Хламидия – същност, симптоми и усложнения

Хламидията е лечима полово предавана инфекция, причинена от бактерията Chlamydia trachomatis. Тя често протича без симптоми, но при липса на лечение може да засегне репродуктивната система и да доведе до сериозни усложнения.

Инфекцията може да се развие в гениталиите, ректума, гърлото и очите. Откриваме я чрез подходящ лабораторен тест за хламидия, а лечението се провежда с антибиотици, предписани от лекар. Партньорите също трябва да бъдат изследвани и при необходимост лекувани, защото повторното заразяване е възможно.

Съдържание

Какво е хламидия?

Хламидията е често срещана инфекция, предавана по полов път (ППИ), причинена от бактерии. Хората, които имат хламидия, често нямат външни симптоми в ранните етапи. Много голям процент от хората с хламидия нямат симптоми, но инфекцията все още може да причини здравословни проблеми по-късно. Може да засегне гениталиите, гърлото и дори очите.

 

Когато говорим за хламидия симптоми, е важно да знаем, че липсата на оплаквания не изключва инфекция. Според Световната здравна организация повечето заразени хора нямат симптоми или не ги разпознават, което улеснява неволното предаване на бактерията.

 

Какво е хламидия?

 

Източник: depositphotos.com

Хламидията е бактериална инфекция, която се нарежда сред инфекциите, предавани по полов път. Причинителят Chlamydia trachomatis инфектира определени лигавици и най-често засяга уретрата, шийката на матката, ректума, гърлото или очите.

При много хора се развива безсимптомна хламидия. Това означава, че можем да носим и предаваме бактерията, без да усещаме парене, болка или други характерни признаци на хламидия.

Нелекуваната хламидиална инфекция може постепенно да достигне до по-дълбоки структури на репродуктивната система. При жените тя може да причини възпаление на шийката на матката и тазово-възпалителна болест, а при мъжете – възпаление на епидидима, разположен зад тестиса.

Хламидията не се диагностицира надеждно само по оплакванията. Необходимо е лабораторно изследване на подходяща проба, след което лекарят назначава лечение на хламидия с антибиотик. Ранната диагностика на хламидия намалява вероятността от продължително възпаление и проблеми с репродуктивното здраве.

 

Как се предава хламидията?

Хламидията се предава основно при сексуален контакт със заразен човек. Еякулацията не е задължителна, защото бактерията може да присъства в гениталните секрети и да достигне до чувствителна лигавица.

Основните начини на предаване са:

• Вагинален секс без презерватив;
• Анален секс без презерватив;
• Орален секс без бариерна защита;
• Директен контакт със заразена сперма или вагинален секрет;
• Споделяне на секс играчки, които не са почистени или покрити с нов презерватив;
• Пренасяне на заразен секрет към окото чрез ръцете;
• Предаване от бременната към бебето по време на раждането.

 

Този отговор на въпроса как се предава хламидията показва защо мястото на инфекцията зависи от вида на контакта. След орален или анален секс може да е необходима проба от гърлото или ректума, а не само изследване на урина или генитална проба.

Как не се предава хламидията?

Хламидията не се разпространява чрез обичаен ежедневен контакт. За предаването на бактерията е необходим контакт на заразен секрет с подходяща лигавица.

Не се заразяваме чрез:

• Прегръдка или ръкостискане;
• Обикновена целувка;
• Тоалетна седалка;
• Плувен басейн;
• Общи чаши, чинии или прибори;
• Обичайно споделяне на баня или кърпи;
• Докосване на предмети в дома или на обществено място.

 

Не е необходимо да избягваме социален контакт с човек, който има хламидия. Предпазните мерки трябва да бъдат насочени към сексуалните контакти, секс играчките и възможното пренасяне на генитални секрети към очите.

 

Какви са симптомите на хламидия?

 

Източник: depositphotos.com

Хламидията често не причинява забележими оплаквания. Когато се развият симптоми на хламидия, те зависят от засегнатата област и могат да наподобяват цистит, вагинална инфекция, гонорея или друго възпалително състояние.

Възможни симптоми на хламидия са:

• Парене или болка при уриниране;
• Необичайно течение от влагалището или пениса;
• Болка ниско в корема или таза;
• Болка или подуване на тестисите;
• Болка, кървене или течение от ректума;
• Зачервяване, сълзене или секрет от окото;
• Възпалено гърло след орален сексуален контакт.

