Апендицит – причини, прояви, лечение

Апендицитът е заболяване, което възниква поради възпаление на апендикса – израстък на сляпото черво. Проявява се с болка в долната, дясна страна на корема. При липса на лечение води до тежки, понякога фатални усложнения.

Информацията за това състояние може да се окаже животоспасяваща. Най-важното е тук.

Какво представлява апендиксът?

Латинското име на тази анатомична част е „Apendix Vermiformis“, което най-общо означава червеобразен придатък. Представлява тръбовидно образувание, излизащо от т.нар. „cecum“ (началната част на дебелото черво, известна като сляпо черво).

Дължината на апендикса варира от 2 до 20 см, а диаметърът – от 7 до 9 мм.

За положението му можем да се ориентираме, като поставим дясната си ръка върху дясната област на корема, на нивото на пъпа. Зоната, до която опира външния край на дланта, е вероятното местоположение на апендикса.

Години наред се приемаше, че той е безполезен израстък, закърнял в процеса на човешката еволюция. Днес обаче има доказателства, че апендиксът участва при образуването и поддържането на чревната микрофлора и освен това осигурява ползи за имунната система, която е защитният механизъм на организма.

Причини за апендицит

„Червеобразният“ придатък е апендиксът.

Възпалението на червеобразния придатък, известно като апендицит, обикновено е резултат от действието на множество взаимно свързани фактори.

Например, натрупването на фeкaлни материи и слуз може да запуши апендикса. Това води до активно размножаване на бактерии в него, поради което придатъкът към сляпото черво отича и поражда болка, причинена от притискане на съдове и нерви.

Ако се образува гной в и около апендикса, възниква абсцес – натрупване на гъста жълтеникава материя в кухина, която се оформя в тъканите. При перфорация на отеклия апендикс настъпва перитонит – възпаление на обвивката на коремните органи и вътрешната част на коремната стена (т.нар. перитонеум).

Травми и наранявания също са виновни за възпаление и оток на апендикса. Понякога тези състояния застрашават живота.

Какви са оплакванията при апендицит?

Най-типичният симптом е силната болка. Тя започва от областта около пъпа.

Първоначално може да се чувства по целия корем, но постепенно се локализира в неговия десен, долен край. При кашляне болката се засилва.

Често неприятното усещане е придружено от загуба на апетит. При 75 на сто от пациентите се явяват гадене и повръщане, които винаги се предшестват от общ дискомфорт.

Трябва да се има предвид, че ако гаденето и повръщането започнат първи, това може да е признак на хранително отравяне или друго заболяване. Когато възпалението се разрасне, настъпват болезнено уриниране, диария или запек, трудност или невъзможност за отделяне на газове.

Телесната температура на пострадалия леко се повишава. Обикновено е около 38 градуса.

Как да се ориентираме по болката

Много пациенти с коремни оплаквания се притесняват дали дискомфортът им е сигнал за апендицит. Ето какво насочва към това състояние:

• При апендицит коремната област се чувства по-стегната и по-твърда, отколкото е била преди проблема.
• Движенията са силно редуцирани, защото водят до неприятни усещания.
• Болката се засилва след всяко, дори леко, докосване по долната дясна част на корема.
• Дискомфортът намалява, ако краката се свият и притиснат към тялото. Това означава пострадалият да легне, заемайки ембрионална поза.

Ако болката не намалява по никакъв начин, а постепенно става все по-силна, разумно е да потърсите медицинска помощ на тел. 112.

Дигностика на апендицит

Няма специфичен тест за откриване на апендицит. Разчита се на данни от общия преглед. Много важно е пациентът точно да съобщи оплакванията си. Така лекарят ще може бързо да разграничи апендицита от други състояния, свързани с болки в корема.

Правят се кръвни изследвания, като специален акцент се поставя върху броя на левкоцитите, тъй като те са клетки на имунната система и при възпалителни процеси нарастват, защитавайки организма.

Рентгеновата снимка в 70 на сто от случаите показва разширение в областта на сляпото черво, което е характерно за стартирал апендицит.

Този подход осигурява бърза диагноза и е препоръчителен при съмнение за перфорирал апендикс и настъпила чревна непроходимост.

В някои случаи може да се наложи изследване с ултразвук или компютърна томография. Показателно за настъпил възпалителен процес е нарастването на широчината на червеобразния израстък. Ситуацията е опасна при диаметър на апендикса по-голям от 6 мм.

Лечение на апендицит

Това възпаление се овладява трудно без операция. Медикаментозната терапия е успешна, ако коремната болка е слаба и диагностичните тестове не показват съществени отклонения от нормата.

Според досегашния клиничен опит при напреднал апендицит интравенозното прилагане на антибиотици не води до окончателно излекуване. Година след такава терапия около една четвърт от пациентите получават рецидив.

Антибиотичното лечение е задължително, когато са настъпили усложнения като абсцес или перитонит. Понякога се налага абсцесът да бъде дрениран чрез поставяне в него на специална тръбичка, която се въвежда през отвор на корема. По нея се отича насъбралата се гной.

Едва след ликвидиране на усложненията може да се премине към хирургично отстраняване на апендикса.

Операцията се нарича апендектомия. Тя е отворена, ако до червеобразния придатък се достига през коремен разрез с дължина около 5 до 10 см. Този подход е класически.

Предпочита се при опасни за живота състояния, когато е необходима спешна лекарска намеса.

Друг лечебен метод е т.нар. затворена (лапароскопска) интервенция. По време на тази операция се ползват специални инструменти и видеокамера, с чиято помощ се премахва апендиксът. Хирургът действа през няколко малки отвора, направени в корема на пациента. Това позволява да се извърши по-щадящо лечение, с минимална болка и с възможност за по-бързо възстановяване.

Лапароскопската хирургия е предпочитан метод за лечение на хора със затлъстяване или в напреднала възраст.

Препоръки след операция

Някои полезни съвети за следоперационна грижа:

• Избягвайте натоварванията. Ако ви е приложена лапароскопска апендектомия, след нея поне 5 дни не бива да носите тежки неща. Възстановителният период е по-дълъг за пациентите с отворена операция – от 10 до 14 дни. Лекуващият лекар трябва да прецени и да ви информира кога може да възобновите нормалните си дейности след хирургичната намеса.
• Овладявайте болката с медикаменти. Имайте предвид, че неприятните усещания натоварват допълнително организма и забавят процеса на оздравяване.
• Спете достатъчно. Докато тялото ви се лекува, може да откриете, че се чувствате по-сънливи от обикновено. Почивайте винаги, когато усетите умора.
• Възстановявайте подвижността си постепенно. Започнете с кратки разходки, когато се почувствате добре.
• Приемайте повече течности. Така ще подобрите функцията на храносмилателната си система.

Как се предотвратява апендицит?

Няма научно доказан метод, чрез който може да се предотврати възпалението на апендикса. От многогодишен опит се знае, че рискът от апендицит намалява, ако се следва диета с високо съдържание на фибри, с много пълнозърнести храни, със свежи зеленчуци и плодове. Допуска се, че по този начин се активира движението на червата и храносмилането се подобрява.