Арттерапия – лечение чрез творчество

Арттерапия е разновидност на психотерапията, която използва средствата на изкуството за постигане на конкретни терапевтични и диагностични цели, изолирайки се изцяло от постигането на значителна художествено-естетическа стойност на продукта от заниманията.

 

 

 

Така се постига вътрешно психично единство между идея, форма и съдържание, независимо от индивидуалния артистичен опит и талант.

Придобиване на по-дълбоко разбиране за собствените емоции

Изразяването на потиснати и непознати интимни страхове и чувства с инструментите на творчеството е начин те да бъдат разпознати и интегрирани. В същността на креативното преживяване е индивидуалната саморефлексия, която спомага за успешно разрешаване на емоционалните противоречия.

Повишаване на нивото на осъзнатост

Обектът на творчеството на една личност, подложена на терапия от вида, служи като средство нейното въображение и вътрешен свят да бъдат възприемани от позицията на “наблюдател” и следователно да бъде постигнато едно по-добро ниво на самосъзнание чрез дистанция от проблема.

Облекчаване на депресивните състояния

Депресията е афективно психическо разстройство, което се характеризира с апатично отношение към заобикалящия свят и липса на мотивационни сили за извършване дори на най-обикновени дейности. Опитът на специалистите доказва, че арт терапията предлага алтернативи за изход от депресивните състояния, базиращи се на процеса на възстановяване на смисловите връзки през художествения език. Тя е ефективен подход за облекчаване на симптомите и подобряване на емоционалното здраве.

Изграждане на доверие между терапевта и клиента

В по-голяма част от случаите на страдащи от различни разстройства на поведението, личността или настроението, вербалната комуникация с терапевта затруднява клиента. Творчеството представлява мост в общуването между дях, давайки шанс на клиента на първо място  да установи интимност със самия себе си и в хода на терапията да изгради връзка на доверие с терапевта.

Връзка с красотата чрез арттерапия

При продължителното наблюдение  на красиви неща, невротрансмитерът допамин, локализиран в центровете за удоволствие в мозъка и отговорен за предаването на импулсите, се освобождава. При депресията нивото на важни химически вещества е понижено, едно от тези вещества е допаминът. Мозъчната активност при съзерцаване на произведения на изкуството е сходна с мозъчната активност, когато изпитваме любов.

 

Кратка история на арттeрапията

 

 

Още от древността хората вярват в магическата сила на художествените символи. Шаманите се явяват като праобрази на днешните психиатри и арттерапевти. Задачата на шамана е да извлече от тялото и съзнанието на човека болезнените елементи и, използвайки силата на ритуалите и художествените символни образи, да изцели душата му.

Общи представи за лечебната сила на някои символи се откриват в почти всички култури, независимо дали между тях има засвидетелстван контакт. Такива универсални символи са например спиралите, концентричните кръгове и кръговете, пресечени с кръстообразни линии.

Френският психиатър Марсел Рейа в началото на 20-ти век забелязва изумително сходство между рисунките на неговите пациенти и русунките на децата и примитивните народи. Интересът сред психолозите и психиатрите към творческите прояви на пациентите нараства все повече, с оглед на вникването през тях в характера на различните психопатологии.

Идеите на Юнг и Фройд започват да се възприемат и прилагат с особена интензивност, включително и до днес, когато арттерапията вече се е превърнала в професия със самостоятелен статут, както в полето на терапевтичната дейност, така и в образователната сфера.

Мандали

Мандалите носят дълга история, тясно свързана с тяхното дълбоко духовно значение, и се възприемат като цветна и сложна репрезентация на цялост и хармония, а за самия Юнг са израз на несъзнавания и скрит „Аз“. Моделът на мандала е толкова универсален, че може да бъде наблюдан във всички микро и макро светове – от структурата на атома до тази на Слънчевата система, защото всяка една мандала влиза в състава на друга, по-голяма от нея, мандала.

Самият процес на създаване на мандала е от терапевтично и символично значение за клиента, а крайният продукт може да послужи като материал за интерпретация от терапевта.

 

Социална значимост на арттерапията

 

 

Арттерапията постига високи резултати в четири големи сфери на хуманитарна дейност: медицината, педагогиката, психологията и социалните дейности.

