Интубация: какво представлява и кога се прави

Интубацията е медицинска процедура, която често звучи плашещо – особено когато се спомене в контекста на спешни състояния, интензивно лечение или обща анестезия. Истината за нея е, че всъщност е утвърден и животоспасяващ метод, който се прилага ежедневно в болници по целия свят.

В тази статия ще се опитаме да обясним максимално достъпно какво е интубация, кога и защо се прави. Ще разгледаме видовете интубация, които съществуват. Ще посочим какви временни неразположения могат да се появят след това. Също така ще отговорим на въпроса: “Какво представлява извеждане от интубация?”.

Важно е да се уточни, че интубацията сама по себе си не е лечение, а средство, което позволява медицинската процедура да бъде проведена безопасно. Чрез нея лекарите печелят време, което е необходимо за овладяване на основното състояние, било то инфекция, травма или усложнение след операция. Именно този контрол върху дишането прави интубацията ключов елемент в интензивната и спешната медицина.

Най-честите случаи, при които се извършва интубация, са:

• Обща анестезия по време на операция;
• Тежка инфекция на белите дробове;
• Сериозни травми, които затрудняват свободното дишане;
• Загуба или силно понижаване на съзнанието, което застрашава дихателните пътища;
• Спешни състояния, при които има риск от задушаване.

Възможно е след поставянето на тръбата пациентът да бъде свързан към специален апарат за механична вентилация, който подпомага или напълно контролира дишането.

 

Видове интубация

 

 

В медицинската практика съществуват различни видове интубация. Изборът им зависи от конкретната ситуация и състоянието на пациента, както и от вида на процедурата. Нека ги разгледаме по-подробно.

Ендотрахеална интубация

Това е класическият и най-често използван вариант. При него тръбата се поставя през устата, преминава между гласните връзки и навлиза директно в трахеята. Процедурата обикновено се извършва с помощта на ларингоскоп или видеоларингоскоп, който позволява на лекаря да вижда гласните връзки и да постави тръбата прецизно. Ендотрахеалната интубация се използва при пациенти в интензивно отделение или спешни състояния с дихателна недостатъчност.

Назална интубация

При нея тръбата се въвежда през носа, минава през гърлото и достига до трахеята. Този метод е по-рядко срещан, обикновено се използва в специфични ситуации, които го налагат. Пример за такава може да бъде лицево-челюстна операция или друг вариант, при който достъпът през устата е ограничен. При тази процедура устната кухина остава свободна, което може да е предимство. Рисковете, които носи методът, са свързани с кървене от носа, особено при хора с по-чувствителна носна лигавица.

За много хора интубацията остава непозната – докато не се сблъскат лично с нея – като пациенти или близки на хоспитализиран човек. Липсата на информация често поражда страхове и притеснения, особено при спешни процедури. Затова е важно тя да бъде обяснена ясно и разбираемо, без сложна медицинска терминология, но с достатъчно контекст, за да се разбере защо се прилага и каква е нейната роля.

 

Интубация при пълна упойка

При обща (пълна) анестезия интубацията почти винаги е част от стандартната процедура. Причината е, че упойката потиска дишането и защитните рефлекси, като кашляне и преглъщане.

Използвайки интубация тук, се:

• Осигурява сигурен дихателен път;
• Предпазват белите дробове от това в тях да попаднат нежелани вещества (например слюнка или стомашно съдържимо);
• Позволява точно дозиране на кислород и анестетични газове.

Обикновено се използват и медикаменти за отпускане на мускулатурата, което прави процедурата по-безопасна и контролирана.

За пациентите този процес остава напълно незабележим, тъй като се извършва след заспиване и преди да се събудят от упойката. Именно заради това много хора разбират, че са били интубирани едва след операцията, когато усетят леко дразнене в гърлото или пресипналост. Тези симптоми най-често са временни и не бива да будят притеснение.

 

Интубация при ринопластика

Интубацията при ринопластика (операция на носа) има някои особености. Тъй като хирургът работи именно в областта на носа, обикновено се използва орална ендотрахеална интубация, а не назална.

Това позволява:

• Свободен достъп до носната кухина;
• По-добър контрол върху дишането;
• Намаляване на риска от кървене и травма.

За пациентите интубацията при ринопластика не се различава като усещане от тази при други операции под пълна упойка – те са в безсъзнание и не усещат самото поставяне.

Евентуални усложнения след интубация

 

 

Знаем, че думата усложнения звучи тревожно, но в по-голямата част от случаите става въпрос за леки и преходни реакции на организма. Сериозните усложнения са редки и се получават основно при тежко болни пациенти или при продължителна интубация. Във втория случай рискът се оценява предварително от медицински екип.

Интубацията е рутинна и добре проучена процедура, но все пак е възможно след нея да се появят временни оплаквания. В повечето случаи те са леки и отшумяват бързо – в рамките на няколко дни. Двете най-често срещани неразположения са:

1. Болки в гърлото след интубация – това е най-често срещаното оплакване след интубация. Болките в гърлото се дължат на механичното преминаване на тръбата, което леко раздразва лигавицата. Обикновено изчезват за около 24 до 72 часа, като е препоръчително в този период да се приемат течности и топли напитки и да се избягват храни, които могат да раздразнят допълнително.
2. Кашлица след интубация – тя също е честа. Обикновено е защитна реакция на дихателните пътища. Кашлицата може да бъде суха или придружена с леко дразнене в гърдите. В редки случаи, особено при по-продължителна интубация, могат да се появят по-сериозни усложнения. Най-често става въпрос за инфекции или увреждане на гласните връзки, но това се следи внимателно от медицинския екип, за да се намали рискът и да се предприемат своевременни мерки.

В рецензирано клинично проучване се описват честотата и типовете усложнения при пациенти, интубирани в интензивно отделение. Сред регистрираните усложнения са: сериозна хипоксемия (понижено съдържание на кислород в кръвта), хипотензия (в медицински смисъл ниско артериално кръвно налягане), погрешно въвеждане в хранопровода и аспирация (попадане на стомашно съдържимо или други вещества в дихателните пътища).

Извеждане от интубация – екстубация и деканюлация

Когато пациентът вече е в състояние да диша самостоятелно и няма нужда от механична вентилация, се преминава към екстубация. Така се нарича процесът, при който внимателно се отстранява тръбата, поставена в трахеята.

Той обикновено включва:

• Оценка на дишането и нивото на съзнание на пациента;
• Проверка дали пациентът е в състояние да кашля и да преглъща;
• Постепенно изключване на апарата.

При хирургично осигурен дихателен път (например трахеотомия) процесът се нарича деканюлация. И в двата случая целта е безопасно връщане към самостоятелно дишане.

След екстубацията пациентът обикновено остава под наблюдение, за да се проследи как организмът се адаптира към самостоятелното дишане. Възможно е да има лека дрезгавост, сухота в гърлото или умора, които постепенно отшумяват. В този период е важно да се спазват указанията на медицинския персонал и да се съобщава при всяко неразположение.

 

Заключение

 

 

Интубацията е една от онези медицински процедури, които рядко забелязваме, но често се оказват решаващи за живота и възстановяването на пациента.

Независимо дали става дума за операция под пълна упойка, тежко заболяване, или спешно състояние, тя осигурява контрол върху дишането в моменти, в които организмът не може да се справи сам. Въпреки че може да последва временен дискомфорт след нейното извършване, интубацията е добре проучена, стандартизирана и прилагана от обучени медицински екипи. Познаването на процедурата и нейната роля помага да се намали страхът от нея и да се разбере защо тя е важна част от съвременната медицина.

 

Често задавани въпроси