 

Нито един от тези симптоми не доказва самостоятелно наличието на хламидия. Ако имаме оплаквания или сме били изложени на риск, трябва да направим лабораторно изследване, вместо да започваме самолечение.

Симптоми на хламидия при жените

Хламидия при жени много често протича без оплаквания. Когато бактерията засегне шийката на матката или уретрата, симптомите могат да бъдат леки и лесно да бъдат объркани с друга инфекция.

Възможните прояви включват:

• Необичайно или увеличено вагинално течение;
• Парене при уриниране;
• Болка ниско в корема или таза;
• Болка по време на полов контакт;
• Кървене след полов контакт;
• Кървене между менструациите.

 

Необичайното кървене или течение не означава непременно хламидия, но изисква медицинска оценка. Ако инфекцията остане нелекувана, тя може да се придвижи от шийката на матката към горните отдели на репродуктивната система.

Симптоми на хламидия при мъжете

Хламидия при мъже също може да остане незабелязана. При засягане на уретрата най-честите оплаквания са парене при уриниране и течение от пениса.

Възможните симптоми са:

• Бистро, белезникаво или мътно течение от пениса;
• Парене или болка при уриниране;
• Дразнене около отвора на уретрата;
• Болка или тежест в скротума;
• Подуване на единия или двата тестиса.

 

Промените по кожата на гениталиите не са типичен признак само за хламидия. Те могат да бъдат свързани и с други кожни заболявания на пениса, затова не бива да определяме причината без лекарски преглед. При внезапна и силна болка в тестиса трябва да потърсим спешна помощ. Подобно оплакване може да има причина, различна от инфекция, и да изисква незабавно лечение.

След колко време се появяват симптомите?

Когато има симптоми, те могат да се появят няколко седмици след заразяването. При някои хора оплакванията започват по-късно, остават много леки или изобщо не се развиват. Липсата на симптоми не показва кога е настъпило заразяването. Не можем да определим надеждно от кой партньор е придобита инфекцията само въз основа на момента, в който са се появили оплакванията.

След рисков контакт или положителен тест на партньор трябва да се изследваме, дори да се чувстваме напълно здрави. Подходящият момент за теста зависи от вида и датата на контакта, затова може да се наложи лекарят да препоръча първоначално и последващо изследване.

 

Видове хламидия и засегнати области

Една и съща бактерия може да инфектира различни лигавици. Затова различните форми на хламидия се разграничават предимно според мястото, което е засегнато.

Основните форми са:

• Генитална хламидия;
• Хламидия в гърлото;
• Хламидия в окото;
• Ректална хламидия.

 

Инфекцията може да се развие на повече от едно място едновременно. Изследването трябва да обхваща всички области, изложени при сексуалния контакт, защото отрицателната проба от едно място не изключва инфекция на друго.

Генитална хламидия

Гениталната хламидия засяга най-често уретрата и шийката на матката. При жените инфекцията може да се установи чрез вагинална или цервикална проба, а при мъжете – чрез урина или проба от уретрата. Тази форма често не причинява симптоми. Когато има оплаквания, те обикновено включват течение, парене при уриниране, болка ниско в корема или дискомфорт в тестисите.

Без лечение бактерията може да се разпространи към матката и фалопиевите тръби или към епидидима. Навременният тест ограничава риска инфекцията да бъде открита едва след появата на усложнение.

Хламидия в гърлото

Хламидията в гърлото се нарича още орофарингеална хламидиална инфекция. Тя се придобива най-често при орален контакт със заразени гениталии и обикновено не причинява оплаквания.

Когато има симптоми, можем да забележим:

• Възпалено или раздразнено гърло;
• Дискомфорт при преглъщане;
• Зачервяване;
• Подуване на лимфните възли на шията.

 

Тези оплаквания не са специфични и много по-често се дължат на вирусна инфекция или друга бактерия. Диагнозата се потвърждава чрез подходяща гърлена проба, а не само чрез преглед на гърлото.

Как се предава хламидията в гърлото?

Бактерията може да достигне до гърлото при орален контакт със заразен пенис, влагалищна област или ректум. Липсата на възпалено гърло не изключва инфекция и не доказва, че човек не може да я предаде.

