ГАБА (гама аминобутирова киселина) – функции в тялото

Обновена: 05.08.2025|
5 мин. четене
ГАБА, GABA аминокиселина.

ГАБА е съкращението на гама-аминобутирова киселина, също позната като GABA. В тялото ни има специални ГАБА рецептори, чиято реакция към невротрансмитери може да модулираме с помощта на медикаменти при определени здравословни състояния и заболявания. В тази статия ще разгледаме какво представлява тази естествена киселина, какво е нейното влияние в тялото ни и как модерната медицина я използва.

Нашите нервни клетки имат т.нар. GABA рецептори. Когато тази киселина се докосне до рецепторите, действието на самата нервна клетка се забавя – това е прякото влияние на инхибиторния невротрансмитер, каквато е ГАБА. Общо казано, гама аминобутировата киселина забавя получаването и предаването на информация между нервните клетки.

Тя е основният инхибиторен невротрансмитер в нашия организъм.

Хиперактивността на нервните клетки често е свързана с повишени нива на тревожност, стрес и страх. При усещане на подобни силни емоции, без да има точна причина, може да ни послужи терапия, засягаща GABA рецепторите в тялото ни.

Връзка с други невротрансмитери

 

габа

 

ГАБА работи в унисон с още много невротрансмитери, като в централната ни нервна система се поддържа деликатен баланс. Основно взаимодействие има със серотонина и глутамата, но голяма част от елементите в централната нервна система работят в различни комбинации. Това означава, че ако някой от други невротрансмитери е в дисбаланс поради определена причина, то и гама аминобутировата киселина ще преживее известни промени в нивата, които може да засегнат здравословното ни състояние.

 

Какво означава GABA?

Наименованието идва от английското Gamma-aminobutyric acid, което преведено на български дава гама-аминобутирова киселина. Може да се открие и с името гама аминомаслена киселина. Както името подсказва, това е аминокиселина, но в същото време не е белтък като по-популярните аминокиселини, които познаваме.

 

Промени в ГАБА нивата

Нивата на киселината в тялото ни се променят според здравословното ни състояние, като това може да доведе до определени промени, които усещаме физически и психически. При нормално функциониране на ГАБА и нервните рецептори за тази киселина с нейна помощ може да се намали стресът и тревожността и да се подобри сънят.

Определени промени обаче са причинени от някои заболявания, като това може да е и начин за диагноза. Понижени нива на ГАБА се наблюдават често при:

  • Клинична тревожност, депресия и разстройства на настроението
  • Шизофрения
  • Аутизъм
  • Епилепсия и друг вид гърчове
  • Дефицит на пиридоксин (витамин Б6)
  • Чернодробна енцефалопатия
  • Болест на Хънтингтън
  • Хиперсомния

 

При вроден дефицит на пиридоксин се наблюдават гърчове в ранна възраст след раждането. Това състояние е обвързано с ГАБА, тъй като този витамин участва в синтеза на важната киселина в мозъка. Тъй като тялото е неспособно да произвежда важната киселина, сигналите на нервните клетки не могат да бъдат естествено забавени, балансът е разрушен и това съответно води до гърчове.

Дефицитът на пиридоксин се влияе положително от допълнителен прием на липсващия витамин.

 

Медикаменти, свързани с ГАБА

 

габа

 

При прием на лекарства, свързани с GABA рецепторите, може да се контролират някои заболявания и здравословни състояния.

Основни медикаменти от този тип са:

  • Бензодиазепини. Влияят на GABA-A рецепторите и се използват за третиране на гърчове, при някои хирургически интервенции, за влияние върху хронична тревожност и разстройства на съня. Може също да се използват за облекчаване на абстиненция при алкохолна и наркотична зависимост. В медицината се прилагат и за намаляване на тремори, спастичност и други видове мускулни спазми.
  • Барбитурати. Също наричани сънотворни лекарства, те са депресанти на централната нервна система.
  • Различни антиепилептични лекарства.
  • Анестетици.
  • Мускулни релаксанти.

 

Лекарствата, които влияят на невротрансмитерите и на GABA рецепторите, обикновено са силни и могат да се вземат само с лекарска рецепта. Ако трябва да приемаме подобни медикаменти, препоръчително е да следваме дозата си и да не ги спираме без консултация с лекар. При някои от тях своеволната промяна на дозата и преустановяването на приема могат да бъдат опасни за здравето и дори животозастрашаващи.

