7 от най-честите въпроси за кръводаряване и техните отговори

Кръводаряването е безценен акт на човечност и съпричастност, който има силата да спасява животи. Въпреки огромното му значение много хора все още се колебаят да даряват кръв, често заради липсата на достатъчно информация или неясноти, които ги тревожат. За да помогнем на потенциалните кръводарители да вземат информирано решение и да се включат в тази благородна кауза, предлагаме кратки, научно обосновани отговори на 7 често срещани въпроси за кръводаряване.

Ще разгледаме 7 от честите въпроси за кръводаряване, за да успокоим бъдещите дарители и да им предоставим достоверна информация за процедурата по даряване на кръв.

 

1. Каква е разликата между кръводаряване в болнични заведения и в мобилни станции?

 

 

Даряването на кръв в болнични заведения, също и в специализирани кръвни центрове, се провежда при наличие на широк спектър от медицински услуги в случай на нужда. Подходящо е за хора, които предпочитат да даряват кръв редовно на определено място. В тези болници и центрове има възможност за извършване на по-специализирани процедури (например извличане от кръвта само на определени нейни компоненти – плазма, тромбоцити или червени кръвни клетки и връщане на останалите съставки обратно в тялото на донора).

Много добра алтернатива за всички, които предпочитат да даряват кръв „в движение“, са мобилните станции. Това са изнесени пунктове, разположени в университети, обществени сгради, на открити или други пространства. Там също се спазват медицинските стандарти и процедури, както се практикува в болниците. Процесът включва регистрация, предварителен медицински преглед, самото кръводаряване и необходимата почивка. Въпреки по-компактното оборудване и по-малкия си екип, мобилните станции осигуряват напълно безопасна и контролирана среда за дарителите.

 

2. Колко скоро след кръводаряване може да се спортува?

След кръводаряване трябва да се хапне нещо леко и да се пият повече вода, течности и натурални сокове поне за следващите няколко часа, за да се възстанови загубата на течности и да се избегне замайване. Не се препоръчва интензивна физическа активност веднага след кръводаряване. По-добре е да се изчака поне 24 часа, за да се намали рискът от слабост, замайване и ниско кръвно налягане.

След като изминат тези 24 часа може да се възобнови рутинната спортна и тренировъчна дейност. Правилно е да не се дарява кръв три до четири седмици преди участие в голямо спортно събитие като маратон или футболен мач. Ако по време на тренировка кръводарителят се почувства дискомфортно, трябва незабавно да спре и да си почине.

 

3. Има ли заместители на кръвта?

 

 

В случаи на травма или по време на хирургични операции обемът на кръвта, който е загубен от пациента, може първоначално да бъде заменен със синтетични продукти. Те включват:

• Кристалоидни разтвори (например: физиологичен разтвор – 0,9% NaCl, разтвор на Рингер – NaCl, KCl, CaCl₂ ). Тези заместители се разпределят бързо в извънклетъчното пространство, обаче имат краткотраен ефект.
• Колоидни разтвори (хидроксиетил нишесте, декстран и други). Имат способност да задържат течности по-дълго в съдовата система, но някои от тях натоварват бъбречната функция и повишат риска от бъбречна недостатъчност.

 

Посочените разтвори всъщност не са заместители на кръвта. Те са средства за първично стабилизиране на пострадалия, тъй като не пренасят кислород, а само увеличават обема на циркулиращата в тялото течност. Използват се при първоначалното лечение на пациенти например в линейката или в операционната зала, докато се достави кръв от кръвната банка.

При критично понижени нива на хемоглобин, тромбоцити или кръвосъсирващи фактори кръвопреливането е единствената възможност за спасение. Затова и кръводаряването е толкова важно за общественото здраве.

 

4. Какви са физиологичните ползи от кръводаряването?

Един от основните въпроси, които хората задават преди кръводаряване, е дали може да има ползи или вреди върху собственото им здраве. Когато човек дарява кръв, организмът му реагира, като започва да произвежда нови кръвни клетки – както еритроцити, така и други кръвни компоненти. Това подпомага обновяването на кръвта и подобрява кръвообращението.

