„Болест Х“ и какво можем да направим срещу нея?

Не изпадайте в паника! „Болест Х“ в момента няма. Но един ден може да се появи. Какво представлява тя, къде е най-вероятно да възникне, кои хора са най-уязвими, как да противодействаме? На тези и други въпроси, свързани с нова, глобална заплаха за здравето, отговаряме в следващите редове.

Често обсъждани в този контекст са Близкоизточния респираторен синдром, върлуващата в Африка треска Ласса, злокобната Ебола със смъртност до 80 процента и други. За да обозначат непознат или мутирал патоген (болестен причинител), който би могъл да предизвика бъдеща епидемия или пандемия, специалистите въвеждат понятието „болест Х“.

 

Какво е характерно за „болест Х“?

 

 

Макар и хипотетична, тя има няколко типични белега. Първият е способността да се разпространява бързо в глобален мащаб.

Според д-р Амеш Адаля, старши експерт в Центъра за здравна сигурност към Университета „Джон Хопкинс“ в Балтимор, отличителна черта на „болест Х“ е, че се възбужда от неидентифициран микроорганизъм, най-вероятно вирус. Той лесно се предава от човек на човек по въздушно-капков път, защото хората всекидневно говорят, смеят се, кашлят или кихат.

Други учени не изключват ролята на бактерии и паразити, както и пренасянето на заразата при физически контакт или чрез замърсена храна и вода. При това болестният причинител може да е напълно неизвестен или да е резултат от трансформиране на познат патоген в нова форма.

Особеност на „болест Х“ е, че срещу нея в човешката популация няма предварително създадена имунна защита. Следователно много хора са податливи на необичайната инфекция, срещу която са необходими нови, специфични лечебни подходи. Всичко това създава условия за висока заболеваемост и натоварване на здравните системи, което води до неблагоприятни и потенциално опасни социални и икономически последици.

Има ли прилика между „болест Х“ и COVID-19 ?

Пандемията от COVID-19 по същество е материализация на вижданията за „болест Х“. Тази пандемия беше причинена от нов патоген – SARS-CoV-2, срещу който нямаше предварително създадена имунна защита в човешката популация. Това направи вируса опасен и позволи бързото му разпространение по света.

В началото на пандемията липсваха специфични лечения. Тя донесе сериозни предизвикателства и разкри недостатъците в здравните системи по света. Пандемията демонстрира ползата от бързото споделяне на информация, международното сътрудничество, научните изследвания и координираните действия. Достави и обилен материал за конспиративни теории.

В страната ни например според проучване на „Тренд“, публикувано на 11 юни 2020 година, над 2 милиона и 300 хиляди души приемат SARS-CoV-2 за изкуствено създаден вирус, а над милион са българите, които мислят, че COVID-19 е световна измама.

Независимо от съмненията и дискусиите, концепцията за „болест Х“ предлага възможности за ответна реакция, ако се появи нов патоген и трябва да му се противодейства незабавно, както от страна на здравните власти, така и от всеки отделен човек.

 

Възниквала ли е „болест Х“ преди да бъде формулирано това понятие?

 

 

Историята показва, че неведнъж мистериозни патогени са провокирали епидемии и пандемии. Показателен е примерът с войниците на римския император Марк Аврелий, който имал неблагоразумието да нахлуе с армията си в Месопотамия.

Тогава телата на войниците му се покрили с гнойни пъпки и страшна отпадналост ги приковала към земята. Те умирали масово. Вариолата не простила и на Марк Аврелий. Нейният микроскопичен причинител погубил цели полкове и техните водачи.

През Средновековието са документирани множество епидемии и вълни на чума, също и три големи пандемии. За най-унищожителна се приема втората от тях (пандемията от бубонна чума), известна като „черната смърт“. Тя се разпространила чрез търговските пътища и погубила около 200 милиона души в Европа, Азия и Северна Африка.

Първоизточникът на болестта Х е бактерията Йерсения пестис, открита след приблизително пет века от времето на черната смърт.

В съзнанието на човечеството все още стои Испанският грип (1918 година), предизвикан от новия за тогава щам на грипен вирус – H1N1. Тази пандемия е причинила смъртта на милиони хора по целия свят. В изминалия ХХ век особено място заема HIV – вирусът, виновник за синдрома на придобитата имунна недостатъчност (СПИН). Появата на HIV доведе до глобална пандемия, която продължава и днес.

В периода от 2002 до 2003 година пламна първата епидемия от тежък остър респираторен синдром (SARS). Тя беше причинена от нов коронавирус (SARS-CoV), който се разпространи в 26 страни. Епидемията от вируса Зика в Латинска Америка (2015-2016) показа как неидентифицирани дотогава патогени могат да се разпространяват в нови региони и да предизвикват сериозни здравни проблеми.

