Стерилитет (безплодие) при мъжа и жената

За стерилитет говорим, когато е налице невъзможността за създаване на потомство по естествен механизъм. Едно семейство е безплодно, когато при нормален полов живот, без използване на контрацепция (различни методи за предпазване от нежелана бременност) и възраст на партньорите до 35 години, в продължение на 2 години не настъпва бременност и до 6 месеца, ако партньорите са над 35 години.

Честотата на стерилитет е между 10 %- 15% от двойките.

Причините за безплодието са многообразни и представляват комплекс от дефекти или смущения във функционирането на отделни части на гениталния тракт или извън него. Най-често стерилитетът се обуславя от няколко едновременно действащи фактора. Затова е задължително изследванията при мъжа и жената да започнат едновременно.

Женско безплодие

За първично безплодие се говори, когато при редовен полов живот и желание за дете не настъпва бременност в срок от 2 години (без употреба на контрацептиви). Вторично безплодие – когато 2 години след първата бременност на жената не настъпва ново забременяване, въпреки желанието на двойката (без употреба на контрацептиви).

Видове безплодие при жената и техните причини

• Женско безплодие, свързано с липсата на овулация – причините за липса на овулация могат да са многобройни. Някои от тях са: хормонални смущения, диабет, нездравословен начин на живот, нарушения в обмяната на вещества и т.н.

Наличието на редовен менструален цикъл не е гаранция за наличие на овулация!

• Женско безплодие с тубарен произход – запушване или дисфункция на маточните тръби: прекарани възпалителни заболявания, сраствания на маточните тръби, тазова ендометриоза, хламидиална инфекция, вродени аномалии на маточните тръби, генитална туберкулоза, последица от прекъсване на нежелана бременност и др.
• Женско безплодие с маточен произход – свързано е с наличието на полипи на матката (доброкачествени образувания), миоми (най-често срещания доброкачествен тумор), малформации на маточното тяло, ендометриоза. Ендометриозата е заболяване, при което тъкан от тази, която покрива вътрешността на матката (ендометриум), се развива в други части на тялото, най-често в границите на тазовата и коремната кухина.
• Женско безплодие с цервикален произход – аномалии на маточната шийка: травматични промени в цервикалния канал и маточната шийка след раждане или аборт , неправилно положение на матката, миома и др.

Стерилитет при жените с друг произход:

• Ендокринни и метаболитни фактори като диабет, нарушения във функциите на щитовидната жлеза, обменни нарушения, анемии и др.
• Възпалителни заболявания на половите органи.
• Влагалищни фактори – аплазия (пълно или частично отсъствие на влагалището), срастване, стеснение или възпаление на влагалището, вродени аномалии във влагалището
• Яйчници – яйчникова недостатъчност, хромозомни заболявания (синдром на Търнър, феминизация).
• Женско безплодие, свързано с мъжки фактор.

Основни методи за изследване на стерилитет при жената

Няколко са процедурите, чрез които могат да се установят причините за стерилитет при жената:

• Хистеросалпингография е рентгенов метод за контрастно изследване на цервикалния канал, маточната кухина и тръбите.
• Диагностична лапароскопия – ендоскопски диагностичен метод за директен оглед на органите в малкия таз при въвеждане на контрастно вещество през цервикалния канал (хромопертубация) с цел визуализиране проходимостта на тръбите. Извършва се в операционна обстановка, под обща упойка.
• Измерване на базалната температура – основава се на повишаването на температурата в организма с 0.3-0.5 градуса. Това е знак, че жената е в овулация. Измерването на температурата трябва да е сутрин след сън, ректално. Необходимо е няколко месеца всяка сутрин да се прилага този метод, като измерените стойности да бъдат записвани.
• Биопсия на маточната лигавица – определя се готовността на маточната лигавица за вгнездяване на оплодената яйцеклетка. Извършва се  в периода между 22 и 26 ден от началото на цикъла.
• Фоликулометрия – трансвагинално ехографско изследване на растежа на доминантен фоликул, и появата на жълто тяло на негово място, говори за наличие на овулация.

Стерилитет при мъжа

Най-често нарушение на мъжкия фертилитет е недостатъчното производство на нормални, подвижни сперматозоиди в тестикуларните каналчета .

Причини за мъжко безплодие:

• хормонални нарушения – хормонални нарушения от страна на щитовидната жлеза и надбъбречната жлеза;
• патологична сперматогенеза – процеса на развитие на мъжките полови клетки;
• оперирани тумори;
• вродени заболявания;
• токсини от околна среда;
• лъчетерапия и химиотерапия.

