Възпалителни чревни заболявания (IBD – Inflammatory bowel disease) са група болести с рецидивиращо, медиирано от имунната система, деструктивно възпаление на гастроинтестиналния тракт. Kъм тази група спадат болестта на Крон (CD) и улцерозния колит (UC).

Съществуват и няколко по-редки възпалителни чревни заболявания като колагенозния, лимфоцитарния и недетерминирания колит. Причината за възникването им остава ненапълно изяснена и до днес.

За пръв път язвеният колит е описан през 1875 г. от S. Wilkins и W. Moxon, а болестта на Крон – едва през 1932 г. от B. Crohn и L. Ginzburg.

По световни данни честотата на възпаление на червата е около 8.7-11.8/100 000 души, засягат предимно млади хора (20-30 г.), но при язвения колит се наблюдава и втори пик на заболеваемост в средна (55-60 г.) и напреднала възраст. Двата пола са засегнати приблизително еднакво. Заболеваемостта от възпалителни чревни заболявания е значително по- висока в развитите страни с висок стандарт на живот като САЩ, Швеция, Великобритания и др.

 

Фактори, които предизвикват възпаление на червата

За възникването и развитието на възпалителни чревни заболявания роля играят редица фактори, но нито един от тях не е с категорично доказана роля. Значение се отдава на вирусни, бактериални инфекции, фактори от външната среда, сред които могат да бъдат:

  • ранно отбиване от кърмене
  • висок социално-икономически статус
  • употреба на контрацептиви
  • нестероидни противовъзпалителни средства
  • рафинирани захари
  • богата на животински мазнини и бедна на фибри храна
  • паста за зъби
  • недостатъчен прием на плодове и зеленчуци
  • тютюнопушене (само при болестта на Крон) и др.

 

Влияние оказват също психоемоционалното пренапрежение, чревната микрофлора, както и някои генетични фактори.

Патогенезата на възпалителни чревни заболявания е сложна, но водеща роля има дефектният отговор на имунната система към определени антигени от външната среда. В резултат на което се развива хронично, автоимунно възпаление, водещо до разрушаване на епителните клетки на чревната лигавица.

Клинично двете заболявания се различават по начина на протичане и участъците от храносмилателния тракт, които са ангажирани от хроничното възпаление.

 

Възпалителни чревни заболявания: Болестта на Крон

Болестта на Крон обикновено се развива бавно, постепенно, с прогресиращо зачестяване на симптомите. Характерните начални оплаквания включват:

  • метеоризъм
  • куркане на червата
  • чести дефекации на кашави, неоформени до воднисти изпражнения
  • присвиващи болки, най-често в дясна ингвинална област

Заболяването може да обхване всички отдели на храносмилателната система – от устната кухина до ануса, но най-често (в 40-60% от случаите) ангажиран от възпалението е терминалният илеум (най-крайният отдел на тънкото черво).

При засягане на дебелото черво може да има нарушения в ритъма на изхождане, кашави изпражнения, понякога примесени с кръв. Тази клинична изява може да е неразличима клинично от улцерозния колит. Наличието на палпираща се “туморна маса” в корема не е рядкост при болестта на Крон.

Болестта на Крон се дели на три типа, в зависимост от протичането:

  • Пенетриращ тип – дълбоките трансмурални (ангажиращи всички слоеве на чревната стена) язви обхващат прилежащия мезентериум (серия от отделни структури, които държат червата прикрепени към коремната стена) на червото. Както и лимфните възли и съседни чревни бримки, в резултат на което се формират псевдотуморни маси в корема, фистули и абсцеси.
  • Стриктуриращ тип – в хода на възпалението червото загубва своята еластичност и придобива вид на тръба, като има редуване на стриктурирани (стеснени) и видимо здрави зони.
  • Смесен тип – тази форма на протичане включва в себе си характеристиките и на двата описани по-горе типа.

Болестта на Крон се класифицира на базата на няколко параметъра – възраст на първа изява на заболяването (А), локализация (L) и тип на протичане (B):

  • A (age): A1 <16 г; А2 16-40 г; А3; <40 годишна възраст
  • L (location): L1 – терминален илеум; L2 – дебело черво (колон); L3 – илеоколон; L4 – горен гастроинтестинален тракт
  • В (behavior): B1 – без усложнения; В2 – стриктуриращ тип; В3 – пенетриращ тип

При наличие на засягане на перианалната зона към типа на протичане се добавя индекс “р”.

 

Перианална болест

При голяма част от пациентите се наблюдава т.нар “перианална болест” (обхващане на зоната около ануса) – фистули, фисури, язви и др. Съпътстващи симптоми могат да бъдат повишена телесна температура, отслабване на тегло, безапетитие и др.

 

Улцериозен колит

 

Възпалителни чревни заболявания. Синдром на дразнимото черво. Киселините, които предизвикват болка в хранопровода на млад мъж. Тученица.

