3 важни метаболитни заболявания в неонаталния период

Наследствените метаболитни заболявания в неонаталния период, или още “вродени грешки на обмяната”, са хетерогенна група, които настъпват при наличие на грешка в определен ген. Последствието от това е намалена или липсваща активност на ензими и/или нарушен синтез на техните активаторни протеини, кофактори и транспортни системи.

Това, от своя страна, води до т.нар “метаболитен блок” с натрупване на неразграден субстрат (предшественик), липса на нормален краен продукт или отклоняване на метаболизма по странични пътища и синтез на токсични субстанции.

Броят на наследствените метаболитни заболявания постоянно се увеличава – откриват се нови мутации и свързаните с тях клинични картини, нарушения.

Метаболитни заболявания в неонаталния период – кои са те и какво представляват?

Метаболитни заболявания в неонаталния период принадлежат към групата на редките болести, защото повечето нозологични единици са с честота под 1 на 100 000 раждания. Груповата им честота обаче е значително по-висока. Важно е да се отбележи и фактът, че честотата варира за различните страни и за различните региони.

В настоящата статия ще се запознаете с три интересни метаболитни заболявания в неонаталния период:

• Галактоземия
• Болест на Гоше
• Болест на Ниман-Пик, тип А

Важно е да се отбележи, че изявата им може да е в неонаталния и да персистира в следващите периоди на детското развитие, докато не се постави диагноза и не се започне лечение (ако е разрботено такова).

Статията ще насочи внимание върху малка част от тях с цел да напомни, че и тази група заболявания трябва да се мисли, когато се изключат други често срещани диагнози в неонаталния период и детската възраст.

Понастоящем медицината разработва лечение за много от тях, а одобрено има едва за малка част. За тези, за които лечение има, е от неотложна важност да се познават, диагностицират правилно и да се започне терапията навреме. В противен случай могат да настъпят необратими последици за нервната система и целия организъм.

Как разпознаваме, че може да се касае за метаболитно заболяване в неонаталния период?

Тъй като метаболитните нарушения при бебета са твърде многобройни, трудно разпознаваеми и с неспецифични симптоми, поставянето на диагнозата често се забавя.

Има симптоми, които трябва да събудят подозрението на клинициста за възможна диагноза вродено метаболитно заболяване в неонаталния период. Или, ако е преминал – в този на ранна детска възраст, дори предучилищна възраст (ако е забавена много диагнозата).

Важно е да се съберат данни от фамилната анамнеза за кръвно родство, предшестващи аборти, рано починали деца с диагноза „сепсис“, „менингит“ или „церебрална парализа“.

Симптомите за метаболитно заболяване в неонаталния период или ранна детска възраст могат да бъдат:

• Чести повръщания, лошо хранене, забавен и нарушен растеж
• Умствена недостатъчност, регрес в невропсихическото развитие (съществен акцент се поставя върху наличието на регрес!)
• Епизоди на сънливост и променено съзнание
• Тежко протичащи вирусни инфекции, налагащи хоспитализация и рехидратация
• Гърчове, промени в мускулния тонус,тремор
• Поведенчески нарушения – хиперактивност, аутизъм
• Хепатомегалия (патологично увеличение на черния дроб) чернодробна недостатъчност, холестатична жълтеница, спленомегалия (патологично увеличение на слезката)
• Очни аномалии – катаракта, ретинопатия
• Кардиомиопатия (заболяване на сърдечния мускул)
• Неспецифична неприятна миризма на урината и телесните течности
• Лицев дисморфизъм (наушения в лицевата симетрия и структура), макроглосия (прекомерно голям език)

Какво представлява галактоземията?

Галактоземията е заболяване, което настъпва вследствие на дефицит на някой от трите ензима в метаболизма на галактозата. В зависимост от това в кой ензим е настъпила грешка, има три типа галактоземия. Тук ще разгледаме само т.нар. “класически тип”, тъй като е най-чест.

Класическата галактоземия се причинява от мутации в GALT-гена (галактозо-1-фосфат-уридил-трансфераза). Средната й честота за Европа е 1:60 000, като за България тя е по-ниска – 1:120 000. Комплексът от симптоми, който се наблюдава, е вследствие на натрупването на галактоза и галактозо-1-фосфат. Последният е токсичен за черния дроб и мозъка.

Непосредствено след раждането новороденото изглежда здраво, но след няколко дни прием на мляко (задължително условие – да се свърже влошаването с приема на мляко!) започва да повръща и да спада на тегло.

