9 основни защитни механизми и защо ги прилагаме в ежедневието си

Защитните механизми се задействат пряко от нашите човешки инстинкти. Често през годините на развитието си сме склонни да си създаваме индивидуална защита срещу болката и безпокойството. Целта на тези защитни механизми е да ни предпазят от неприятните за нас чувства и емоции.

Някои защитни механизми са по-лоши от други, така че е важно да осъзнаем какво представлява всеки защитен механизъм, как и защо се е формирал. Когато разберем тези важни фактори, можем да се борим срещу ограниченията, които защитните механизми създават.

Един защитен механизъм може потенциално да стане патологичен, когато неговата постоянна употреба води до неадаптивно поведение, така че физическото или психическото здраве на индивида да бъде неблагоприятно засегнато. Сред целите на защитните механизми е предпазването на ума от социална тревoжност или да осигурят убежище от ситуация, с която човек не може да се справи в момента.

 

Видове защитни механизми

Всеки човек се справя със собствената си болка и безпокойство по свой собствен начин и това включва формирането на индивидуални защитни механизми. Някои хора могат да се затворят в себе си или да избягват изразяването на емоциите си, докато други може да търсят подкрепа от близки или професионалисти. Разбирането и приемането на тези различия в начините на справяне с болката е важно за поддържането на емоционално здраве и благополучие.

Съществуват обаче някои общи защитни механизми, които основно следват една и съща формула.

1. Отрицание

Отрицанието, вероятно един от най-известните защитни механизми, е категоричен отказ да се признае, че нещо се е случило или се случва в момента. Той функционира, за да защити егото от неща, с които човекът не може да се справи, и често се използва за описание на ситуации, в които хората изглеждат неспособни да се изправят лице в лице с реалността или да признаят очевидна истина.

Например хората, живеещи с наркотична или алкохолна зависимост, често отричат, че имат проблем, докато жертвите на травматични събития може да отричат, че събитието изобщо се е случило.

2. Изместване

На повечето от нас се е случвало да имаме наистина лош ден на работа, след което да се приберем и да излеем разочарованието си върху своето семейството. Изместването включва изнасяне на нашите разочарования, чувства и импулси върху хора или предмети, които са по-малко заплашителни. Изместената агресия е често срещан пример за този защитен механизъм. Вместо да изразяваме гнева си по начини, които могат да доведат до негативни последици (като спор с шефа ни), изразяваме гнева си към човек или обект, който не представлява заплаха (например съпруг/а, деца или домашни любимци).

3. Потискане

 

 

Потискането действа, за да държи информацията извън нашето съзнание. Тези спомени обаче не просто изчезват, те продължават да влияят на поведението ни. Например човек, който е потиснал спомените си за малтретиране, претърпяно като дете, може по-късно да има трудности при изграждането на взаимоотношения с околните. Тези потискани спомени могат да се проявят чрез неосъзнати реакции, емоционални блокажи или дори физически симптоми, които ни пречат да водим пълноценен живот.

4. Сублимация

Сублимацията е защитен механизъм, който ни позволява да проявяваме неприемливи импулси, като превръщаме тези поведения в по-приемливи. Например човек, който изпитва силен гняв, може да започне да играе кикбокс като средство за отдушник на чувството си за неудовлетвореност.

Според австрийския психолог Зигмунд Фройд сублимацията е знак за зрялост и позволява на хората да функционират нормално по социално приемливи начини.

5. Регресия

Когато се сблъскват със стресови събития, хората изоставят стратегиите за справяне и се връщат към модели на поведение, използвани в детството си. Анна Фройд (дъщеря на Зигмунд Фройд) нарича този защитен механизъм регресия. Поведението, свързано с регресията, може да варира значително в зависимост от етапа, в който човек е фиксиран. Най-общо казано регресията е връщане към по-ранен етап на развитие.

6. Проекция

 

 

Проекцията е защитен механизъм, който включва вземането на нашите собствени неприемливи качества или чувства и приписването им на други хора. Например, ако имаме силна неприязън към някого, може вместо това да смятаме, че той не ни харесва. Проекцията работи, като позволява изразяването на желанието или импулса, но по начин, който егото не може да разпознае, следователно намалява тревожността. Това може да доведе до изкривяване на реалността, като ни кара да възприемаме хората и ситуациите по начин, който отразява нашите вътрешни конфликти, а не тяхната истинска същност.

7. Интелектуализация

Интелектуализацията работи за намаляване на тревожността, като при нея травматичните събития се възприемат по студен, клиничен начин. Този защитен механизъм ни позволява да избягваме да мислим за стресиращия емоционален аспект на ситуацията и вместо това да се фокусираме само върху интелектуалния компонент.

Например човек, който току-що е бил диагностициран със сърдечна недостатъчност, може да се съсредоточи върху това да научи всичко за болестта, за да избегне дистрес и да остане далеч от реалността на ситуацията и чувствата си относно нея.

8. Рационализация

Рационализацията е защитен механизъм, който включва обяснение на неприемливо поведение или чувство по рационален или логичен начин, като се избягват истинските причини за поведението. Рационализацията не само предотвратява безпокойството, но може също така да защити самочувствието и самооценката.

Например някой, на когото е отказана среща, може да рационализира ситуацията, като каже, че така или иначе не е привлечен от другия човек. Студентът може да рационализира лошия резултат от изпита, като обвинява изпитващия, вместо да признае собствената си липса на подготовка.

9. Формиране на реакция

Формирането на реакция намалява безпокойството чрез възприемане на противоположното чувство, импулс или поведение. Пример за формиране на реакция би било да се отнасяме към някого, когото силно не харесваме, по прекалено приятелски начин, за да скрием истинските си чувства. Според Фройд хората често прибягват до този защитен механизъм, за да прикрият истинските си чувства и емоции към конкретна личност в среда, в която е неуместно да ги изразят (например на работното място).

Предимства на защитните механизми

 

 

Определено има някои предимства при прилагането на защитни механизми. Въпреки че не всеки от тях се смята за здравословен, някои защитни механизми са по-добри от други по отношение на психичното здраве. Например изместването на гнева или други лоши чувства върху неодушевен предмет е по-добро, отколкото да излеем разочарованието си върху човек или животно. Като алтернатива крещенето във възглавница е по-добро, отколкото, да речем, удряне на стена или хвърляне на лампа.

По същия начин, ако използваме сублимация, за да преодолеем агресивните мисли, избираме да вложим мислите и намеренията си в нещо красиво, независимо дали изкуство или спорт.

Недостатъци на защитните механизми

Има случаи, в които защитните механизми могат да причинят повече вреда, отколкото полза. Докато тези стратегии могат да предложат незабавно облекчение от иначе стресираща или предизвикваща безпокойство ситуация, защитните механизми също могат да ни попречат да достигнем по-дълбоко ниво на чувствителност. Това може да ограничи начина, по който изразяваме чувствата си към хората около нас.

Защитните механизми също могат да навредят на отношенията ни с други хора, включително нашето семейство и приятели.

 

Заключение

Защитните механизми могат да бъдат както добри, така и лоши. Те могат да играят полезна роля, като предпазват егото ни от стрес и осигуряват здравословен изход. В други случаи тези защитни механизми могат да ни попречат да се изправим пред реалността и могат да действат като форма на самозаблуда.

Ако забележим, че прекомерната употреба на определени защитни механизми оказва отрицателно въздействие върху живота ни, е нужно да помислим за консултация с психотерапевт. Терапията може да помогне, независимо дали следваме традиционно лечение или онлайн сесии.

 

Често задавани въпроси