Ехинокок на черния дроб – какво представлява?

Ехинококозата при хората е паразитна инфекция. Известна е още като хидатидна болест или хидатидоза. Причинява се от лисичата тения (Echinococcus multilocularis) или от кучешката тения (Echinococcus granulosus).

И двете заболявания обикновено се развиват в продължение на години и причиняват кистозни и туморни промени при хората. Появяват се главно в черния дроб, но рядко в други органи.

В случай на заразяване с лисича тения се развиват кисти, които се разрастват инфилтративно и разрушават тъканта, докато в случай на заразяване с кучешка тения добре изразените кисти само изместват околната тъкан и по този начин водят до симптоми.

Къде се среща заболяването?

Echinococcus granulosus се среща по целия свят, включително и в България. Значителен проблем за общественото здраве е в Южна Америка, Близкия изток и Източното Средиземноморие.

Общото разпространение на ехинококовата инфекция е подценено в много страни, тъй като не във всички ендемични райони се провеждат изследвания на населението. Броят на признатите случаи се увеличава, което може да се дължи отчасти и на по-добрите диагностични технологии.

Един от рисковите фактори за заразяване с паразита е контактът с изпражненията на кучета, едър рогат добитък, свине или овце. Човек, работещ във ферма с тези животни, може да е изложен на по-висок риск. Друг рисков фактор е приемането на храна или вода, заразени с яйца на тения.

От кога е известна ехинококозата?

Ехинококозата е заболяване, което е познато на хората от векове и се споменава още в Талмуда. То е било разпознато и от древни учени като Хипократ, Гален и Разес.

Първата стъпка към изясняване на причината за ехинококозата е направена през XVII в., когато Франческо Реди, италиански лекар и натуралист, споделя, че хидатидните кисти на ехинококозата са с животински произход.

След това, през 1766 г., Пиер Симон Палас (изследовател, зоолог, геолог и ботаник) казва, че тези хидатидни кисти, открити при заразени хора, всъщност са ларвни стадии на тении.

Как се предава ехинококозата?

Редица тревопасни и всеядни животни са междинни гостоприемници на ехинокока. Те се заразяват чрез поглъщане на яйца на паразита в заразена храна и вода, а след това паразитът се развива в ларвен стадий във вътрешностите.

Месоядните животни са окончателни гостоприемници на паразита и приютяват зрялата тения в червата си. Окончателните гостоприемници се заразяват чрез консумация на вътрешности на междинни гостоприемници, които съдържат ларвите на паразита.

Хората се явяват така наречените случайни междинни гостоприемници, тъй като се заразяват по същия начин като другите междинни гостоприемници, но не участват в предаването на инфекцията на крайния гостоприемник.

Не е възможно заразяване от човек на човек.

Разпознати са няколко различни генотипа и не всички от тях причиняват инфекции при хората.

Генотипът, причиняващ по-голямата част от инфекциите с кистозна ехинококоза при хората, се поддържа основно в цикъла куче-овца-куче, но могат да участват и няколко други домашни животни, включително кози, свине, говеда, камили и якове.

Какви са симптомите на чернодробния ехинокок?

Инфекцията с E. granulosus в черния дроб често не предизвиква симптоми. Тя може да засегне всички възрастови групи, включително бебета, деца и юноши.

Клиничното протичане е много променливо и зависи от локализацията на кистите, техния размер и реакцията на гостоприемника.

Клиничната картина се характеризира с бавно растящи кисти (особено в черния дроб и белите дробове), които могат да останат безсимптомни в продължение на няколко години и да станат симптоматични само при увеличаване на размерите им, вторична бактериална инфекция на кистите или анафилактични реакции след разкъсване.

При повечето пациенти е засегнат само един орган. Най-често се срещат кисти на черния дроб (70-85%) и белите дробове (15-20%). Не са изключени кисти в мозъка, костите, бъбреците и други органи поради кръвния път на разпространение.

По-големите чернодробни кисти могат да се палпират като маса в дясната горна част на корема. Често първият симптом е коремна болка.

