Антиепилептични лекарства: същност, действие и показания

Антиепилептичните лекарства (AED) се използват при епилепсия и други разстройства, свързани с припадъци. Разбирането на техните видове, ефекти, странични ефекти и взаимодействия е от съществено значение за ефективното управление на тези състояния.

 

 

Какви видове има?

Антиепилептиците могат да бъдат класифицирани в няколко категории въз основа на техните механизми на химичната им структура:

• Хидантоини – фенитоин. Лекарствата от този клас блокират натриевите канали в невроните и така намаляват възбудимостта на нервните клетки.
• Иминостилбени – карбамазепин, окскарбазепин. Те също блокират натриевите канали, но имат различна химична структура от хидантоините.
• Сукцинимиди – етосуксимид. Основно блокират Т-тип (транзитния тип ) калциеви канали, които се отварят и затварят бързо, като позволяват кратък и преходен поток на калциеви йони в клетката.
• Барбитурати – фенобарбитал, примидон. Повишават активността на GABA, основен инхибиторен (блокиращ) невротрансмитер в централната нервна система.
• Бензодиазепини – клоназепам, диазепам. Те също усилват действието на GABA, но чрез свързване към специфични рецептори
• Киселини – валпроат, чийто механизъм на действие включва блокиране на натриеви и калциеви канали и потискане на ензими, които разграждат GABA.
• Аналози на GABA – габапентин, тиагабин. Габапентин увеличава освобождаването на GABA, въпреки че не се свързва директно с GABA рецепторите. Тиагабин блокира обратното поемане на GABA, повишавайки концентрацията му в синапсите (местата, където се предават сигнали от един неврон).
• Хетерогенни антиконвулсанти – леветирацетам, ламотрижин, прегабалин. Леветирацетам влияе върху конкретен синаптичен протеин. Ламотрижин блокира натриеви и калциеви канали. Прегабалин е аналог на GABA.

 

Тази класификация помага за персонализиран избор на терапия за пациенти с епилепсия, съобразен с индивидуалния им отговор към различните механизми на действие на лекарствата.

 

Какъв е ефектът им и за какво се предписват?

 

 

Основният ефект на антиепилептиците е намаляването или премахването на гърчовете. Те се предписват за различни видове епилепсия, включително:

• Генерализирани припадъци. Засягат и двете полукълба на мозъка и включват тонично-клонични, абсанси и миоклонични припадъци.
• Фокални припадъци. Произхождат от едно полукълбо и могат да бъдат прости (без загуба на съзнание) или комплексни (с нарушено съзнание).

В допълнение към епилепсията антиепилептиците понякога се предписват и за други състояния, като биполярно разстройство, невропатична болка и профилактика на мигрена.

 

Странични ефекти, противопоказания и лекарствени взаимодействия

Има някои аспекти на тези медикаменти, които трябва да се познават преди прием.

Странични ефекти

Честите нежелани реакции включват:

• Ефекти върху ЦНС. Сънливост, замаяност, атаксия и когнитивно увреждане.
• Стомашно-чревни проблеми. Гадене, повръщане и промени в теглото.
• Дерматологични реакции. Обриви при някои пациенти, които в редки случаи могат да бъдат тежки (напр. синдром на Стивънс-Джонсън с характерните за това състояние обриви, лющене на кожата и увреждане на лигавиците).
• Хематологични ефекти. Кръвни дискразии (заболявания) като левкопения и тромбоцитопения (намален брой тромбоцити).
• Чернодробни ефекти. Промени в чернодробните ензими и в редки случаи хепатотоксичност.

 

AED могат да имат редица странични ефекти, които варират в зависимост от конкретното лекарство.

Противопоказания

Някои AED са противопоказни в специфични ситуации. Например:

• Бременност. Някои антиепилептици като валпроат са тератогенни и могат да причинят вродени малформации.
• Чернодробно заболяване. Лекарствата, метаболизирани от черния дроб, като карбамазепин трябва да се използват с повишено внимание.
• Потискане на костния мозък. Антиепилептиците като карбамазепин могат да влошат състояния като апластична анемия и други форми на потискане на костния мозък.

 

Прилагането на AED трябва да бъде индивидуализирано и съобразено със специфичните здравни нужди на пациента.

Лекарствени взаимодействия

AEDs са известни със своя потенциал да взаимодействат с други лекарства, засягайки техния метаболизъм и ефикасност. Ключовите взаимодействия включват:

• Ензимни индуктори. Лекарства като фенитоин и карбамазепин могат да индуцират чернодробните ензими, намалявайки ефективността на оралните контрацептиви и други лекарства като антикоагуланти, антидепресанти и антипсихотици.
• Ензимни инхибитори. Валпроатът може да инхибира ензимите, като повишава нивата на други лекарства като ламотрижин и води до токсичност.
• Допълнителна депресия на централната нервна система (ЦНС). Комбинирането на антиепилептици с други депресанти на ЦНС (напр. алкохол, бензодиазепини) може да увеличи седативния ефект.

