Какви са методите на лечение на сифилис?

Сифилисът е полово предавана инфекция, причинена от бактерията Treponema pallidum. Макар да изглежда останала в миналото заедно с бубонната чум, до ден днешен продължава да се диагностицира и да бъде проблем за общественото здраве. В тази статия ще разгледаме методите за лечение на сифилис, превантивните мерки и възможните усложнения.

 

Защо сифилисът е опасно състояние?

Сифилисът може да бъде опасен преди всичко поради способността си да прогресира през няколко етапа, всеки със собствен набор от симптоми и усложнения.

В миналото, преди откриването на пеницилина, е бил ужасяващ и смятан за „Божие наказание“ от някои, тъй като е водил до изключително мъчителни състояния за продължителен период от време и понякога дори до лудост.

В ранните си стадии е възможно да се прояви с безболезнени рани в областта на гениталиите, ректума или устата, поради което най-често се пренебрегва или диагностицира грешно. За това сифилисът се нарича „великият имитатор“.

Ако не се лекува, може да прогресира до вторичен стадий, характеризиращ се с обрив, треска, подути лимфни възли и други системни симптоми. Въпреки това най-тревожният аспект на сифилиса е неговият потенциал да навлезе в латентния и третичния етап.

По време на латентния стадий инфекцията може да остане скрита в продължение на години, без да причинява никакви симптоми, което затруднява диагностицирането.

Ако сифилисът прогресира до третичен стадий, това може да доведе до тежки усложнения, като сърдечно-съдови увреждания, неврологични разстройства, слепота и дори летален изход.

 

Как можем да се предпазим?

 

 

Превенцията винаги е по-добра от лечението, когато става въпрос за инфекциите, предавани по полов път. Избягването на рисково сексуално поведение може да помогне за предотвратяване на разпространението на инфекцията.

Откритата комуникация с партньорите за сексуалната история и тестването също е важна за съвместно управление на риска от сифилис и други венерически болести.

Редовният скрининг за инфекции, предавани по полов път, е важен за лицата, които имат високорисково поведение. Ранното откриване позволява навременното лечение на сифилис, минимизиране на риска от усложнения и намаляване на разпространението на инфекцията сред другите.

 

Възможно ли е да се появят усложнения?

Усложнения все пак могат да възникнат, особено ако инфекцията е прогресирала до третичен стадий. Те могат да засегнат различни органи и системи в тялото, включително сърцето, мозъка, нервите и очите. Тези усложнения могат да бъдат изтощителни и, в тежки случаи, животозастрашаващи.

В напредналите стадии на сифилис бактерията може да проникне в централната нервна система, включително мозъка, като предизвика различни неврологични и психиатрични симптоми, като това състояние се нарича невросифилис.

 

Какви са методите на лечение на сифилис?

Съвременната медицина лекува инфекцията с антибиотици, предимно пеницилин. Изборът на антибиотик и продължителността на лечението на сифилис зависят от конкретния стадий на болестта. В някои случаи, поради алергия или други причини, се използва доксициклин или цефтриаксон. Дозата се определя от лекаря и може да варира в зависимост от стадия на сифилиса.

Обикновено при първичен и вторичен сифилис се използва бензатинпеницилин, който е продължително действаща форма на пеницилин и се прилага инжекционно. За третиарния сифилис, който е напредналия стадий на инфекцията, лечението може да включва по-продължителни курсове на пеницилин или комбинации от различни антибиотици, в зависимост от областите, засегнати от инфекцията.

 

Възстановяване и профилактика

 

 

При навременно и подходящо лечение прогнозата за сифилис като цяло е благоприятна. Повечето хора, които получават своевременно лечение, могат да се възстановят напълно и да възобновят нормалните си дейности без никакви дългосрочни последствия.

Важно е обаче да се продължи с избягването на рисково сексуално поведение, за да се предотврати повторно заразяване и да се намали рискът от разпространение на инфекцията.

 

Лечението на сифилис в миналото

Точният произход на сифилиса остава спорен сред историци и учени. Някои теории предполагат, че болестта произхожда от Новия свят и е пренесена в Европа от екипажа на Христофор Колумб при завръщането им от Америка в края на 15 век, а според други сифилисът е присъствал в човешките популации от древността, но е бил признат като отделна болест едва през Ренесанса.

