Стари и нови средства срещу баба Шарка

Попитах приятели във Фейсбук: ако детенце се разболее от шарка, независимо каква е – варицела, вариола, скарлатина, рубеола, морбили или розеола, налага ли се майка му да омеси медена питка и да я раздаде на хората, за да омилостиви болестта? Отговорите звучаха приблизително така: „Ако иска, да меси, но да не забравя лекарствата“.

Разбрах, че съвременните хора не разчитат на бабини рецепти, но не ги отричат. И още – не правят разлика между шарките.

Общото при тези заболявания е, че са остри инфекции, които водят до появата на кожни обриви. Възбуждат се от вируси, с изключение на скарлатината, която се провокира от бактерия – бета-хемолитичен стрептокок. Причинителите се разпространяват по битов и въздушно-капков път.

Инфекциите протичат различно и макар окончателната диагноза да се поставя след лекарски преглед и лабораторни изследвания, добре е да сме наясно с характерните особености на тези заболявания.

Какво трябва да знаем за инкубационния период ?

Времето от заразяване до възникване на първите симптоми, т.е. инкубационният период, е различен за отделните шарки.

Освен това той варира при всяка инфекция с обрив, според особеностите на засегнатия човек:

• Варицела – скритият период продължава от 7 дни до 3 седмици
• Вариола – от 7 дни до 3-4 месеца
• Скарлатина – от 1 до 10 дни
• Морбили – от 7 или 14 дни, рядко до 3 седмици
• Рубеола – от 12 до 24 дни (най-често 14-16 дни)
• Розеола – от 5 до 15 дни

Кои заболявания наподобяват варицела?

Някои наричат варицелата вариола, може би заради сходство в имената на двете инфекции. Други приемат всяка пъпка за алергична реакция, като пренебрегват факта, че огромен брой заболявания протичат с обрив – от медикаментозна алергия и слънчев дерматит до краста и сифилис.

Днес ще се спрем на посочените по-горе шарки, сред които доста честа е варицелата, а вариолата се смята за ликвидирана (в България от 1928-ма, в света от 1980-та година).

Ето какви са различията между подобните обривни инфекции.

Варицела (лещенка)

Варицелата е ифекциозно заболяване, което се причинява от вирус от семейството на херпесните вируси, наречен варицела–зостер вирус.

Свързаните с варицела симптоми са дребни пъпчици по кожата, изпълнени с бистра течност, която постепенно помътнява, трансформира се в корички и се лющи.

При заболяване от варицела телесната температура се повишава, но не надминава 38-39 градуса. Обривът стартира най-често от гърдите и корема и се простира към крайниците. Обикновено липсва по дланите и стъпалата, но винаги присъства в окосмената част на главата.

Може да засегне очите, ушите, гениталиите, ануса. Пострадалият усеща силен сърбеж по кожата. Много важно е да не се допусне разчесване, след което в поразените места остава белег.

Друга опасност от разчесването е превръщане на пъпчиците в рани, които са входна врата за бактериални инфекции.

Вариола (едра шарка)

Първоначално обривът се появява по лицето и крайниците, след което се разпространява към тялото. Започва с мехури по кожата, които премиват в дълбоки гнойни образувания.

Общото състояние е силно увредено. Наблюдава се повишаване на температурата – до 40 градуса. От този момент пациентът е заразен за околните до излекуването си и около 40 дни след това. Вариолните вируси се съдържат в мехурите, гнойните образувания и коричките по тях, както и в отделените от болния секрети и по предметите около него.

Болестта оставя дълбоки белези по кожата.

Скарлатина

Стартира с висока температура и ангина. Гърлото става огненочервено. Отичат лимфните възли на врата. Още от първия ден на заболяването по кожата се появяват дребни пъпчици. Те са най-много в слабините, подмишниците и областите, в които се свиват лактите и колената. Засегнатите места сърбят.

Обривът обхваща цялото тяло, включително лицето и крайниците. Но в окосмената част на главата няма поражения. Езикът е силно обложен, бял, с изпъкващи връхчета на вкусовите брадавички. След като падне белият налеп, езикът прилича на плод от малина.

При липса на усложнения скрлатината преминава за около 10 дни.

Морбили (брустница, дребна шарка)

При морбили се наблюдават висока температура, конюнктивит, секреция от носа и очите. Характерен за дребната шарка е обилен розов или тъмнорозов обрив, който започва от областта зад ушите и обхваща лицето.

Вътрешната страна на бузите е като напръскана с вар. По нея се откриват малки бели петънца, обиколени от червено венче. В медицината са известни като петна на Филатов-Коплик. От лицето обривът преминава към тялото и крайниците, включително дланите и стъпалата.

Общият вид на кожата наподобява географска карта. След излекуване по нея остават тъмни пигментации.

Рубеола

Това е инфекциозно заболяване, което се характеризира с висока температура, увеличени периферни лимфни възли, отпадналост, хрема, кашлица и слабо изразен кожен обрив. Той е във вид на малки червени пъпчици. Рубеолата не оставя белези след преболедуване.

Розеола

При тази инфекция възниква петнист обрив, основно по тялото. Липсва сърбеж и общото състояние е добро. Обривът изчезва сравнително бързо – за 3-4 дни, като не оставя трайни следи по кожата.

Кога трябва да потърсим болнична помощ?

