Западнонилска треска: същност и симптоми

Вирусът западнонилска треска е кръстен точно на този район в Уганда, защото там е идентифициран за първи път. Въпреки че до момента случаите на заболели у нас са пренебрежително ниски, е добре да бъдем информирани за съществуването на вируса и неговите симптоми. По този начин, ако ги изпитваме, ще знаем, че това е една от болестите, за които трябва да се тестваме.

 

 

 

Западнонилска треска се среща в много части на света, включително Северна Америка, Европа, Африка, Близкия изток, Австралия и Азия. Всъщност това е най-разпространеният вирус, предаван от комари в САЩ, със случаи, докладвани в 49 щата.

В България най-много случаи на заразени от западнонилска треска има в дунавските области на страната: Видин, Русе, Силистра. Общо случаите са под 1% от всички, т.е. се среща доста рядко.

Неговата разпространеност може и да е по-голяма у нас, понеже то не е заболяване от нашите ширини и в много случаи може да не бъде установено като причина за неразположенията на заболелия.

Въпреки това ако се забележат характерните грипоподобни симптоми, трябва бързо да се диагностицира и лекува проблема, тъй като невроинванзивните заболяване не са за подценяване. Особено при рисковите групи (деца, възрастни хора, имунокомпроментирани индивиди) западнонилската треска може да се изкара тежко и да доведе до усложнения.

Интересен факт е, че един от знаците за широко разпространяване на вируса е наличието на множество мъртви птици. Ако забележим такъв феномен, е добре да информираме здравните власти.

Заразни ли са болните от западнонилска треска?

Обикновено западнонилската треска не може да се предаде от човек на човек. Това се е случвало единствено в много, много редки случаи, като начините, които са документирани, са заразяване на плода от майката, предаване чрез човешкото мляко, чрез кръвопреливане или чрез трансплантация на орган.

 

Причини и рискови фактор

 

 

 

Най-честият начин, по който западнонилска треска се предава на хората, е чрез ухапване от комар, по-специално тези от вида Culex. Комарите се заразяват, когато взаимодействат с птици, които носят вируса.

Човешките дейности също могат да повлияят на разпространението. Например стоящата вода от напояване, басейни или неправилно поддържани езера може да създаде места за размножаване на комари.

Географското разположение също може да направи заразяването по-вероятно, за което свидетелстват завишените случаи в градовете близо до Дунава.

Освен това високите температури и увеличените валежи създават идеални условия за размножаване на комарите. Региони с мека зима и топло лято може да имат по-високи нива на вируса, тъй като тези условия благоприятстват оцеляването и размножаването на комарите.

Епидемиите от западнонилска треска обикновено се появяват в края на лятото и началото на есента, когато популациите на комари достигат своя пик.

В някои райони липсата на естествени хищници за комарите, като някои видове риби, също е предпоставка за увеличен риск.

 

Симптоми

Инкубационният период обикновено е два до шест дни след ухапване (в някои случаи може да бъде до 14 дни). Повечето хора, които се заразяват, дори не разбират, защото признаци не се появяват.

Около 1 на 5 души изпитват грипоподобни симптоми като:

• Треска
• Главоболие
• Мускулни болки
• Гадене и повръщане
• Диария
• Обрив (обикновено концентриран около гърдите и гърба)
• Подути лимфни възли
• Възпалено гърло
• Болка зад очите

 

По-тежките инфекции със западнонилска треска могат да предизвикат силно, много болезнено главоболие, висока температура, схванат врат, мускулна слабост, мускулни движения, които човекът не може да контролира (треперене или конвулсии), гърчове.

 

Усложнения при западнонилска треска

 

 

В доста редки случаи западнонилската треска заразява нервната система и причинява сериозно възпаление на мозъка или гръбначния мозък (енцефалит или менингит). По-малко от 1% (около 1 на 150) от заболелите развиват тежки симптоми на нервната система.

Възможните дългосрочни ефекти от тежка инфекция могат да включват:

• Загуба на памет
• Загуба на слуха
• Затруднено ходене или нарушения на походката
• Мускулна слабост
• Анормални рефлекси
• Депресия

 

Тези, които са изложени на по-висок риск от тежко боледуване и усложнения, ако се срещнат с западнонилска треска, са:

• Хора на възраст над 60 години
• Реципиенти на трансплантиран орган
• Хора с рак
• Диабетици
• Страдащи от високо кръвно налягане (хипертония)
• Индивиди с бъбречно заболяване

 

Западнонилска треска бива фатална при около 1 от 10 души с инфекции на нервната система (или около 1 на 1500 души).

 

Диагностициране

 

 

За диагностициране на западнонилска треска може да се тества кръвта или цереброспиналната течност за откриване на антитела или други признаци на инфекция с вируса. Това се установява чрез молекулярни техники или клетъчна култура.

Средното време от установяване на вирусна РНК до появата на IgM антитела е около 4 дни, а за откриване на IgG – 8 дни. Трябва да съобразим тестването с тези специфики.

Ако са налице признаци на мозъчно възпаление, могат да се направят изображения на мозъка ви с компютърна томография или магнитен резонанс.

 

Лечение

Няма специфично антивирусно лечение за инфекция с западнонилска треска. Подходът за третиране зависи от тежестта на симптомите.

В леките случаи обикновено състоянието отминава от само себе си и човек просто трябва да си осигури качествена почивка и добра хидратация. При нужда могат да се използват лекарства за облекчаване на болката.

Тежките случаи на западнонилска треска налагат хоспилитация, тъй като вирусът засяга централната нервна система. Понякога пациентите се нуждаят от поддържане на дишането или пък от преливане на интравенозни (IV) течности. Ако има гърчове, могат да се използват антиконвулсанти и кортикостероиди за намаляване на възпалението.

Пациентите, които се възстановяват от тежка инфекция, особено тези с невроинвазивно заболяване, може да се нуждаят от рехабилитация като физиотерапия, трудова терапия или логопед, за да възвърнат загубената функция.

Продължават изследванията за намиране на ефективни антивирусни лечения или ваксини за западнонилска треска, но към момента такива още не са създадени.

 

Превенция

 

 

При западнонилска треска превенцията е трудна, дори почти невъзможна.

Все пак можем да опитаме да се защитим чрез използването на репеленти против насекоми, които съдържат DEET, пикаридин или масло от лимонов евкалипт. Това е особено важно, когато прекарваме време на открито по време на пиковата активност на комарите, която е привечер и призори.

Носенето на дълъг ръкав, дълги панталони и високи чорапи осигурява допълнителен слой защита срещу гадинките.

Намаляването на местообитанията на комари около дома е друга важна превантивна мярка. Те се размножават в застояла вода, така че е важно редовно да изпразваме и почистваме предмети като саксии, поилки за птици, улуци и купички за домашни любимци.

Поставянето на комарници на прозорците и вратите също е важен аспект от превенцията. Използването на климатик често прогонва натрапниците.

Посещението на плувни басейни, които не са чисти и хлорирани, излага на риск, така че трябва да се избягва.

 

Заключение

Западнонилска треска е рядко явление в България, но все пак трябва да бъдем запознати. Често тя преминава асимптомно, в други случаи има грипоподобни симптоми. Слава богу, усложнения има едва при 1 на 150 души, като в риск от такива са децата, възрастните и хората с отслабена имунна система.

 

Често задавани въпроси