Тази непозната и ужасно мъчителна болест тогава бързо се разпространява в цяла Европа, причинявайки всеобщ страх и опустошение, като си печели репутацията на позорна болест, по-страшна и от проказата.

Сифилисът винаги е бил социална стигма и е наричан „болестта на другите“. Англичаните, германците и италианците са го наричали „френската болест“,  французите – „неаполитанската болест“, а холандците – „испанската/кастилска болест“. Турците го наричали „християнската болест“, руснаците – „полската болест“, а поляците – „немската болест“.

Въпреки това тя не е признавала пол, раса, религия или социален статус. Много исторически личности, философи, творци и дори монарси в миналото са живеели живота си, измъчвани от болестта. Сред тях са Оскар Уайлд и Шарл VIII, според научно потвърдени доказателства. Приема се, че тази болест е една от вероятните причини за здравословните проблеми на Ницше, Бетховен, Ван Гог, Шекспир, Хитлер, Христофор Колумб и Иван Грозни.

Съвременното й наименование се приписва на италианския лекар и ерудит Джироламо Фракасторо. В своята поема „Syphilis, Sive Morbus Galicus“ той разказва историята на пастир на име Сифилус, който си навлича гнева на бог Аполон и за наказание е поразен от ужасна болест.

В ранните етапи в лечението на сифилис пациентите често са разчитали на билковите лекарства с надеждата да облекчат симптомите си. Растението Guaiacum обикновено се предписвало от лечителите заради неговите антисептични и противовъзпалителни свойства, но не носило голям успех.

Живакът се прилагал в различни форми, включително мехлеми, хапчета и изпарения. Освен поглъщането на живак през устата или локалното му прилагане, се препоръчвало и вдишването на живачните пари.

Сред най-скандалните лечения е фумигацията – парните бани с живак, откъдето идва и прочутата фраза: „Една нощ с Венера, цял живот с Меркурий.“ (mercury в превод от английски – живак).

Пациентите били изложени на живачни изпарения, като седят над купа с нагрят живак, вдишвайки токсичните изпарения с вярата, че това ще отърве телата им от болестта. Но този „лечебен“ метод често води до сериозни респираторни проблеми и неврологични увреждания.

 

„Първият магически куршум“

 

 

Въпреки липсата на ефективни лечения, медицинската общност не се отказва в търсенето на лек за сифилис. Пробивът идва през 1909 г., когато Пол Ерлих и неговият колега Сахачиро Хата разработват лекарство за сифилис, известно като Салварсан или с научното си наименование арсфенамин.

Това съединение, наречено „магически куршум“, представлява повратен момент в историята на медицината, тъй като представлява първата целева терапия за микробна инфекция.

Салварсан е арсеново съединение – продукт на щателно изследване, проведено от Ерлих и Хата, които изследват 300 различни съединения на арсена в търсене на вещество, способно да убие бактерията на сифилиса, без да навреди на пациента.

След множество опити те идентифицират съединение, което демонстрира забележителна ефикасност срещу сифилис в лабораторни експерименти.

През 1910 г. Ерлих и Хата провеждат клинични изпитвания на Салварсан, прилагайки лекарството на пациенти, страдащи от сифилис, с обещаващи резултати.

За разлика от предишни лечения, Салварсан ефективно се насочва към основната причина за заболяването, което води до значително подобрение на симптомите на пациентите и намаляване на разпространението на инфекцията.

Салварсан обаче не е без своите отрицателни страни. Лекарството изисква внимателно приложение и наблюдение поради токсичните му ефекти и неговата ефикасност намалява с течение на времето, тъй като бактерията развива резистентност.

 

Заключение

Сифилисът остава значително предизвикателство за общественото здраве поради потенциала си за тежки усложнения, ако не се лекува. Въпреки това, с ранното откриване и своевременно лечение на сифилис, негативното му въздействие може да бъде сведено до минимум.

Сексуалното образование и осведомеността също са от решаващо значение в изкореняването на сифилиса и други инфекции, предавани по полов път.

 

Често задавани въпроси