Илеус – опасна чревна непроходимост

Храносмилателната система е съвкупност от органи, които разграждат храната до вещества, използвани от организма за получаване на енергия. Когато нейното действие се наруши, може да има опасни последици за целия организъм, тъй като всяка клетка се нуждае от хранителните вещества, преработвани от стомаха и червата. Затова и състояния като илеус не бива да бъдат подценявани.

Ще разгледаме какви са причините за т.нар. чревна непроходимост, също наричана илеус, може ли да се предотврати и какви са често срещаните симптоми, за които да сме нащрек.

Ако причината за илеус не бъде открита и не се вземат мерки навреме, чревното съдържимо се натрупва и води до раздуване на червата. Това може допълнително да усложни състоянието.

Илеус може да се появи както при възрастни, така и при новородени.

 

Видове илеус и причините за тях

Чревната непроходимост може да се дължи на различни фактори. Няма точен механизъм, който да определи появата на илеус, поради участието на различни системи и разнообразието от възможни случаи. Причините за илеуса са начинът, по който те се категоризират, тъй като от това зависи лечението и индивидуалната терапия на всеки пациент.

Следоперативен илеус

 

Източник: depositphotos.com

Този вид чревна непроходимост е класически пример за “пауза” на перисталтиката. Има различни причини, поради които след коремна операция червата значително забавят своите спазми.

Следоперативният илеус може да възникне вследствие на хирургичната намеса, ефекта на анестезията, употребата на обезболяващи лекарства (особено опиоиди), ограничен хранителен режим и намален прием на течности. Поради това лекарите наблюдават възстановяването на чревната функция, като следят появата на чревни шумове, отделянето на газове и първото изхождане след операцията.

Обикновено лекарите следят за успешно изхождане в рамките на 72 часа след всяка коремна операция.

След коремна операция тънкото черво обикновено възвръща своята функция до 24 часа, стомахът – до 48, а дебелото черво изисква между 48 и 72 часа. Илеусът се диагностицира, ако непроходимостта надвиши тази норма.

Провеждането на лапароскопски процедури (операции чрез малки разрези и камера, вместо голям хирургичен разрез) значително намалява риска от илеус – около 10-20% от пациентите, преминали през подобна интервенция.

Паралитичен илеус

При това здравословно усложнение чревния тракт се “парализира”. Неговите характерни спазми, които придвижват храната по нейния път, спират. Това може да се случи поради смущение в мускулите или нервите, отговарящи за тази важна дейност.

Причина за това може да е:

• Прием на определени медикаменти – антихолинергици, опиоиди, антидепресанти;
• Електролитен дисбаланс;
• Инфекция – например апендицит или дивертикулит;
• Други заболявания – смущения във функцията на щитовидната жлеза, бъбречни и сърдечно-съдови проблеми;
• Коремни операции и интервенции.

Препоръчително е да се консултираме с лекар, който успешно да диагностицира състоянието, и да назначи правилно лечение.

Механичен илеус

В този случай на чревна непроходимост проблемът се получава поради механично запушване. Това може да са сраствания след хирургическа интервенция, хернии, тумори или погълнати чужди тела. Запушването може да е пълно или частично – и в двата случая трябва да се разреши и да се възстанови пълноценната функция на стомашно-чревния тракт.

Причина за чревната непроходимост може да е оплитане на червата.

Мекониален илеус

 

Източник: depositphotos.com

С това име наричаме чревната непроходимост, която се открива при новородените. Мекониумът е първото изпражнение на бебетата, което се е събирало в червата им по време на вътреутробното им развитие. Той представлява гъста лепкава паста, която може да запуши червата и да причини илеус. След раждане бебетата се следят за първото преминаване на мекониума, за да се потвърди пълноценната проходимост на червата им.

Голям процент от бебетата, които преминават през мекониален илеус, страдат от муковисцидоза (наследствено заболяване, при което жлезите в организма произвеждат много гъсти и лепкави секрети).

 

Симптоми и правилно диагностициране

Илеусът има редица симптоми, по които може да бъде разпознат. Тъй като те се припокриват с повечето стомашно-чревни заболявания, необходим е лекарски преглед за качествена диагноза.

Най-често срещаните симптоми са:

• Подуване и задържане на газове;
• Повръщане и гадене;
• Запек и временно спиране на изхожданията;
• Загуба на апетит;
• Стомашна болка с крампи и спазми;
• Дехидратация.

След като изследва симптомите, лекарят ще назначи тестове и специални прегледи, които да покажат наличието на чревна непроходимост. Физикалният преглед често е придружен от слушане на звуците в коремната област с помощта на стетоскоп. При чревна непроходимост чревните шумове могат да бъдат променени, като при паралитичен илеус обикновено липсват, а при механичен, също и мекониален илеус в началото, могат да бъдат засилени и да звучат подобно на почукване по метал.

