Пристъп на тревожност – какво трябва да знаем

В нашето динамично ежедневие и все по-усложняващ се свят, стресът, тревожността и страхът по-често започват да се настаняват трайно в психиката ни.

Зачестилите случаи на панически и тревожни атаки, депресиите, обсесивно-компулсивните разстройства и зависимости от всякакъв вид през 21 век подсказват, че психичното здраве и правилното боравене с емоциите стават все по-важни във времената, в които живеем.

В тази статия ще разгледаме подробно една актуална и важна тема на фона на световните събития и ще потърсим причините и решенията при зачестилите случаи на пристъп на тревожност.

Съдържание

Какво представлява тревожността?

Нека първо дадем определение за това състояние. Тревожността е естествена реакция, в отговор на външни стресови стимули, която цели адаптацията към променящи се обстоятелства и има своето еволюционно значение в живота на Земята.

Страхът е емоция, а емоциите заемат важна част от човешката психика. Това е най-примитивната и първична емоция, благодарение на която сме успели да се самосъхраним.

Тревожността се характеризира с:

• Безпокойство
• Напрегнатост
• Нервност
• Притеснение
• Повишена бдителност
• Трудна концентрация
• Повишено сърцебиене

Ако ни предстои важна среща, интервю за нова работа или изнасяне на реч пред голяма аудитория, е напълно нормално да изпитваме доза притеснение и повече напрежение.

 

Какво е еволюционното значение на страха?

Еволюционната роля на страха е при непосредствена опасност, застрашаваща физическата ни цялост, да се включи така наречената стрес-реакция „бий се или бягай“ (fight or flight response).

В нашето подсъзнание съществуват емоционално-инстинктивни реакции, които са разработени от колективното ни съзнание в процеса на еволюция, чиято роля е да се включват при определени ситуации.

Инстинктът за самосъхранение е древен и фундаментален, останал още от праисторическия човек, като ни осигурява физическото съществуване на най-базисно ниво.

Когато този инстинкт е активиран, той е преобладаващ над всички други и мобилизира ресурсите на организма за справяне със застрашаващата го ситуация.

При стрес-реакцията „бий се или бягай“ се отключва извънредна медиация на катехоламини (биологично активни вещества – хормони и невромедиатори, главно  адреналин, норадреналин и допамин), ускорява се сърдечната честота, повишава се кръвното налягане и се учестява дишането.

Това увеличава физическите възможности на тялото, но тези ресурси са за извънредни ситуации и ако бъдат изчерпвани често, това вече се превръща в проблем.

Понеже его-умът възприема всяко противодействие от външния свят като реална смъртна заплаха, дори и при обикновен спор, така че тревожното разстройство има корен в страха от смъртта на его-компонентата на личността.

Страхът от смъртта всъщност е замаскираният страх на егото от промяна в убежденията, навиците, остарелите поведенчески модели и шаблони в ума, неефективните взаимоотношения, вредните архаични стереотипни нагласи и всички фалшиви представи, които пречат на индивида да вижда света в по-широк контекст.

 

Пристъп на тревожност – симптоми

 

 

Тревожността е естествено състояние, както казахме, благодарение на което излизаме от комфортната си зона, актуализираме се и се променяме, но неговата интензивност варира при различните хора.

По-тежките състояния на тревожност протичат с по-интензивни и негативни емоции, които не се подават на контрол от рационалния ум и това се изразява като пристъп на тревожност.

Щом емоциите надвият разума и когато тревожността се настани трайно в съзнанието, това пречи на нормалния ритъм в живота и се превръща в хроничен проблем.

Симптомите на психично ниво при пристъп на тревожност са:

• Непреодолимо притеснение и безпокойство
• Чувство на загуба на контрол
• Страх от полудяване
• Разиграване на негативни сценарии в мислите и очакване на страшни събития
• Усещане на откъснатост от света
• Ирационален страх от предмети и места
• Страх от социален контакт и социални събития
• Страх от смъртта

Симптомите на физическо ниво при пристъп на тревожност са:

• Изтръпване и мравучкане в крайниците на тялото
• Горещи или ледено студени вълни
• Болка в гърдите и ускорено сърцебиене
• Задушаване и чувство на недостиг на въздух
• Гадене и замаяност

Тревожното разстройство най-често е следствие от силна травма, напр. автомобилна катастрофа, природен катаклизъм, насилие и жестокост в детството или живот в постоянни лишения и бедност.

По този начин съзнанието се свива и фокусира единствено върху механизмите за оцеляване, като постоянно отделя стресови хормони, за да поддържа тялото в свръхстимулирана готовност.

 

Какво да правим при пристъп на тревожност?

 

 

При пристъп на тревожност, преди всичко трябва да се успокоите и да се опитате да дишате възможно най-дълбоко.

Съсредоточете се върху вдишването и издишването, като се опитате да оставите всички мисли на заден план.

Нека те просто си преминават, а вие се концентрирайте върху дишането и настоящия момент. Фокусирайте съзнанието си тук и сега и спрете да мислите за миналото и бъдещето.

