 година и 240 000 тона за 80 години.

Но точно как работи сърцето, какъв е механизмът? То притежава собствена електрическа система, която започва от синусовия възел, разположен над дясното предсърдие. Излъченият от това място електрически сигнал циркулира по предсърдните мускулни влакна и се насочва към атриовентрикулния възел. Там, след много кратка пауза, импулсът стимулира долните камери (вентрикулите). Тази електрическа система синхронизира работата на сърцето.

Свиванията и отпусканията му се съгласуват със състоянието на цялото тяло. Регулират се по нервен път във вид на импулси, които по нервни влакна достигат до сърцето. Те могат да ускоряват или забавят съкращенията му. Съществува и хуморална регулация на сърдечната дейност чрез хормони и различни продукти на обмяната.

Как се движи кръвта?

Артериите я насочват към тялото, а вените й осигуряват път от тялото към сърцето. Вибрациите на артериалната стена, които се появяват при всяко свиване на сърцето, позволяват да се измерва пулсът. Нормално, у възрастните хора той варира от 60 до 100 удара в минута.

Натискът, оказван от движещата се кръв върху стените на артериите, се определя като артериално налягане. Според изследвания на австралийски кардиолози от 2021 година, нормалното кръвно налягане е равно на 120/80 мм/живачен стълб, а оптималните му стойности са близки до 110/70 мм/живачен стълб.

При по-високо кръвно налягане се нарушава функцията на ендотелните клетки, които покриват вътрешната стена на кръвоносните съдове и се създават условия за развитие на атеросклероза, инфаркт и инсулт.

Решаващи фактори за кръвното налягане са систолата и диастолата на сърцето, както и съпротивлението на кръвта по време на нейната циркулация в тялото по мрежа от кръвоносни съдове. Те формират два кръга на кръвообращение.

• Малкият кръг гарантира оксигенация (кислородно насищане) на кръвта през белите дробове. За това е отговорна дясната страна на сърцето. Кръвта, преминала през тялото и обедняла на кислород (погрешно я назовават „мръсна кръв“), постъпва в дясното предсърдие през двете най-големи вени в тялото (наричат ги кухи или venae cavae). След това през трикуспидалната клапа кръвта попада в десния вентрикул и чрез белодробната артерия се насочва към белите дробове. Там се освобождава от натрупания въглероден диоксид и се насища с кислород.
• Големият кръг на кръвообращението представлява система, която осигурява движението на оксигенираната кръв от белите дробове към тялото. За тази дейност отговаря лявата страна на сърцето. Обогатената с кислород кръв (погрешно я наричат „чиста“ ) преминава от белите дробове през белодробните вени в лявото предсърдие и оттам през митралната клапа попада в левия вентрикул. Той изпраща оксигенираната кръв през аортата към цялото тяло.

Защо е добре да знаем как работи сърцето?

Ако сме наясно как е устроено и как работи сърцето ни, бихме могли да приемем с максимална убеденост лекарските съвети да живеем щадящо и природосъобразно. Например можем да си осигуряваме достатъчно кислород чрез умерена физическа активност. За целта се препоръчват редовни дихателните упражнения, фитнес, туризъм, разходки в паркове и градини.

Можем да подсилим якостта на сърцето и  да укрепим на кръвоносните си съдове, приемайки здравословни храни като:

• Плодове и зеленчуци – богати са на витамини, микроелементи, антиоксиданти, фибри.
• Риба и морски дарове – доставят необходимите Омега-3 мастни киселини, витамините A, Е, D, В1, В2, В12, PP, микроелементите желязо, цинк, селен.
• Червено вино – съдържа ресвератрол, проантоцианидини и други антиоксиданти, които възпрепятстват увреждането на клетките.

Тези мерки биха укрепили максимално сърдечно-съдовата система, ако ги съчетаем със способност да овладяваме стреса, с който се сблъскваме всеки ден. Много важно е да не опъваме излишно тетивата на неприятностите. Нали те първи пронизват сърцето.

Нерядко истинската заплаха за този жизненоважен орган идва от самите нас, от отровите, които произвеждаме сами в себе си, когато си позволяваме да потънем сред шлаките на егоизма, когато сърцето ни престане да чувства и започне единствено да пресмята. Когато всеки негов импулс се свързва не с добрини, а с негативни емоции и щети за нас и околните.

Време е да осъзнаем, че ние, хората, си дължим само едно – сърдечността. Че винаги, във всяка ситуация, имаме още един шанс – сърцатостта, че това, което ни дава устойчивост срещу всякакви несгоди и ни вдъхновява за дейности, е нашата сърдечна връзка. Тогава сърцето тупти с усещане за топлина и човечност.