Бяс при човека

Обновена: 29.02.2024|
Бяс при човека.

Бяс представлява остра вирусна невроинфекция, която почти винаги е с фатален край. Вирусът инфектира мозъка на животните, което води до необичайно и често агресивно поведение.

Вирусът се съдържа в слюнката на заразеното животно и се разпространява върху хора или други животни, когато слюнката попадне в организма чрез ухапване или одраскване или чрез контакт с очите, носа или устата.

Рискът от заразяване е по-голям, ако човек е ухапан многократно от заразено животно или ако ухапванията са по главата, шията или торса.

Всеки, който може да бъде изложен на бяс, трябва да потърси медицинска помощ. Въпреки че не всеки, който е изложен на бяс, се разболява, почти всеки, който се разболее, умира.

 

Къде се среща заболяването?

Причинителят е РНК вирус от семейството на рабдовирусите.

Бясът е ендемично заболяване в световен мащаб. Според оценките на СЗО броят на случаите на заболяването, както и на смъртните случаи, е около 59 000 годишно в световен мащаб през 2018 г., като в по-слабо развитите райони се очаква да са повече.

В страните с ограничени ресурси повечето случаи на бяс при хората са причинени от ухапвания от кучета. Много от тези страни се намират в Африка, Азия, Близкия изток, Източна Европа и в по-малка степен в Мексико и Централна и Южна Америка.

 

Как протича заболяването?

 

Бяс при човека,гадене.

 

Бясът обикновено протича на 3 етапа и почти винаги води до смърт след появата на първите симптоми на болестта.

1. Продромален стадий

Продромалният стадий трае около 1-4 дни. На мястото на входната врата има сърбеж, болка, сензорни смущения.

Налице са и неспецифични общи симптоми:

2. Остра неврологична фаза (има две форми)

Възбудна или енцефалитна форма: в 80% от случаите

Налице са:

  • халюцинаторна фаза с двигателно безпокойство
  • объркване
  • повишено слюнкоотделяне
  • висока температура до 40 градуса
  • фарингеални и ларингеални спазми

Могат да бъдат провокирани главно в контекста на повишена чувствителност към оптични стимули, движения на въздуха (аерофобия), шум и вода (хидрофобия).

Пациентите винаги са в съзнание между тях.

Паралитична (тиха) форма : в 20 % от случаите

Тази форма се проявява с мускулна слабост и възходяща парализа (вяла и централна дихателна парализа).

3. Кома

Пациентите изпадат в кома и умират (без лечение) най-късно 7 дни след появата на първите симптоми поради пареза на дихателната мускулатура с летална дихателна недостатъчност.

 

Диагноза

Диагнозата се поставя с подробна анамнеза и характерната клинична картина. Най-сигурен е резултатът при лабораторно изследване на материал от болното животно.

 

Каква е превенцията на бяс?

 

Бяс при човека, ваксина, куче.

 

Най-важната превантивна мярка, която до голяма степен е довела до изчезването на сухоземния бяс в Европа, е поставянето на ваксинационни примамки за лисици. Освен това кучетата и котките се ваксинират срещу бяс.

 

Превенция на бяс след ухапване

Заразяването с вируса може да бъде предотвратено дори след ухапване или одраскване от заразено животно.

Постекспозиционната профилактика трябва да се прилага незабавно при лица с открити рани, които са влезли в контакт със слюнката на заразени лица.

 

Грижа за раните

Раните от ухапване или одраскване трябва да се измият добре възможно най-скоро със сапун и много вода. Това ще намали риска от проникване на вируса на бяс в организма.

Ваксина срещу бяс и имуноглобулин

Поредица от инжекции, които включват човешки имуноглобулин  и ваксина срещу бяс, може да предотврати заболяването, дори и след като е настъпило излагане (например ухапване или одраскване).

 

Как да определим дали е необходима профилактика?

 

Бяс при човека, куче.

 

Необходима е определена информация, за да се определи нуждата от постекспозиционна профилактика или дали тя може да се отложи, докато животното се наблюдава или изследва за вируса.

Свързването с местната агенция за обществено здравеопазване може да ви помогне да разберете риска от предаване на инфекцията след потенциална експозиция.