В плана на медицината, тя решава задачи от лечебно-рехабилитационно естество, а в плана на психологията – корекционно-профилактични. Нейната функция в социалните дейности е пряко свързана с чисто възпитателни цели, а по отношение на педагогиката арт-терапевтичната работа възприема относително самостоятелна насока.

Работата с хора с увреждания е мащабен дял от арттерапията, обединяващ научни постановки от дефектологията, специалната педагогика, психопатологията и др.

Арттерапията навлиза също и в една изключително емоционална област – работата с хора, страдащи от нелечими заболявания като СПИН, рак, Алцхаймер, Паркинсон и др. Фокусът е върху овладяването на тревогата и безсилието от предстоящия край.

Арттерапевтичната практика при лицата с умствено изоставане, аутизъм и двигателни затруднения

Независимо дали увреждането е физическо или представлява някакъв умствен дефицит, хората, спадащи към тази група, са по-склонни към несигурност, страх и подценяване на собствените възможности при пробването на каквито и да е нови и непознати дейности. При работата с тях игровата динамика на изкуството и изобразителните средства спомагат за провокиране и задържане на любопитство, което да противодейства на първичните задръжки.

Функцията на различните арт материали е да повишат сетивността и тактилната чувствителност на ръцете.

Необходимо е те да са по-лесно преодолими и с бърз “атрактивен” ефект.

Дългосрочни цели

Крайните цели на процеса са свързани с подобряването на представата за заобикалящия свят, усвояване на понятия като цвят и форма, подобряване на фината моторика и тактилните умения, както и изграждане на мотивация за себеизява и формиране на стремеж към споделяне.

Авторефлексивните механизми и механизмите за комуникация, които се изграждат и развиват в рамките на терапията, са предпоставка за относително крайната цел на процеса – социализацията.

 

Триадата терапевт/клиент/творба

Три са аспектите на взаимодействие, които предполагат цялостен терапевтичен ефект и се изразяват в триединството между терапевта, клиента и художествената творба. Творбата на клиента се явява медиатор на фина връзка с терапевта и носи информацията за частична диагноза на състоянието на неговите възприятия, моторика и пространствена ориентация.

Под внимание в профила на клиента (човека с увреждане) се разглеждат следните аспекти.

• Минал опит: изследва се миналият опит на клиента като съвкупност от визуални, сетивни, двигателни, емоционални и когнитивни преживявания.
• Характеристика на възприятията: особеностите в индивидуалното възприятие на личността се разглеждат в светлината на подхода му при работа с материалите, анализа на рисунките и естеството на възникващите в процеса затруднения.
• Особености на двигателно-физическите дадености: обект на изследване е връзката между пространствената ориентация и двигателно-физическите нарушения на клиента.
• Познавателни функции: наблюдават се проявите и степента на развитие на познавателните възможности на клиента, като анализ, синтез и абстрактен образ.

 

Необходимо е терапевтичните и образователни методи, видът на материалите и организацията на работната среда да се адаптират спрямо психофизичния профил на лицето или групата.

 

Средства на изобразителното изкуство в арттерапията

 

 

Арттерапията борави с различни техники от областта на визуалните, пластичните, визуално-пластичните и кинетичните изкуства като:

• Рисуване
• Гравиране
• Печат
• Живописни техники
• Акварел
• Пастел
• Масло
• Темпера
• Колаж
• Техники на моделиране
• Точене
• Формуване
• Валиране
• Конструиране
• Прибавяне и отнемане

 

Заключение

Изкуството все повече отстоява мястото си на мощно оръжие срещу сетивната депривация (състояние на лишеност от определена човешка необходимост или благо) при хората с физически и умствени увреждания. Разнообразната сетивна информация оптимизира мозъчната дейност и концептуализира вътрешната динамика на човешките преживявания.

При задълбочено изследване, стереотипните рисунки на хора с личностни разстройства действат като знаци за техните когнитивни модели. Освен лечебна функция, арттерапията има превантивна и регулираща функция за цялото общество в нашия многообразен и динамичен свят.

 

Често задавани въпроси