Предаване от инфектирано гърло към гениталиите също се смята за възможно, макар да се установява по-рядко. След рисков орален контакт трябва да кажем на медицинския специалист какъв е бил контактът, за да бъде избрана правилната проба. Уринният тест не изследва гърлото. Ако рискът е свързан само с орален контакт, отрицателният резултат от урината не е достатъчен, за да изключи орофарингеална инфекция.

Хламидия в окото – причини и симптоми

 

 

Източник: Depositphotos.com

Хламидия в окото може да се развие, когато заразен генитален секрет достигне до конюнктивата – прозрачната мембрана върху предната част на окото и вътрешната страна на клепачите. Това може да стане чрез замърсени ръце или при директен контакт със секрет.

Възможните симптоми включват:

• Зачервяване на окото;
• Подуване на клепачите;
• Сълзене;
• Дразнене или усещане за чуждо тяло;
• Лепкав или гноевиден секрет;
• Дискомфорт и чувствителност към светлина.

 

Тези признаци наподобяват други форми на конюнктивит. При продължително възпаление, което не се повлиява от обичайно лечение, трябва да кажем на лекаря, ако е имало възможен контакт със заразени генитални секрети.

Хламидиална очна инфекция може да възникне и при новородено след раждане от заразена майка. В тази статия разглеждаме очната форма, свързана с полово предавана инфекция, без да се отклоняваме към трахомата, която има различен начин на разпространение и епидемиологичен контекст.

Ректална хламидия

Ректалната хламидия се предава най-често при анален секс. Възможно е инфекцията да остане безсимптомна и да бъде открита едва при целенасочено изследване.

Когато има оплаквания, те могат да включват:

• Болка или натиск в ректума;
• Течение;
• Кървене;
• Болка при изхождане;
• Чести и неефективни позиви за дефекация.

 

При риск е необходима ректална проба. Уринното или гениталното изследване може да бъде отрицателно, ако инфекцията е ограничена само до ректума.

Какви усложнения може да причини хламидията?

Усложнения при хламидия се развиват най-вече когато инфекцията остане неоткрита и нелекувана. Не всеки заразен човек ще развие усложнение, но не можем предварително да определим при кого възпалението ще се разпространи.

Възможните последици включват:

• Тазово-възпалителна болест;
• Хронична тазова болка;
• Увреждане на фалопиевите тръби;
• Проблеми с фертилитета;
• Извънматочна бременност;
• Епидидимит;
• Реактивен артрит;
• Очна или белодробна инфекция при новородено.

 

Тези рискове не са основание за паника при положителен тест. Те показват защо трябва да започнем предписаното лечение навреме и да не чакаме инфекцията да отшуми без медицинска помощ.

Усложнения при жените

При жените бактерията може да премине от шийката на матката към матката и маточните тръби. Това може да предизвика тазово-възпалителна болест – инфекциозно възпаление на горните отдели на репродуктивната система.

Възможните последствия са:

• Продължителна или повтаряща се тазова болка;
• Възпаление на фалопиевите тръби;
• Образуване на сраствания и белези;
• Затруднено забременяване;
• Повишен риск от извънматочна бременност.

 

Белезите в маточните тръби могат да попречат на оплодената яйцеклетка да достигне до матката. Това увеличава риска от извънматочна бременност, която изисква бърза медицинска оценка.

Връзката между хламидия и безплодие не означава, че всяка прекарана инфекция води до невъзможност за зачеване. Рискът зависи от продължителността на инфекцията, повторното заразяване, развитието на тазово-възпалителна болест и други фактори. Повече за възможните причини за стерилитет при мъжа и жената можем да прочетем в отделната ни статия.

Усложнения при мъжете

При мъжете хламидията може да причини епидидимит – възпаление на каналчето зад тестиса, в което сперматозоидите узряват и се съхраняват. Обикновено се появяват болка, чувствителност и подуване на скротума.

Възможните усложнения са:

• Продължителна болка около тестиса;
• Подуване и възпаление;
• По-рядко засягане на фертилитета;
• Реактивен артрит след инфекцията.

 

Реактивният артрит е възпалителна реакция, която може да засегне ставите след прекарана инфекция. Той не се причинява от директно навлизане на бактерията в ставата, а от реакцията на имунната система.