Необходимата информация включва:

  • Дали лицето е било ухапано или одраскано и местоположението на раните.
  • Вида на засегнатото животно.
  • Дали експозицията е била провокирана или не (повечето животни нападат, когато са провокирани, но животните с бяс е по-вероятно да нападнат, дори когато не са провокирани).
  • Дали животното е било ваксинирано преди това срещу бяс.
  • Вероятното наличие на инфекция с вируса при този животински вид в региона.
  • Наличието на животното за изследване или наблюдение. Стандартните тестове за бяс при животните са много надеждни за установяване на инфекция с вируса при животното или за изключването.

Постекспозиционната профилактика трябва да се приложи незабавно в отговор на всяка тежка експозиция (напр. многобройни ухапвания или ухапване по главата, шията или туловището) от животно, за което има вероятност да е болно.

Ако животното може да бъде уловено безопасно от лице, обучено в работа с животни, то трябва да бъде изследвано за вируса възможно най-скоро. Ако се установи, че трябва да се започне серия от ваксинации, тя може да се прекрати, ако тестовете на животното за вируса са отрицателни.

Ако е необходима постекспозиционна профилактика и лицето не е получавало серия ваксини срещу бяс в миналото, ваксината трябва да се постави възможно най-скоро.

 

Какво се случва с болното животно?

Обикновено бясното животно проявява признаци на заболяването в рамките на няколко дни след наличието на вируса  в слюнката му. При наличие на характерните признаци от животното незабавно трябва да се започне постекспозиционна профилактика. Ако тестовете на животното са отрицателни, профилактиката може да се прекрати.

Ако животното остане здраво по време на 10-дневното наблюдение, то тогава то не е носило вируса в слюнката си по време на потенциалната експозиция и жертвата на ухапване не се нуждае от ваксина.

Животните, които са ваксинирани срещу бяс, е много малко вероятно да са болни. Въпреки това, тъй като могат да възникнат неуспешни ваксинации, кучетата, котките и поровете трябва да бъдат наблюдавани в продължение на 10 дни след експозицията, независимо от историята на ваксинацията.

 

Чували ли сте за непряка експозиция?

 

Бяс при човека, куче.

 

Много хора получават постекспозиционна профилактика след „непряка експозиция“. Например, ако домашно куче влезе в схватка с бясно или потенциално болно диво животно, собственикът често успокоява домашния си любимец незабавно.

Ако върху домашния любимец има инфекциозна слюнка от нападащото животно и тази слюнка попадне в тялото на собственика (напр. чрез драскотина или рана или като попадне в очите, носа или устата), може да съществува възможен риск от бяс. Въпреки това никога не е имало документиран случай на бяс при човек в резултат на този вид експозиция.

Не забравяйте, че вашият лекар или фармацевт е най-добрият източник на информация за въпроси и притеснения, свързани с конкретен медицински проблем.

Какво представлява бяс при човека?

Бяс представлява остра вирусна невроинфекция, която почти винаги е с фатален край. Вирусът инфектира мозъка на животните, което води до необичайно и често агресивно поведение.

Как протича заболяването?

Бясът обикновено протича на 3 етапа и почти винаги води до смърт след появата на първите симптоми на болестта. Започва с общи симптоми като главоболие, гадене и повръщане, преминава през халюцинаторна фаза до мускулна слабост и парализа. Пациентите изпадат в кома и умират (без лечение) най-късно 7 дни след появата на първите симптоми.

Каква е превенцията срещу бяс?

Раните от ухапване или одраскване трябва да се измият добре възможно най-скоро със сапун и много вода. Поредица от инжекции, които включват човешки имуноглобулин  и ваксина срещу бяс, може да предотврати заболяването, дори и след като е настъпило излагане

Каква се случва с болното животно?

Обикновено бясното животно проявява признаци на заболяването в рамките на няколко дни след наличието на вируса  в слюнката му. При наличие на характерните признаци от животното незабавно трябва да се започне постекспозиционна профилактика.

Категории: Здраве|Публикувана: 30.11.2022|

Източници

Няма източници

Сподели тази статия, избери платформа!

Блог

Рецепти

5e17a6da2049e7215ffd2f855426a390?s=96&d=mm&r=g

Петя Маркова е стажант-лекар, учила в престижния немски университет „Алберт Лудвиг“ в гр. Фрайбург и в Тракийски университет, гр. Стара Загора със специалност „Хуманна медицина“. Трудовият й опит е свързан с медицинска практика по работна медицина и като експерт по медицинска информация. Интересите й са насочени към вътрешните болести и здравословния начин на живот.

Свързани публикации

Оставете коментар

Обновена: 29 февруари 2024 в 12:41 | Публикувана: 30 ноември 2022 в 10:51 | Категория: Здраве