През последните години ГАБА рецепторите получават особено внимание от лекарите. Учените се занимават с потенциалната връзка на гама аминобутировата киселина и рецепторите за нея с ПМС и високо кръвно налягане, като при достатъчно изследвания тези медикаменти може да се използват за третиране на съответните заболявания и други здравословни състояния.

Хранителни добавки

В пазарната мрежа може да се открият и хранителни добавки, съдържащи гама-аминобутирова киселина. Проблемът с тях е, че ГАБА трудно преминава през кръвно-мозъчната бариера. Това означава, че по-голямата част от киселината не се усвоява от тялото и не достига до централната нервна система, където да изпълни своите важни функции.

Трябва да се има предвид, че горе споменатите медикаменти влияят на ГАБА рецепторите, а не доставят ГАБА, както правят хранителните добавки. Това е разликата между двата приема. Няма достатъчно проучвания, които да покажат потенциалните странични ефекти от прием на добавки с ГАБА.

Има нужда от още медицински изследвания, които да покажат дали някакво количество от GABA в хранителните добавки се усвоява от мозъка и дали приемът помага на централната нервна система.

 

Има ли ГАБА в храната ни?

 

габа

 

Както споменахме, ГАБА е небелтъчна аминокиселина, а повечето аминокиселини ние си набавяме чрез храната. В нашето тяло ГАБА се синтезира напълно самостоятелно и естествено и нямаме нужда от допълнителен хранителен прием, какъвто например е случаят при есенциалните аминокиселини. В малки количества ГАБА може да се открие във ферментирали храни като кимчи, мисо, темпе, кисело зеле, но и в някои чайове.

При прием на храни, съдържащи ГАБА, важи същата пречка както при хранителните добавки – възможно е тези допълнителни дози от естествената киселина да не достигнат до мозъка и централната нервна система.

Има обаче някои храни, с чиято помощ да подобрим естествения синтез на ГАБА. Това са:

  • Бобови култури
  • Кестени
  • Някои гъби
  • Кръстоцветни зеленчуци – броколи, зеле, карфиол, брюкселско зеле
  • Домати
  • Картофи

 

Здравословното и пълноценно хранене е важно за цялостния баланс в тялото ни. При диагностициран дисбаланс на ГАБА, който води до определени заболявания възможността да се излекуваме само чрез диетата си е изключително малка. Затова трябва да се доверим на лекарите си и да приемаме медикаменти, ако е необходимо. Така ще възвърнем здравето си и стандарта си на живот, а пълноценната диета ще ни помогне да се чувстваме по-добре.

 

Заключение

 

габа

 

ГАБА е един от елементите в тялото ни, които поддържат деликатния баланс на здравето ни. Нейните функции на инхибиторен невротрансмитер са изключително важни за основните процеси, които протичат в централната нервна система и с чиято помощ нервните ни клетки комуникират пълноценно.

 

Често задавани въпроси

Какво представлява ГАБА (GABA)?

Гама амино-бутировата киселина (ГАБА) е невротрансмитер, който има способността да намалява действието на други невротрансмитер, като блокира сигнали в централната нервна система. С нейна помощ се поддържа баланс в мозъка и може да се каже, че има успокояващ ефект. С нея може да се третира хиперактивност в нервните клетки.

Какво означава GABA?

Наименованието идва от английското Gamma-aminobutyric acid, което преведено на български дава гама-аминобутирова киселина. Може да се открие и с името гама аминомаслена киселина. Както името подсказва, това е аминокиселина, но в същото време не е белтък като по-популярните аминокиселини, които познаваме.

Трябва ли да ядем храни с ГАБА?

В нашето тяло ГАБА се синтезира напълно самостоятелно и естествено и нямаме нужда от допълнителен хранителен прием, какъвто например е случаят при есенциалните аминокиселини. В малки количества ГАБА може да се открие във ферментирали храни като кимчи, мисо, темпе, кисело зеле, но и в някои чайове.

Категории: Здраве, Здравна енциклопедия|Публикувана: 05.08.2025|

Сподели тази статия, избери платформа!

Блог

Рецепти

Популярни продукти

4ff7ca7b8808dd2224958fe9d5bf28afa487e2dd07448e195917dd02b9eb797f?s=96&d=mm&r=g

Радина Питтас завършва бакалавърска програма "Българска филология" и магистър "Семиотика, език и реклама". Професионалните ѝ интереси са в сферата на езикознанието, а любителските влечения се разделят между кулинарията, музиката, екологията и здравословния начин на живот.

Свързани публикации

Оставете коментар