Очакват се и потенциални ползи. Например – регулиране нивата на желязо, което е жизненоважно, но както излишъкът, така и недостигът му са вредни за организма. Проучвания сочат, че наднорменото количество на желязото в кръвта може да доведе до оксидативен стрес. Когато е в повече, този минерал генерира свободни радикали – нестабилни молекули, способни да предизвикват възпаления и увреждане на клетките.

Установено е, че редовното кръводаряване допринася за поддържане на оптимален баланс на желязото в организма, особено при хората с високи нива на въпросния минерал.

Доказано е също, че редовното кръводаряване намалява вискозитета на кръвта, което улеснява циркулацията. Това подобрява кръвообращението и може да бъде полезно за сърдечно-съдовото здраве.

 

5. Налага ли се прием на витамини и минерали след кръводаряване?

 

 

Приемът на витамини и минерали след кръводаряване не е задължителен, но се препоръчва за по-бързо възстановяване. Много полезен е витамин С, защото подобрява усвояването на желязото, а то в нормални количества е необходимо за възстановяване на хемоглобина и червените кръвни клетки. Освен това витамин С укрепва имунната система и действа като антиоксидант.

Витамин B12 и фолиева киселина (B9) са необходими за производство на нови червени кръвни клетки. Витамин К е от съществено значение за кръвосъсирването. Витамин Е предпазва червените кръвни клетки от увреждане, действайки като антиоксидант. Витамин A подпомага производството на бели кръвни клетки, които се борят с инфекции. Чрез магнезий и калий се постига по-бързо необходимият баланс на електролитите в организма и се предотвратява чувството на отпадналост.

Ето защо след кръводаряване е добре да се приема питателна храна, като се набляга на:

• месо, яйца и млечни продукти, които снабдяват тялото с желязо и витамин В12
• кисели плодове, съдържащи много витамин С
• листни зеленчуци заради богатството им на фолиева киселина (B9), провитамин A (бета каротин), витамин К и витамин Е
• бобови култури, ядки и семена, които са добър източник на витамини, желязо, магнезий, калий и други полезни микронутриенти

 

Препоръчително е да се приемат и достатъчно течности – вода, натурални сокове и билкови чайове за поддържане на хидратацията.

 

6. Има ли значение телесното тегло на кръводарителя?

За да дари кръв, човек трябва да тежи поне 50 кг. Под този минимум обемът на кръвта е много малък и възстановяването след донорство е сравнително бавно. При хората с ниско телесно тегло, загубата на кръв в количество от 450 мл (според стандарта за кръводаряване) може да доведе до замайване, слабост и хипотония (понижаване на кръвно налягане).

Няма максимална горна граница за теглото на кръводарителя. Той може да е с наднормено тегло, но е важно неговите излишни килограми да не са свързани със здравословни проблеми като диабет, хипертония, други обменни и сърдечно-съдови нарушения. Съпътстващите заболявания обаче са чести при затлъстяване.

Както се вижда, телесното тегло е важен фактор за безопасността на кръводарителя. Твърде ниското тегло крие рискове, а излишните килограми не са проблем, ако липсват други, здравословни нарушения.

 

7. Вярно ли е, че кръводаряването удължава живота?

 

 

Липсват категорични научни доказателства, че кръводарителите живеят значително по-дълго от останалите хора. Но някои изследвания и хипотези сочат, че редовното кръводаряване има силата да подобрява общото здравословно състояние. Освен посочените по-горе позитивни физиологични влияния редовното кръводаряване може да спомогне за регулиране на кръвното налягане и понижаване нивата на стрес у донора, да предизвика у него приятни емоции, изградени върху усещането за съпричастност, готовност за помощ и морално удовлетворение.

 

Заключение

Само по себе си кръводаряването не гарантира по-дълъг живот, но е свързано с доказани ползи. Те са не само за получателя на кръвта, на когото тя носи изцеление, но и за дарителя, който може да се радва на телесно и умствено дълголетие, стига да съчетае благородния си жест със здравословен живот. И да не забравя, че влиянието на добрите навици е дългосрочно, че последователните усилия днес могат да са изключително плодотворни и ефективни в бъдеще.

С отговора на честите въпроси за кръводаряване може да информираме себе и своите близки за ползите от този благороден жест.

 

Често задавани въпроси