Притискането на жлъчните пътища и прехвърлянето на съдържанието на кистата през фистули в жлъчните пътища води до запушване на жлъчните пътища, евентуално придружено от холангит (възпаление на жлъчните пътища). Изтичането на течност от кистата може да доведе до различни прояви – от леки алергични реакции до анафилактичен шок.

При появата на хидатиди (eхинококови кисти) в черния дроб често се наблюдават болки в корема, гадене и повръщане.

Ако е засегнат белият дроб, клиничните признаци включват хронична кашлица, болка в гърдите и задух.

Другите признаци зависят от местоположението на кистите и натиска, упражняван върху околните тъкани. Неспецифичните признаци включват анорексия, загуба на тегло и слабост.

Вторична ехинококоза може да възникне чрез изтичане на хидатидна течност в плевралната или перитонеалната кухина. Клиничните симптоми на редките локализации на кистите (включително мозъчни, гръбначни, сърдечни, костни) са органно свързани и разнообразни.

Как се диагностицира екинококозата?

В ранните етапи на заболяването е много трудно да се постави диагноза. Тя се основава предимно на ултразвук, а при някои въпроси – компютърна томография и магнитен резонанс.

Ултразвуковото стадиране е изключително полезен инструмент за поставяне на диагноза, вземане на решения за лечение и оценка на прогресията.

Използва се и серологична диагностика. Диагнозата може да бъде поставена хистологично от хирургичен материал и микроскопски от материал от пункция.

Какво е лечението?

Лечение е абсолютно необходимо когато кистите причиняват функционални проблеми. Ако кистата е безсимптомна, може да се лекува консервативно с универсален антихелминтен препарат – албендазол. Редовното проследяване на състоянието е задължително.

Хирургичната резекция (частично или пълно отстраняване на тъкан или орган) на чернодробните кисти или частичната резекция на бъбреците в случай на засягане на бъбреците са безопасни и ефективни процедури за лечение, ако достъпът е добър.

Като част от процедурата дезинфекцираното огнище може да бъде напоено с висококонцентриран физиологичен разтвор.

Алтернативна радиологично-интервенционална процедура е пункция и инжектиране на стерилизиращи разтвори. При тази процедура кистите се пробиват под контрол на изображението и съдържанието се аспирира. След това в кистата се инжектира алкохолен разтвор и отново се аспирира.

Както при хирургичната, така и при интервенционалната терапия албендазол се използва преди и след процедурата.

Протичане на заболяването и прогноза

Прогнозата варива значително според лечението и причинителя. Често се наблюдават ремисии без терапия, които показват доброкачествения характер на това заболяване, стига да не са налични много рискови фактори.

Докато само 30% от заразените с лисича тения са все още живи след десет години, вероятността за оцеляване при заразяване с кучешка тения е голяма.

Това е така, защото кистите на кучешката тения обикновено се оперират много по-лесно. По-рядко е възможно пълно отстраняване на заразата с лисича тения.

Продължителната медикаментозна терапия на алвеоларната ехинококоза обикновено предотвратява фаталното развитие. Винаги са възможни рецидиви: при около 15% от всички кистозни ехинококози заболяването се появява отново след първоначално успешно лечение.

Успехът на терапията и протичането на заболяването се проследяват редовно с помощта на образни и кръвни тестове, например ултразвук, и чрез измерване на нивата на антителата.

Превантивни мерки

Населението трябва да да бъде информирано, че инфекциите могат да бъдат избегнати чрез спазване на общи хигиенни мерки (особено хигиена на ръцете и храната).

Редовното обезпаразитяване на кучетата, проверката на месото и правилното изхвърляне на отпадъците са най-важните мерки за овладяване на кистозната ехинококоза в ендемичните райони или за поддържане на постигнатия контрол или ликвидиране.

Внимателното измиване на пресни продукти също може да намали вероятността от заразяване. Всички храни, които могат да бъдат замърсени с фекалии на заразени крайни гостоприемници, напр. плодове, гъби, зеленчуци, марули и паднали плодове, трябва да се измият добре преди консумация и да се сварят или изсушат, особено в райони с повишен риск от заразяване.

Ръцете трябва да се измиват старателно след работа, включваща контакт с почва.