 

Необходимо е внимателно проследяване при пациенти, приемащи AED заедно с други лекарства.

 

Ролята на барбитуратите при лечението на епилепсия

 

 

Барбитуратите, особено фенобарбиталът, се използват от началото на 20 век за управлението на епилепсия. Те имат антиконвулсивни свойства, но въпреки тяхната ефикасност рисковете, свързани с барбитуратите, са довели до намаляване на употребата им в полза на други AED.

Механизъм на действие на барбитуратите

Както пояснихме, барбитуратите засилват ефекта на GABA. Това се постига чрез увеличаване на продължителността, през която GABA-активираните хлоридни канали остават отворени, което води до хиперполяризация на невроните.

Тази хиперполяризация прави по-трудна работата на невроните да задействат и да разпространяват припадъци. Барбитуратите също потискат активността на възбуждащия невротрансмитер глутамат, което допълнително допринася за техните антиконвулсивни ефекти.

Рискове и странични ефекти на барбитуратите

Един от най-значимите рискове от барбитуратите е техният потенциал за пристрастяване и физическа зависимост. Дългосрочната употреба може да доведе до терапевтичен толеранс, при който са необходими по-високи дози за постигане на същия терапевтичен ефект и могат да се появят симптоми на отнемане, ако лекарството бъде прекратено внезапно.

 

История на антиепилептичните лекарства

Епилепсията, наричана „свещената болест“ в древността, често се приписвала на свръхестествени сили. Леченията са били също толкова мистични, като са включвали ритуали, билки или екзорсизъм, насочен към прогонването на злите духове.

Първите записани лечения за епилепсия датират от древна Месопотамия и Египет, с текстове, описващи използването на различни билки и животински продукти, въпреки че тяхната ефикасност е съмнителна.

Средата на 19 век бележи повратна точка с въвеждането на бромидите като първото ефективно медицинско лечение за епилепсия. През 1857 г. сър Чарлз Локок съобщава, че калиевият бромид може да намали гърчовете, особено при жени със „свързана с истерия“ епилепсия.

Бромидите са широко използвани въпреки техните седативни ефекти и потенциална токсичност, поставяйки основата за фармакологични интервенции. В началото на 20-ти век се наблюдава значителен напредък с откриването на фенобарбитала – барбитурат с мощни антиепилептични свойства.

През 1912 г. немските химици Емил Фишер и Алфред Дилтай синтезират фенобарбитал, който скоро е признат за неговата ефективност при контролирането на гърчовете.

Откриването на фенитоина през 30-те години на миналия век революционизира лечението на епилепсията, като предоставя неседативна алтернатива на барбитуратите. През 1938 г. Трейси Пътнам и Х. Хюстън Мерит откриват фенитоин, докато тестват съединения за способността им да предотвратяват електрически индуцирани гърчове при животни.

Ефикасността на фенитоин без седативни ефекти го превръща в забележително откритие и той остава опора в лечението на епилепсия.

Ерата след Втората световна война носи вълна от нови антиепилептици. Етосуксимидът, въведен през 50-те години на миналия век, се превръща в лекарството за абсанси, специфичен тип генерализиран гърч.

Открит през 1953 г., карбамазепин първоначално е бил използван за тригеминална невралгия, преди антиепилептичните му свойства да бъдат разпознати, придобивайки широко приложение за парциални и генерализирани припадъци.

Валпроатът, открит през 1963 г. от Пеир Еймар, осигурява широкоспектърна ефикасност, което го прави универсален вариант за различни типове гърчове, включително абсанси, миоклонични и генерализирани тонично-клонични гърчове.

През последните няколко десетилетия се наблюдава разработването на множество нови AED, предоставящи повече възможности с подобрени профили на безопасност и по-малко странични ефекти.

Ламотрижинът, одобрен през 90-те години на миналия век, е ефективен при широк спектър от гърчове и се отличава със своя относително благоприятен профил на странични ефекти. Леветирацетам, въведен в края на 90-те години, придобива популярност поради своята ефективност и минимални лекарствени взаимодействия.

Топирамат и габапентин, въведени през 90-те години на миналия век, разширяват арсенала от антиепилептици, предлагайки допълнителни възможности за пациенти с рефрактерна епилепсия.

 

Заключение

 

 

Антиепилептичните лекарства играят критична роля в лечението на епилепсия и други разстройства, свързани с припадъци. При наличието на различни видове, всеки с уникални механизми, ефекти и странични ефекти, разбирането на тези лекарства помага при адаптирането на лечението към индивидуалните нужди на пациента.

Въпреки техните ползи внимателното разглеждане на противопоказанията и потенциалните лекарствени взаимодействия е от съществено значение за оптимизиране на терапията и минимизиране на рисковете.

 

Често задавани въпроси