Това са само част от примерите, подчертаващи необходимостта от подготовка за противодействие при среща с неизвестна болест. Тези примери, както и понятието „болест Х“, са вид предупреждение и призив за профилактика на инфекциозните заболявания в условията на нарастваща глобална взаимосвързаност и променящи се екологични и социални условия.

 

Къде е най-вероятно да се появи нова заразна болест?

 

 

Според повечето епидемиолози, инфекционисти, вирусолози, микробиолози и други експерти, нововъзникващите зарази са непредсказуеми. Въпреки това въз основа на предишни пандемии и огнища на инфекции могат да се направят следните предположения:

• С по-висок риск от появата на „болест Х“ са местата, където има близък контакт между хора и животни (диви или селскостопански). Това допускане се основава на факта, че повечето нови инфекциозни заболявания, включително COVID-19, се смятат за зоонозни т.е. първоначално са преминали от животните към хората. Тези рискови места могат да са пазари, ферми, региони, където хората и животните са в значителна близост, както и области с голямо биоразнообразие и различни видове диви обитатели.
• Гъстонаселените градове са опасни, защото концентрацията на много хора улеснява предаването на заразите. Ако нова „болест Х“ възникне в такава среда, може бързо да се разпространи сред населението в града, близките региони, а също и по света поради интензивните транспортни връзки.
• Уязвими са живеещите в отдалечени селски райони или бедни градски квартали, тъй като техният достъп до здравеопазване е ограничен. Липсата на квалифицирана медицинска помощ, както и на лаборатории за своевременно откриване на патогени, са предпоставки за разпространение на нови заболявания.
• Огромна е заплахата за хората, намиращи се в райони на военни действия. Това се дължи на множество фактори: лоши санитарни условия, недостиг на медицинска помощ, хранителни дефицити, постоянен стрес, травми.
• Рискови са регионите с екологичните неблагополучия. Например наводненията, пожарите и обезлесяването рушат местообитанията на дивите животни и увеличат контакта им с хората. В такива случаи нарастват възможностите за разпространение на нови патогени.
• Промените (смяна на сезоните, обществени недоволства и движения, миграционни процеси и други ) по правило крият опасности. Например при смяна на сезоните някои патогени стават по-активни. Това е типично за грипните вируси. Те често се модифицират, създавайки нови щамове, които по нашите географски ширини се вихрят през зимата. От съществено значение са социалните и икономическите изменения, например при урбанизация, водещи до по-интензивни взаимодействия между хората.

 

Какво можем да направим сами?

 

 

В момента идеята за „болест X“ се приема като напомняне – да сме подготвени за бъдещи здравни заплахи. Имайки предвид това, предлагаме пет полезни стъпки:

1. Бъдете информирани. Запознавайте се със здравните новини от надеждни източници. Информираността при потенциална „болест Х“ е от решаващо значение за бързи реакции и адекватната профилактика при опасност от заболявания.
2. Практикувайте изрядна лична хигиена. Мийте ръцете си редовно със сапун и вода за поне 20 секунди, особено след като сте били на обществени места, преди хранене или след контакт с болни хора. Покривайте устата и носа си, когато кашляте или кихате. Не докосвайте често лицето си. Тези прости навици са от съществено значение за предотвратяване разпространението на инфекции.
3. Избягвайте стреса. Практикувайте техники за релаксация като медитация, йога или дихателни упражнения. Осигурявайте си пълноценен сън.
4. Почиствайте редовно повърхности, които често се докосват. Например дръжки на врати, мобилни телефони, компютърни клавиатури и други. Използвайте дезинфектанти, доказано ефективни срещу патогени.
5. Хранете се здравословно. Консумирайте повече зеленчуци и плодове, богати на витамини, минерали и антиоксиданти, укрепващи имунната система. Поддържайте адекватен прием на протеини, необходими за изграждане и възстановяване на тъканите, както и за производството на защитни антитела. Консумирайте здравословни мазнини, особено омега-3 мастните киселини. Те намаляват възпалението и повишават ефективността на имунния отговор.
6. Грижете се за своята телесна защита. Включвайте в менюто си пробиотици, съдържащи полезни бактерии, които подкрепят здравето. Тонизирайте организма си чрез редовни разходки сред природата и подходящи за вас физически натоварвания.

Тези стъпки са начин за ефективно противодействие на сегашни и бъдещи здравни предизвикателства.

 

Заключение

Идеята за „болест Х“ е начинът учените, правителствата и обикновените хора да бъдат съзнателни и да са наясно с потенциала подобна пандемия да се разрасне сред населението. Това може да помогне да бъдем подготвени и трезвомислещи, сблъсквайки се с бъдеща зараза.

 

Често задавани въпроси