Отравяне с месо – колко е опасно?

Отдавна е известно, че месото е среда за размножаване на вредни микроорганизми, а отравянето с него е опасна хранителна токсикоинфекция.

Наясно ли сме обаче с причините, които я провокират? Разпознаваме ли симптомите й? Какво можем да направим сами и кога да търсим лекар? Тук ще се спрем на тези проблеми и на най-важното – как да не ги допускаме.

Колко чести са случаите на отравяне с месо?

Според доклади на СЗО всяка година около 600 милиона души в света са засегнати от хранително отравяне и при повечето от тях проблемът е настъпил след консумиране на продукти, замърсени с микроби, включително месо.

Европейската агенция по безопасност на храните (ЕFSA) е съобщила за 5175 случая на хранителни токсикоинфекции в Европейския съюз през 2019 година, като подчертава, че най-често проблемът идва от консумация на месо и месни продукти.

В страната ни данните са непълни. Токсиколози допускат, че у нас много случаи остават нерегистрирани, макар че с проблема се занимават:

• Българската агенция по безопасност на храните
• Регионалните здравни инспекции
• Министерството на земеделието, храните и горите
• Министерството на здравеопазването

И други институции, непряко отговорни за безопасността на месото.

Какво може да причини отравяне с месо?

Пет причини за отравяне с месо:

1. Наличие на вируси и бактерии. При обработка с ръце и инструменти месните продукти нерядко се замърсяват с микроби. Например – с вируса на хепатит А или с бактериите Ешерихия коли, Салмонела, Листерия, представители на Кампилобактер и други микроби, които причиняват сериозни заболявания.
2. Присъствие на паразити. В месото понякога попадат паразити като Токсоплазма гондии, Трихинела спиралис, Ехинококус гранулозус, свинска или говежда тения и други. Ако месото не се обработва и готви правилно, то може да остане замърсено и след консумация да доведе до хранителна инфекция.
3. Натрупване на токсини. Някои отровни вещества, включително медикаменти, могат да се задържат в месото и да причинят здравословни проблеми на човека, който го консумира.
4. Неправилно запазване. Ястията с месо са опасни, ако не се съхраняват в хладилник при подходяща температура и не се консумират в рамките на разумно време.
5. Кръстосано заразяване. Този процес настъпва, когато сготвени храни се поставят в близост до сурово месо и бактерии от него се прехвърлят към храните.

Симптоми на отравяне с месо

Тяхната тежест зависи от вида на инфекцията и количеството на консумираната храна. Например Ешерихия коли причинява болестни прояви два до три часа след приемане на заразените с бактерията ястия, Салмонелата се проявява след 12 до 48 часа, а Кампилобактер след 72 часа.

Оплакванията може да са леки и да преминат за 2-3 дни, но не са изключени и животозастрашаващи състояния.

Ето най-честите сигнали за отравяне с месо:

• Гадене
• Повръщане
• Болки в стомаха
• Диария (водниста или примесена с кръв)
• Дехидратация, жажда, сухота в устата
• Главоболие
• Студени тръпки и треска
• Усещане за слабост и умора
• Мускулни и ставни болки
• Свръхчувствителност към светлина и допир

При тези оплаквания и особено, ако симптомите се засилват, трябва незабавно да се търси медицинска помощ.

Това, което пострадалият може да направи сам до идването на лекаря, е да пие течности, за да се компенсира загубите, настъпили поради диария и повръщане.

Пазете се от усложнения!

В повечето случаи на отравяне с месо, след правилно лечение настъпва пълно възстановяване. Но понякога хранителната токсикоинфекция може да се усложни. Особено уязвими са пациенти с потисната имунна система, деца и стари хора.

Например при отравяне с месо, заразено с Ешерихия коли, се развива хемолитично-уремичен синдром, който води до увреждане на кръвта (разпадане на еритроцитите, намаляване броя на тромбоцитите) и бъбречна недостатъчност.