Настъпва бързо влошаване на  състоянието, появяват се жълтеница, хепатомегалия (патологично увеличение на черния дроб), хипогликемия (ниска кръвна захар), гърчове, сънливост, раздразнителност, изоставане в нервнопсихическото развитие.

Пациентите с галактоземия са също така с повишен риск от неонатален сепсис – постъпване на причинителите на инфекцията в кръвообращението с тежки последици.

При съмнение за галактоземия, още преди да е потвърдена лабораторно диагнозата, веднага се спира кърменето и се започва хранене с безлактозни формули.

В случая лечението е отстраняване от диетата на лактозата, източник на галактоза. Когато тя липсва, липсват и токсичните метаболити, които се натрупват.

Безлактозната диета, без прием на мляко и млечни продукти, трябва да продължи цял живот. Ако диетолечението започне през първите дни от живота, състоянието бързо се подобрява и се предотвратява развитието на усложнения като тежка умствена недостатъчност и смърт.

Диагнозата се потвърждава при установяване на повишени нива на галактоза и галактозо-1-фосфат в кръвта и други лaбораторни изследвания.

Какво представлява болестта на Гоше (Gaucher)?

Болестта на Gaucher е най-честата лизозомна болест. Лизозомите са клетъчни органели, които служат за смилане на определени субстанции. Характеризира се с дефицит на конкретен лизозомен ензим (глюкоцереброзидаза), който води до натрупване на субстрата (предшественика) в макрофагите (вид клетка).

Начинът, по който се проявява това метаболитно заболяване в неонаталния период, е изключително хетерогенно – от пълна липса на симптоми, установими отклонения само със специфични лабораторни изследвания, до тежки форми.

В зависимост от засягането или незасягането на централната нервна система, са познати три основни типа на болестта на Гоше:

• Невронопатична форма или болест на Gaucher тип I
• Остра невронопатична форма или болест на Gaucher тип II
• Хронична невронопатична форма или болест на Gaucher тип III

Болестта на Gaucher тип I е най-честият тип.

Типичните за това метаболитно заболяване симптоми включват:

• Нарушения в кръвта – намаление на тромбоцитите (клетъчни компоненти отговорни за кръвосъсирване) и поява на спонтанни кожни кръвоизливи
• Увеличение на размерите на слезката до екстремна степен с изпълване на коремната кухина
• Костни нарушения със склонност към фрактури
• Белодробни усложнения

Болестта на Gaucher е първата лизозомна болест, при която е приложено ензим-заместващо лечение с много добри резултати и незначителни странични ефекти.

Какво представлява болестта на Ниман-Пик, тип А?

Болестта на Ниман-Пик, тип А е метаболитно заболяване, което настъпва поради дефицит в лизозомния ензим сфингомиелиназа. Този ензим е отговорен за разграждането на сфингомиелин до други метаболитни продукти. Дефицитът му води до натрупване на неразграден сфингомиелин и холестерол в рамките на клетъчните лизозоми.

Симптомите на болестта на Ниман-Пик, тип А могат да се проявят в периода от вътреутробното развитие до първата година от живота.

В неонаталния период засегнатите деца може да са с увеличение на черния дроб в значителна степен, трудности в храненето и забавяне в растежа. Налице е и неврологично засягане, което настъпва около шестия месец от живота, както и повтарящи се белодробни инфекции и други нарушения. Все още няма рутинно прилагаща се терапия за това метаболитно заболяване.

Как да се справя с цялата тази информация?

Информацията, свързана с метаболитните заболявания в неонаталния период, които могат и да са с персистираща изява в последващите периоди на детско развитие, звучи твърде сложно и оплетено.

Всъщност обаче това са група от много логично проявяващи се заболявания. При тях липсва ензим (и/или е нарушен синтез на техните активаторни протеини, кофактори и транспортни системи), което води до натрупване на субстрата им или странични метаболитни токсични продукти.

В зависимост от това къде е конкретният ензим, в кои клетки, тъкани и органи функционира – те се увреждат от натрупването на тези ненужни и/или токсични съединения. Симптомите на конкретното метаболитно заболяване са логична последица от нарушенията във функцията на засегнатите органи и тъкани.

В статията разгледахме три метаболитни заболявания в неонаталния период: галактоземия, болест на Гоше и болест на Ниман-Пик, тип А. Понастоящем медицината разработва лечение за много от тях, а одобрено има едва за малка част.

За тези, за които лечение има, е от неотложна важност да се познават, диагностицират правилно и да се започне терапия навреме. В противен случай могат да настъпят необратими последици за нервната система и целия организъм.