Хламидия при бременност и новородени

Темата за хламидия и бременност изисква навременно изследване и лечение под лекарски контрол. Бактерията може да се предаде на бебето при преминаване през родовия канал.

Инфекцията на новородени може да причини:

• Конюнктивит при новородени;
• Подуване и секрет от очите;
• Хламидиална пневмония;
• Дихателни затруднения и кашлица.

 

Повече информация за признаците на пневмония можем да намерим в отделната ни статия, но при бебе със симптоми трябва незабавно да потърсим педиатър. Изследването и лечението по време на бременността намаляват риска от предаване. След терапията лекарят може да назначи контролен тест, а партньорът също трябва да бъде оценен, за да не се стигне до повторно заразяване.

 

Кой е изложен на по-висок риск?

Всеки сексуално активен човек може да се зарази с хламидия. Рискът не зависи от външния вид, личната хигиена или социалното положение.

Вероятността се увеличава при:

• Секс без презерватив или друга бариерна защита;
• Нов сексуален партньор;
• Множество сексуални партньори;
• Партньор, който има други партньори;
• Положителен тест за друга полово предавана инфекция;
• Предишна хламидия или друга ППИ;
• Споделяне на непочистени секс играчки;
• Липса на изследване след рисков контакт.

 

Дори при постоянна връзка е възможно инфекцията да е придобита по-рано и да не е била установена заради липсата на симптоми. Разговорът за хламидия и сексуално здраве трябва да се основава на изследвания и взаимна отговорност, а не на обвинения.

 

Какви изследвания се правят за хламидия?

Предпочитаният метод е NAAT – тест за амплификация на нуклеинови киселини. Той открива генетичен материал на Chlamydia trachomatis и може да се използва за изследване на урина или проби от различни лигавици.

Европейското ръководство от 2025 г. препоръчва използването на валидирани NAAT изследвания и избор на проба според възможното място на заразяване. Това означава, че тестът трябва да обхване гениталната област, гърлото или ректума в зависимост от вида на контакта.

Тестове за амплификация на нуклеинови киселини

NAAT увеличава малки участъци от генетичния материал на бактерията, за да могат да бъдат открити в лаборатория. Методът се използва както при хора със симптоми, така и при безсимптомна инфекция.

PCR тест за хламидия е един от видовете NAAT. Понятието NAAT е по-широко и включва и други молекулярни технологии, затова не всеки NAAT е непременно PCR. Резултатът показва дали в изследваната проба е открит генетичен материал на бактерията. Той не определя колко тежко е възпалението и дали вече са настъпили усложнения.

Тест за урина

Уринен тест за хламидия е удобен и неинвазивен начин за откриване на урогенитална инфекция. Лабораторията трябва да даде точни инструкции за количеството и вида на необходимата проба.

Тестът се използва често при мъжете и в определени ситуации при жените. При жените вагиналната проба може да бъде по-подходяща според използвания тест и лекарската преценка. Изследването на урина не проверява автоматично гърлото или ректума. Ако тези области са били изложени, трябва да бъдат взети отделни проби.

Тест с тампон

С тампон може да се вземе проба от влагалището, шийката на матката, уретрата, ректума, гърлото или окото. В някои лечебни заведения вагиналната проба може да бъде взета самостоятелно след ясни инструкции.

Изборът на място зависи от симптомите и вида на сексуалния контакт. Откровената информация към медицинския специалист помага да не бъде пропусната инфекция в гърлото или ректума. Правилно взетата проба е също толкова важна, колкото и методът на изследване. Неподходящото място или неправилното вземане могат да доведат до пропускане на инфекцията.

Бързи тестове

Съществуват бързи молекулярни тестове, които могат да дадат резултат за по-кратко време. Трябва да проверим дали използваният тест е валидиран и дали пробата се изследва чрез надежден лабораторен метод.

Някои домашни комплекти служат само за самостоятелно вземане на проба, която след това се изпраща в лаборатория. Те не трябва да се бъркат с тестове с неясна точност, които дават резултат изцяло у дома.

Отрицателният резултат не винаги изключва инфекция, ако изследването е направено прекалено рано или от неподходяща област. При продължаващи симптоми или доказан контакт трябва да потърсим лекарска оценка.

Как се лекува хламидията?