Когато в ястията присъстват афлатоксини, не са изключени поражения на черния дроб.

Ако се разгърне хранителна интоксикация след ядене на месо, заразено с Кампилобактер, възниква възпаление на жлъчката или задстомашната жлеза, по-рядко – масивно стомашно-чревно кървене.

Начини за диагностика

При съмнение за отравяне с месо, най-често се прилагат следните тестове:

• Кръвни изследвания. Чрез тях се открива наличието на токсини, възпаление или инфекция в организма.
• Тестване на фецес. По този начин се установява присъствието на микроорганизми, които предизвикват отравяне.
• Микробиологични изследвания. Вземат се проби от хранителен продукт или от тялото на пациента и се посяват в специални хранителни среди. По този начин се определя видът на микроорганизма, причинил отравянето.
• Изследване на стомаха и червата (рентгеново, ултразвуково, ендоскопско). Целта е да се види има ли възпаление или други проблеми в храносмилателните органи при отравяне с месо.

Каква е терапията?

Лечебните подходи зависят от тежестта на хранителната токсикоинфекция и от индивидуалните особености на пострадалия. В повечето случаи на отравяне с месо терапията е насочена към укрепване на общото състояние и облекчаване на симптомите.

Както отбелязахме, първата цел е възстановяване на течностите и електролитите в организма. Това може да се постигне чрез пиене на вода и приемане през устата на разтвори за рехидратация.

Ако е настъпило тежко отравяне, се прилага хидратация чрез вливания на такива разтвори във венозната система на пострадалия.

Антибиотиците се вземат, когато отравянето е причинено от бактериална инфекция. Предписват се също лекарства за облекчаване на болката, гаденето, диарията и други симптоми. На болния се препоръчва да спазва определен хранителен режим, който включва лесна за усвояване храна и много течности.

10 стъпки, чрез които ще се предпазите от отравяне с месо

На първо място – гответе месото при достатъчно висока температура. Идеално е, ако използвате кухненски термометър за храна, чрез който може да контролирате вътрешната температура на месото при готвене.

Американската агенция по храните и лекарствата (FDA) препоръчва подходящи граници за термична обработка:

• Вътрешни температури – от 63 до 71°C за телешко, говеждо, свинско и агнешко месо; от 74 до 82°C за пилешко месо.
• Температури при печене на фурна – между 160, 180 и 200°C за телешко, говеждо, свинско и агнешко; между 180, 200 и 220°C за пилешко.
• Температури при варене – от 82 до 88°C за телешко, говеждо и агнешко; от 71 до 79 °C за свинско и пилешко.

Ето още 9 ценни съвета за предпазване от отравяне с месо:

1. Консумирайте висококачествено (прясно) телешко, говеждо, свинско, пилешко, агнешко или друго месо. Не се изкушавайте от пакетирани продукти, които са по-евтини заради изтичащ или вече изтекъл срок на годност. Те може да ви струват много скъпо.
2. Използвайте поне две отделни дъски за рязане на продукти. Първата – за месо , втората –за зеленчуци. Измивайте добре кухненските прибори.
3. Съхранявайте храните с месо в хладилник при температура между 0 и 4 градуса по Целзий (°C), за да предотвратите размножаването на бактерии.
4. Не консумирайте храни, които изглеждат подозрително, например ако имат неприятен мирис или синкав цвят.
5. Избягвайте недопечени или сурови месни деликатеси.
6. Въздържайте се от печене на месо на грил, ако той е замърсен от предишни използвания. Почиствайте старателно грила преди да го употребите.
7. Не размразявайте месото на стайна температура, а в хладилник, като изолирате продукта в затворена опаковка или алуминиево фолио.
8. Не яжте месо от консерви с подути капачки. Те са сигнал за присъствие на опасни бактерии.
9. Ако при пътуване носите със себе си месни продукти, пазете ги в охладителна кутия или чанта.

Всичко това ще ви помогне да намалите риска от отравяне с месо и да се насладите на вкусни и здравословни ястия.