Медицински причини за намалена оплодителна способност :

• Крипторхизъм – по време на ембрионалното развитие на плода, тестисите са разположени в коремната кухина. До момента на раждането те се спускат в скротума. В случаите , в които тестиса се задържа по пътя на спускането и липсва скротумна торбичка – говорим за крипторхизъм.
• Варикоцеле – разширение на вените, намиращи се около семенния канал и тестисите.
• Минали инфекции на тестисите (напр. заушка).
• Наранявания на тестисите.
• Хормонални нарушения, повлияващи спермалното съзряване.

Общи фактори с негативен ефект върху качеството на спермата:

• възраст;
• стрес;
• пушене;
• алкохол;
• нездравословно хранене.

Проблеми в отделянето на спермата

В 4% от случаите производството на сперма е достатъчно, но тя не може да навлезе в женското тяло по време на еякулация поради запушени семенни канали. Този случай е сравним със запушването на маточните тръби при жените. Това може да се дължи на запушен или недоразвит канал на епидидимиса (надсеменник). Запушването на епидидимисните канали може да се причини от възпаление.

Основни методи за изследване на стерилитет при мъжа:

• Обикновена и разширена спермограма

Спермограмата дава информация за качеството и количеството на спермата. Тя включва следните показатели: обем на еякулата, количество на сперматозоидите, подвижност на сперматозоидите, морфология на сперматозоидите, Ph на спермата, вискозитет, брой левкоцити и др.

При подготовка за провеждане на спермограма е важно да се спазят няколко неща:

1. Полово въздържане 3-5 дни.
2. Без прием на антибиотици поне 3 седмици преди изследването.
3. Без прием на алкохол 3-5 дни преди изследването.

Доброто общо състояние на пациента също е фактор .

• ДНК-фрагментация при сперматозоидите

ДНК-фрагментация се нарича накъсването на веригата на ДНК-молекулата, което говори за нарушение в кодирането на генетичния материал. Тестът за ДНК-фрагментация при сперматозоидите дава информация за генетичните дефекти и качеството на сперматозоидите. Често този тест се назначава на пациенти с нормални параметри на спермограмата, но множество неуспешни опити за забременяване или повишена честота на спонтанни аборти при жената.

Профилактични грижи от ранна възраст

Профилактичните грижи за момичето и момчето трябва да започнат още от раждането, като едно от най-важните неща е да се предпазват половите органи от инфекции. След раждането е желателно да се направи щателен оглед на половите органи за откриване на вродени аномалии.

Особено важно е за момичетата появата на първата менструация. Ако до 15 годишна възраст не се е появила първа менструация – момичето се насочва за преглед при акушер- гинеколог. Необходимо е още в детска възраст да се създадат трайни хигиенни навици, да се изяснят своевременно въпросите на хигиената на половия живот и предпазването от нежелано забременяване.

При необяснен стерилитет от двамата партньори, субфертилитет при мъжа и жената, умерена форма на ендометриоза при жената или проблем с еякулата при мъжа, може да се препоръча инсеминация.

Какво означача инсеминация?

Инсеминацията (изкуствено оплождане) е термин, който означава набор от техники на поставяне на спермата в женската полова система. Най-широко използваната техника е вътрематочната. Тя представлява асистирана репродуктивна техника, при която в маточната кухина се поставя обработена семенна течност. Извършва се няколко часа преди или след овулация. Необходимите изследвания, назначения и техники се определят от репродуктивните специалисти.

Ин витро оплождане при стерилитет

Ин витро ( in – в, vitro – епруветка) е процес, при който се извършва оплождане на една или няколко яйцеклетки в лабораторни условия, извън тялото на жената, като след това получените ембриони се връщат в матката с намерение да се постигне успешна бременност. Ин витро оплождането е основен метод за лечение на безплодие и когато на лице са няколко неуспешни инсеминации. Необходимите изследвания, назначения и техники се определят от репродуктивните специалисти.

Показания : От женски произход – непроходимост на фалопиевите (маточните) тръби или нарушена яйчникова функция.

От мъжки произход – намален брой или намалена подвижност на сперматозоидите.

Да обобщим

Поставянето на диагноза стерилитет не означава, че мечтите за дете са приключили. Може да отнеме известно време, но редица двойки, които изпитват безплодие, в крайна сметка успяват да имат дете. Някои – сами, други – с медицинска помощ.

Подходящото лечение за двойките зависи от много фактори, включително възрастта, причината за безплодието и личните предпочитания. По същия начин дали конкретно лечение на безплодие води до бременност може да зависи от много фактори.

В някои случаи проблемът с плодовитостта може да се окаже по-сериозен и да не може да бъде преодолян. В зависимост от обстоятелствата, лекарят може да предложи варианти като донорска сперма или яйцеклетки, сурогатно майчинство или осиновяване.