 

Източник: depositphotos.com

Хламидията се лекува с предписани антибиотици. Изборът на лекарство и продължителността на терапията зависят от мястото на инфекцията, бременността, възрастта, противопоказанията и други индивидуални обстоятелства.

Не трябва да използваме останали таблетки от предишно лечение или лекарство, изписано на друг човек. Самолечението може да бъде неефективно, да причини нежелани реакции и да забави правилната диагноза.

За да бъде терапията успешна, е необходимо:

• Да приемаме лекарството по предписаната схема.
•  Да не пропускаме дози.
• Да не прекратяваме лечението при ранно подобрение.
• Да спазим препоръчания период без сексуални контакти.
• Да уведомим настоящите и скорошните си партньори.
• Да направим повторно изследване, когато лекарят го препоръча.

 

Антибиотици за хламидия трябва да бъдат назначени от медицински специалист. Хранителни добавки, билки и пробиотици не унищожават доказано Chlamydia trachomatis и не могат да заменят антибиотичната терапия.

Партньорите също трябва да бъдат изследвани и лекувани при необходимост. В противен случай можем да се заразим отново дори когато сме изпълнили правилно собственото си лечение.

Колко време продължава лечението?

Продължителността зависи от избрания антибиотик и от мястото на инфекцията. При някои схеми лекарството се приема в продължение на няколко дни, а при усложнения може да бъде необходимо по-продължително лечение.

Не трябва да променяме самостоятелно дозата или продължителността. Ако пропуснем прием, повърнем скоро след лекарството или получим нежелана реакция, трябва да потърсим указания от лекар или фармацевт.

След лечението трябва да спазим препоръчания период без вагинален, анален и орален секс. CDC посочва седемдневен период след еднократна терапия или въздържане до приключване на седемдневната схема, като партньорите също трябва да са лекувани.

Как да се предпазим от хламидия?

Превенция на хламидия означава да ограничим контакта със заразени секрети и да се изследваме при риск. Нито една мярка не премахва напълно вероятността при всички видове интимен контакт, но правилната бариерна защита значително я намалява.

Практичните мерки включват:

• Използване на презерватив при вагинален и анален секс;
• Използване на презерватив или дентална преграда при орален секс;
• Поставяне на нов презерватив при смяна на партньора или телесната област;
• Почистване на секс играчките след употреба;
• Покриване на споделяните секс играчки с нов презерватив;
• Изследване след рисков контакт или положителен резултат на партньор;
• Открит разговор за тестовете и сексуалното здраве;
• Навременно лечение при положителен резултат.

 

Прекъснатият полов акт не предпазва надеждно от хламидия. Бактерията може да се предаде чрез заразени секрети и без еякулация. Превенцията включва и правилно поведение след поставяне на диагнозата. Трябва да завършим терапията, да уведомим партньорите и да не възобновяваме сексуалните контакти преди препоръчания срок.

 

Кога трябва да потърсим лекар?

Трябва да потърсим лекар при симптоми, положителен тест на партньор или рисков сексуален контакт. Не е необходимо да чакаме оплакванията да станат силни.

Медицинска оценка е подходяща при:

• Необичайно вагинално или пенилно течение;
• Болка или парене при уриниране;
• Болка ниско в корема или таза;
• Болка или подуване на тестис;
• Кървене след секс или между менструациите;
• Болка, течение или кървене от ректума;
• Положителен тест на сексуален партньор;
• Симптоми или рисков контакт по време на бременност;
• Продължително очно възпаление след възможен контакт със заразени секрети.

 

При силна тазова болка, висока температура, припадък, обилно кървене или внезапна силна болка в тестиса трябва да потърсим спешна помощ. Тези оплаквания могат да показват усложнение или друго състояние, което не търпи отлагане.

 

Заключение

 

Източник: Depositphotos.com

Хламидията често протича без симптоми, но може да се предава и да уврежда репродуктивната система. Основният път на заразяване е сексуалният контакт без бариерна защита, включително вагинален, анален и орален секс.

Изследването е единственият надежден начин да установим инфекцията. Ранният тест и правилното антибиотично лечение намаляват риска от тазово-възпалителна болест, епидидимит, проблеми с фертилитета и инфекция на новородени. При положителен резултат трябва да завършим терапията и да уведомим партньорите. Така ограничаваме предаването, повторното заразяване и дългосрочните усложнения.

 

Често задавани въпроси