Херпес на устата – как да се предпазим?

Почти всеки е страдал от това неприятно състояние, при което му излиза херпес на устата или иначе казано – мехур някъде по лицето, пълен с течност, който се превръща в лезия (изменение на кожата), за да премине в суха и болезнена коричка.

Какво представлява херпесът?

Херпесът е резултат от инфекция с вируса на херпес симплекс (HSV). Той причинява образуване на мехурчета или ранички в устата и около нея или в областта на гениталиите. Често е придружен и от други симптоми.

История на вируса

Ето няколко исторически факти, които си заслужава да знаете:

• Има теория, че херпес симплекс тип 1 най-вероятно се е появил като доминиращ щам преди около 5000 години, през бронзовата епоха.
• Комбинацията от човешка миграция, увеличаването на населението и появата на романтичните целувки вероятно е допринесла за широкото разпространение на вируса.
• Император Тиберий забранява целувките, за да овладее епидемията от инфекцията.
• Хипократ е описал кожното разпространение на лезиите от херпес симплекс, а учените от гръцката цивилизация определят гръцката дума „херпес“ като „пълзящ“ във връзка с разпространението на кожните лезии, които се образуват в следствие на вируса.
• Шекспир е бил запознат с раничките от инфекцията на устата и тяхното предаване. В „Ромео и Жулиета“ е написал, че кралица Маб казва:

„по устни на моми — и те бълнуват

целувки цяла нощ (и туй не стига,

но пришки им издува Маб, задето

са лакоми за сладки)“.

• Терминът херпес симплекс се споменава в труд от 1713 г., но вирусът е идентифициран чак през 1940 г.
• Инфекцията била толкова широко разпространена сред жриците на любовта, че става известна като „професионална болест на жените“.
• В началото на 1960 г започва антивирусната терапия срещу инфекцията с експерименталната употреба на препарати, които пречат на инфекцията да се възпроизвежда. Те са били наречени ДНК инхибитори.
• А през 1919 г. Лоуенщайн потвърждава експериментално инфекциозния характер на HSV, за който Шекспир само е подозирал.
• През 20-те и 30-те години на 20-и век същността на вируса е широко изследвана и е установено, че HSV засяга не само кожата, но и централната нервна система.

Какви видове херпеси има?

Съществуват два основни вида HSV.

1. Симплекс вирус тип 1 (HSV-1) – лабиален херпес, който най-често засяга устната и областта около нея – лицето и носа, но също така е възможно да се появи и в гениталната област.
2. Симплекс вирус тип 2 (HSV-2) – обикновено причинява генитален херпес, който се предава най-вече по полов път.

Как се предава?

За съжаление, вирусът се предава изключително лесно:

• чрез директен контакт с кожата
• при ползване на една и съща кърпа със заразения
• чрез обща посуда
• с целувка
• с докосване

Заразяването може да стане при полов контакт без използването на презерватив. Вирусът е най-заразен в периода между появата на първите симптоми и преди излекуването им.

Човек, който е носител на инфекцията, може да предаде вируса по-рядко, когато няма симптоми.

Кои са основните симптоми?

Ако ви излиза херпес, може първо да изпитате изтръпване, сърбеж или парене, а след това да забележите ранички или мехури, образуващи се около устата или интимните ви части. Симптомите обикновено се проявяват между 2-20 дни след заразяване с вируса.

• Симптоми на лабиален херпес

Той може да се появи по устните или в областта на лицето и по-рядко – по други участъци на кожата. Обикновено раните от вируса на херпес се задържат от 2 до 3 седмици преди да изчезнат.

• Симптоми на генитален херпес

Тези ранички обикновено се образуват по пениса, около вагината, по седалището или ануса.

Възможно е да имате болка при уриниране вследствие на инфекцията, както и промени във вагиналното течение. Когато се проявява за първи път и раничките се образуват, те могат да продължат между 2 и 6 седмици преди да изчезнат.