 

Клиничната картина при улцерозния колит се характеризира с т.нар “дизентериен синдром” – кървава диария с императивни позиви за дефекация и инконтиненция (невъзможност за задържане на изпражненията).

Диарията е дневна и нощна, понякога императивните позиви за изхождане събуждат пациента от сън, което значително влошава неговото качество на живот. Допълнителни симптоми, които могат да се наблюдават, са леко повишена телесна температура, както и мукорея (наличие на слуз в изпражненията).

Болката не е типичен симптом за язвения колит, но понякога могат да се наблюдават леки болки, предимно в лявата коремна половина. Наличието на силни болки налага изключване на усложнения (перфорация, насложена инфекция, карцином) или болест на Крон.

При по-възрастни пациенти заболяването обикновено протича по-леко, за разлика от по-младите болни, където по-често се наблюдават усложнения. Както и фулминантно (мълниеносно) протичане – форма на болестта, при която клиничната картина се развива изключително бързо, съпроводена е с много и тежки усложнения и висока смъртност.

 

Други клинични прояви при възпалителни чревни заболявания

При проблеми с възпалителни чревни заболявания могат да се наблюдават и екстраинтестинални (извън червото) клинични прояви. Както и симптоми от страна на кожата, очите, ставите, черния дроб, белия дроб и други органи. В зависимост от локализацията на улцерозния колит се различават следните три форми:

  • E1 – проктит – при ангажиране само на най-крайния участък (ректума) от дебелото черво
  • E2 – ляв колит – ангажиране на лявата част на дебелото черво
  • E3 – панколит – ангажиране на целия колон

При улцерозния колит ангажирането на терминалния илеум (т.нар “backwash ileitis”) е изключително рядко, за разлика от болестта на Крон.

Спрямо тежестта на заболяването (възпалителната активност) се разграничават четири форми – ремисия (S0), лек (S1), средно тежък(S2) и тежък(S3) колит.

 

Диагностициране на възпалителни чревни заболявания

Диагнозата на възпалителни чревни заболявания се поставя на база на клиничните симптоми, съответните отклонения в лабораторните изследвания, микробиологични изследвания, образни методи. И най-вече – на находката при ендоскопските изследвания (видеогастроскопия и видеоколоноскопия), както и хистологичното изследване (изследване под микроскоп) на късчета тъкан от патологично променените участъци в червата.

При улцерозен колит типичните промени на колоноскопията включват загуба на нормален съдов рисунък, намален отблясък на лигавицата, повишена контактна ранимост, спонтанно кървене, ерозии, както и наличие на различно по степен разязвяване, в зависимост от тежестта на заболяването.

При болест на Крон на колоноскопия най-често се наблюдава т.нар. лигавица с вида на “паваж” (“cobblestone”). Това се дължи на дълбоките язви и изразения оток на околната лигавица. Могат да се визуализират също афти, стриктури и др.

При улцерозния колит описаните ендоскопски промени имат непрекъснат ход, обикновено започват от ректума, докато при болестта на Крон се наблюдават “прескочени”, видимо здрави участъци, а ректумът се засяга сравнително рядко.

Усложненията при възпалителни чревни заболявания са многобройни, а някои от тях са тежки и животозастрашаващи. Такива са токсичен мегаколон, перфорации, псевдополипоза, масивно кървене, стенози, фистули, възникване на карцином (по-често при пациенти с UC с голяма давност, възникнал в ранна детска възраст) и др.

 

Лечение при IBD

 

Възпалителни чревни заболявания.Стерилитет. Следродилна гимнастика. Пробиотик за отслабване.

 

Лечението при възпалителни чревни заболявания включва диетичен режим, медикаментозно и оперативно лечение.

От страна на диетата се препоръчва избягването на механични и химично дразнещите храни, прием на повече течности, крехки меса (телешко, пилешко – варено, печено или задушено, но не и пържено), сладководна риба, обезмаслено краве сирене, печени ябълки, банани, пъпеши и др.

Забранени за консумация храни са боб, грах, леща, силни подправки, алкохол, газирани напитки, тлъсти меса (овнешко, свинско), сухи колбаси, както и череши, кайсии, круши, дини, грозде, лук, чесън, туршии.

Медикаментозната терапия при възпаление на червата включва няколко групи медикаменти, има стъпаловиден характер, често е индивидуализирана, зависи от тежестта и типа на заболяването и се базира на международно одобрени консенсуси (препоръки). Важно е пациентите да не провеждат самолечение, а терапията да бъде прецизирана от екип гастроентеролози с голям опит в лечението на подобен тип заболявания.

В съображение влизат следните групи лекарства: противовъзпалителни средства, кортикостероиди, имуномодулатори, антибиотици, както и т.нар “биологични агенти”. Често се налага комбинирането на препарати от няколко лекарствени групи, особено при тежките форми.

При неповлияване от стандартното лечение и при наличието на някои усложнения при възпалителни чревни заболявания в съображение влиза и оперативното лечение.