За диагностициране на състоянието се използва рентгенова снимка или компютърна томография за откриването на илеуса. Кръвно изследване може да открие наличието на електролитен дисбаланс и да изследва нивата на минерали в тялото – те са особено важни за правилното съкращаване на мускулите и перисталтиката.

Преди рентгена може да се наложи да изпием течност, съдържаща барий. Този химичен елемент се оцветява на снимката и може да покаже има ли запушване и каква е причината за него.

 

Лечение на илеус

 

Източник: depositphotos.com

Има случаи, при които илеусът се облекчава от само себе си без лекарска интервенция в рамките на 48-72 часа след появата. След коремна операция например определена степен на чревно забавяне е нормална, но трябва да отшуми бързо.

Методите за лечение на илеус варират според причините за състоянието, като могат да бъдат:

• Спазване на диета – възможно е да бъдем ограничени от хранене и пиене на вода. Това позволява на червата да починат за кратко и да възстановят своето движение без допълнителни интервенции. Това често е случаят при следоперативен илеус. В други случаи лекарят ни ще определи какво да ядем при илеус, за да предотвратим щети върху храносмилателната система.
• Смяна на медикаментите – ако илеусът е причинен от лекарства, които приемаме, редно е да ги сменим. Това ще възвърне функциите на храносмилателната система, без да правим компромиси с цялостното си здраве.
• Набавяне на електролити – чревната непроходимост поради електролитен дисбаланс е лесна за лекуване. Най-често се използват интравенозни разтвори, които да набавят необходимите елементи на тялото ни възможно най-бързо и ефикасно.
• Електрическа стимулация – този метод може да стимулира мускулатурата на червата и да възвърне тяхното пълноценно движение.
• Оперативна интервенция – в някои по-сериозни случаи е възможно да се направи операция. Един от начините за облекчаване на състоянието е да се постави стент, който да осигури проход в проблемната област на червото. При някои пациенти може да се наложи изрязване на парализираната част от червото, ако не може да се намери начин то да бъде “активирано”.

Ефикасното третиране на чревната непроходимост се корени в лекуване на първопричината за появата на това здравословно усложнение.

Интересен метод за облекчение на илеус е дъвченето на дъвка. Дъвкателният процес стимулира естествените рефлекси на тялото, които насърчават пълноценната перисталтика. Това не е основно лечение, но може да подпомогне възстановяването на чревната перисталтика, особено след операции.

След правилна диагноза лекарите обикновено опитват по-леките методи за възвръщане на чревната функция. Няма универсален медикамент, подходящ за лечение на всички видове илеус, но в някои случаи се използват лекарства, които подпомагат възстановяването на движението на червата. Хирургическите интервенции се провеждат само при сериозна необходимост.

 

Дълготрайни и краткосрочни последици

 

Източник: depositphotos.com

Последиците зависят от вида на илеуса и начина на лечение.

В дните след илеуса може да изпитваме:

• Газове;
• Гадене;
• Липса на апетит;
• Запек.

Други симптоми като висока температура, подуване на корема, силна болка и кървене са знак за инфекция или други усложнения. В тези случаи трябва да потърсим лекарска помощ.

Възстановяването след илеус варира при различните пациенти. Лекуващият екип може да направи по-точна оценка на индивидуалното ни състояние и да определи кога пълната функция на червата ще бъде възстановена.

Илеусът може да доведе до сериозни здравословни усложнения, особено ако не бъде лекуван навреме.

Възможните усложнения включват:

• Некроза (умиране на чревна тъкан);
• Перфорация на черво (разкъсване на чревна стена);
• Перитонит (възпаление на ципата, която покрва вътрешната страна на коремната кухина);
• Сепсис (генерализирана инфекция).

След лечението при пациенти с чревна непроходимост може да се наблюдава удължен болничен престой и риск от повторни усложнения.

 

Може ли да се предотврати?

Според вида илеус и причината за появата може да предприемем съответните стъпки за предотвратяване. Трябва да се имат предвид и рисковите фактори за поява на заболяването. По-често илеус се диагностицира при пациенти с придружаващи заболявания, хронично затлъстяване, предходни коремни операции и в напреднала възраст. В повечето случаи обаче е трудно да предвидим това усложнение и да го предотвратим успешно.

Следоперативният илеус например често се дължи на някои от медикаментите, които се използват по време на хирургическата интервенция. Това може да са активните съставки на болкоуспокояващите лекарства, както и някои от видовете анестезия. Някои медикаменти против гадене също може да са фактор в развитието на състоянието.

 

Заключение

Чревната непроходимост, наричана илеус, е усложнение, което може да се появи след коремни операции. При наличието на определени симптоми, характерни за това състояние, е необходимо да потърсим лекарска консултация. Илеус може да се появи и поради други причини извън следоперативното възстановяване. Във всички случаи съмнението за илеус налага своевременна консултация с лекар, а при тежки симптоми изисква спешна медицинска оценка от специалист, включително гастроентеролог или хирург.

 

Често задавани въпроси