Консултация с личен лекар, със специалист по инфекциозни болести или педиатър е наложителна още при появата на кожния обрив и придружаващите го болестни симптоми.

Хоспитализация се налага, когато се влошат симптомите. Например, ако телесната температура се задържи висока в продължение на три дни от началото на заболяването или след кратко затишие отново се повиши.

Също болнично лечение е необходимо в случаите на усложнения, свързани с дихателната система, сърдечно-съдовата, храносмилателната, както и обменни, неврологични или други проблеми, възникнали в хода на инфекцията.

Има ли опасност за бременните жени ?

Бъдещите майки, след контакт с болен от шарка, трябва незабавно да се съветват с лекар, за да изключат риска от тежки поражения на ембриона.

Например заразяването с варицела през първия и втория триместър на бременността може да доведе до мозъчни, зрителни, двигателни и други увреждания на бебето.

Инфекция с рубеола през първия триместър на бременността води до спонтанен аборт или тежки малформации.

Вирусът на морбили също се предава през плацентата и напада детето в майчината утроба. При раждането мъничето е с типичен за морбилите обрив.

Диагностиката

След преценка на външните болестни прояви се правят лабораторни тестове. В зависимост от вида на шарката и състоянието на пациента се изследват кръв, урина, секрет от гърлото. Анализира се съдържимото на мехурите по кожата.

В лабораторни условия се изолират вирусни причинители чрез заразяване на кокоши ембриони или клетъчни култури.

Какво е лечението при възникнала шарка?

Единствено на болните от варицела може да се приложи препарат, който директно атакува вируса, причиняващ заразата.

Скарлатината, която е бактериална инфекция, се овладява с антибиотици. В останалите случаи лечението е симптоматично. Предписват се противотемпературни и обезболяващи средства.

Срещу сърбежа се препоръчват охлаждащи гелове, ментолов спирт, антисептична пудра, различни противомикробни продукти. Прилагат се вливания на водно-солеви разтвори, витамини, препарати за детоксикация и други медикаменти.

Не бива да се забравя, че срещу високата температура малките деца не трябва да приемат аспирин.

В ранна възраст този медикамент увеличава риска от поражения върху черния дроб и централната нервна система.

Има ли домашни средства, с които да облекчим симптомите?

Не е разумно да се разчита единствено на народните рецепти срещу шарка. Добре е обаче те да се включват като допълващо лечение към предписаната от лекар медикаментозна терапия.

Например, срещу висока температура помагат запарки или отвари от бял равнец, мента, цветове на черен бъз, корен от джинджифил, горски плодове, особено плодове на малина.

Отварите от градински чай и лайка са с противомикробен и успокоителен ефект.

За облекчаване на сърбежа, предизвикан от обривите, допринасят т.нар. билкови вани с невен, лайка, ечемик, както и вана със сода за хляб.

Ето няколко изпитани рецепти:

• С невен. В литър вода се изсипват 2-3 супени лъжици от изсушен и наситнен невен. След като сместа заври, се оставя да къкри на слаб огън за 10-15 минути. Когато се поохлади, течността се прецежда и с нея се полива тялото на болния. Това се прави 1-2 пъти дневно. След процедурата кожата се оставя да изсъхне. Течността, ако е в повече, може внимателно да се попие с мека кърпа, но тялото не бива да се търка.
• С ечемик. В 5 литра вода се сварява 1 кг ечемик. Течността се прецежда и с нея се полива обривът. Оставя се да изсъхне.
• Със сода за хляб. Половин чаша сода бикарбонат се разтваря във вана с топла вода. При силен сърбеж пациентът престоява във ваната в продължение на 10 минути, 2-3 пъти дневно.

Много важно е болният да спазва изрядна лична хигиена и да приема пълноценна храна, богата на витамини, микроелементи и други биологично активни вещества.

Предпазването

Ваксина срещу варицела може да се прилага на малки деца, след като навършат една година.

Световната здравна организация препоръчва 2 дози ваксина срещу варицела (варицела) за деца, юноши и възрастни. Рутинно се препоръчва за децата да получат първата доза на възраст от 12 до 15 месеца и втората доза – на възраст от 4 до 6 години.

Срещу рубеола и морбили се прави комбинирана ваксина. В нея е включен и компонент срещу заушка. Съгласно актуалния Имунизационен календар на Република България тази ваксина е задължителна.

Според съобщение на МЗ, тиражирано през май 2022 година, в страната ни липсва запас на ваксини срещу вариола. Те съдържат отслабена форма на вирус, наречен модифициран, който е свързан с причинителя на едрата шарка.

Липсата се обяснява с това, че инфекцията се приема за овладяна.

Не знаем обаче дали вариолният вирус е изчезнал напълно или се е спотаил някъде в дебрите на природата. Официално вирусът е запазен в две високоспециализирани лаборатории (в Русия и САЩ), с цел, при евентуалната му поява, да се разработят антивирусни средства и ваксини за защита.

В това направление науката отбелязва напредък, но той не бива да ни успокоява, тъй като все още сме далече от победата във вековната битка с инфекциите.

Заключение

Важно е да умеем да правим разлика между видовете шарки, тъй като е необходим различен подход за лечение.

Също така не бива да подценяваме старите и бабини методи за облекчаване на ситуацията, но единствено като допълнително лечение към това, което е  предписано от лекар.