Това ще ви помогне да изпитате чувство на разширение в съзнанието си, което ще разсее помътняването и негативните мисли.

 

Видове тревожни разстройства

• Паническо разстройство – повтарящи се панически пристъпи в неочаквани моменти.
• Фобии – ирационален страх от определени предмети или места.
• Социално тревожно разстройство – екстремен страх от осъждане от другите в социални ситуации.
• Обсесивно-компулсивно разстройство – повтарящи се натрапчиви мисли, които принуждават страдащия да извършва специфични и безсмислени, ритуални действия.
• Хипохондрия – психосоматично разстройство, изразяващо се с патологичен страх от болести.
• Посттравматично стресово разстройство – хронична тревожност след преживени травматични събития.

 

Причини за тревожно разстройство и пристъп на тревожност

Причините за чести случаи на пристъп на тревожно разстройство могат да бъдат най-различни, но всички те са свързани със страха от смъртта, промяната и неправилното боравене с емоциите.

Чести пристъпи на тревожност могат да бъдат следствие от:

• Преживяване на силно травматично събитие.
• Натрупване на голямо количество стрес дълго време.
• Стрес поради влошено здравословно състояние.
• Депресия или други психични разстройства – тези състояния често са свързани с пристъпи на тревожност.
• Употреба на наркотици – много от наркотичните вещества предизвикват повишена възбудимост, мнителност и параноя.

Въпреки че в много случаи тревожните атаки идват внезапно и без причина, такава винаги съществува и тя е дълбоко в несъзнаваното.

 

Какво представлява личното несъзнавано?

Идеята за несъзнаваната част от психиката се корени още в античността и се споменава от много мислители и философи през вековете, като Парацелз, който пише за нея в своите трудове. Неговата личност се свързва с обособяването на психологията като самостоятелна наука.

Зигмунд Фройд, бащата на психоанализата, разглежда личното несъзнавано подробно през целия си личен и професионален живот, като благодарение на него открива причината за неврозите. Чрез пробива си в човешката психика, той привлича и младия Карл Юнг, който става негов ученик и колега.

Юнг посвещава целия си живот на дълбочинните пластове в човешката психика, като открива Колективното несъзнавано.

Той въвежда термина лично несъзнавано, за да се разграничи от колективното. Второто се унаследява, общо е и касае цялото човечество, като често се определя като „цялото духовно наследство от еволюцията на човечеството, родено наново в мозъчната структура на всеки индивид“. Личното несъзнавано е индивидуално и се сформира на базата на преживения опит.

В най-общ смисъл, можем да кажем, че личното несъзнавано е мястото, където се архивират абсолютно всички преживявания и събития, които, въпреки че не си спомняме, остават в психиката.

Ако индивидът не е могъл да се справи с определено събитие, било то със силен емоционален интензитет или неприятно съдържание, то бива отхвърляно и изтласкано в тази част на психиката ни, която в някой момент от живота ще започне да се проявява посредством кошмари, ирационални страхове или анормални реакции.

 

Юнг за неврозите и тревожните разстройства

 

 

Според Юнг тревожните разстройства са форма на неврозата и играят ролята на своеобразен сигнал към страдащия, че трябва да извърши незабавна промяна в живота си.

Ние имаме нужда от подбуждащ стимул и често той се проявява под формата на неприятни събития, тъй като в природата ни е вродена склонността да вървим към ретроградно и инфантилно поведение.

Този регрес и нежелание за движение напред, които е нужен на еволюцията, поражда вътрешния конфликт и симптоми на тревожността и неврозата.

Дали ще е екстремна тревожност, всепроникващо безпокойство, фобии, натрапчиво поведение, апатия, депресия и прочие, всички тези, макар и неудобни, симптоми служат за цел да превъзмогнем собствените си страхове и да ни върнат в крак със сезоните на живота.

Ако омаловажим тяхното предупреждение, ще живеем в постоянно състояние на конфликт и все по-ниско ниво на адаптивност, при което се оформя един затворен порочен кръг.

Практиката и наблюденията с пациенти навеждат Юнг към мисълта, че причината за тревожните разстройства винаги е в настоящето. Дори и да бъдат потушени пристъпите на тревожност с медикаментозно лечение, коренът, създаващ проблема, си остава жизнен и заровен в подсъзнанието.

Той не отрича, че може да е започнала в детството, но винаги касае настоящия начин на живот.

Карл Юнг смята, че неврозата е сложна комбинация от гени, влиянието на средата, културната обусловеност и еволюционната ни история.

Без значение какви са причините, на въпроса „Как да се справим с тревожността?“ Юнг дава еднозначен отговор и той е да се фокусираме върху сегашния момент, да изградим нова визия за живота си и гледаме напред, а не в миналото.

Ще завършим с един цитат за неврозите на тази така значима за разбирането на човешката психика и една от най-обсъжданите фигури на 20 век.

„Неврозата наистина е опит за самолечение, това е опит на саморегулиращата се психична система да възстанови баланса. По никакъв начин не се различава от сънищата, само че е доста по-силно и драстично.“

Карл Г. Юнг