Скоро след това първоначално проявяване симптомите могат да се повтарят често. С течение на времето огнищата се появяват все по-рядко и симптомите обикновено отшумяват.

Първоначални симптоми

Те се появяват, когато човек за първи път развие инфекцията. В повечето случаи лезиите заздравяват без дълготрайни белези.

Заедно с раните и мехурите, инфекцията може да причини:

• подуване на лимфните възли
• болка и сърбеж
• умора и общо неразположение
• повишена температура

Вторични симптоми

Симптомите, които се появяват отново, са подобни на първоначалните симптоми. За разлика от тях вторичните обикновено са по-слабо изразени и продължават по-кратко. При всяка повторна поява симптомите на оралния херпес са със стандартна продължителност около 8-10 дни. Симптомите на рецидив на гениталния също траят 8-10 дни и  има по-малко ранички, отколкото в началната фаза.

В този период човек може да предава генитален херпес в продължение на 2-5 дни.

Кои хора са изложени на риск?

Около 80% от хората са носители на вируса, но е възможно голяма част от тях изобщо да не проявяват симптоми. Често децата се заразяват с херпес на устата от контакт със заразен възрастен и носят вируса със себе си до края на живота.

Също така, ако майката има генитален херпес (с ранички) по време на раждането, вирусът може да се предаде на бебето. Хора на всякаква възраст могат да се заразят с херпес симплекс.

Все пак, по-вероятно е да се заразите с вируса, ако:

• сте жена
• имате много различни сексуални партньори
• започнали сте да водите полов живот в ранна възраст
• страдате от инфекция, предавана по полов път
• имате отслабена имунна система
• не се предпазвате по време на полов акт

Мерки за предотвратяване и лечение

Ето какво може да направите, за да намалите риска от развитие или предаване на инфекцията:

• избягвайте целувките при наличие на херпес около устата
• използвайте презервативи при полов контакт
• старателно мийте ръцете си, особено след докосване на засегната от херпес област

Смята се, че стресът, умората, хормоните, болестите, триенето на кожата и слънчевите бани могат да предизвикат повторна поява на симптомите на херпес. Разпознаването и избягването на тези отключващи фактори може да помогне за намаляване на разпространението на инфекцията.

Заключение

Херпесът е вирусна инфекция, която може да причини появата на мехури или ранички около устата или гениталиите, въпреки че при някои хора никога не се появяват симптоми.

Разпространява се чрез физически контакт с влажни участъци от кожата, особено при сексуална активност.

Хората могат да избегнат големия риск от разпространението на херпеса, като практикуват безопасен секс и лична хигиена, например с често миене на ръцете. Ако човек има инфекция с HSV, той ще я носи до края на живота си. Към момента няма средство за тотално ликвидиране на вируса, който остава в латентно състояние в нервните ганглии.

Има обаче медикаменти, които потискат ензими, участващи в размножаването на вирусните частици. Тези лекарства предотвратяват или съкращават епидемиите, помагат за справяне със симптомите и вероятността човек да предаде гениталния херпес на партньора си може да бъде значително намалена.

При някои хора симптомите са леки или направо отсъстват и затова те предпочитат да не се лекуват. Но много други избират лекарства, които ускоряват оздравителните процеси и намаляват неразположенията.

Всеки, който подозира, че може да има херпес, трябва да се консултира със специалист относно диагностицирането и лечението. Лекарите могат да диагностицират херпес симплекс по вида на раните, които са ви се образували, като вземат проба от тях.

Лабораторният анализ може да потвърди или изключи наличието на вируса. Ако нямате ранички, се прави кръвен тест, за да се проверява за наличие на антитела срещу HSV-1 и HSV-2: маркер, показващ, дали сте били изложени на инфекцията.

Имайте предвид, че ако това е първият ви път, в който проявявате симптоми, може да не дадете положителен резултат за херпес, ако не е имало достатъчно време организмът ви да изработи антитела. Тестът за антитела срещу HSV-1 и HSV-2 може да бъде повторен след 8 до 12 седмици.