История на кръводаряването – от 17-и век до днес

Днес, когато решим да дарим кръв или кръвни съставки, посещаваме кръвния център, настаняваме се на удобен стол, процедурата се случва посредством чисти, стерилни пособия. Даряваме и напускаме кръвния център удовлетворени и с едно добро дело зад гърба си. Но в миналото пред този благороден жест стояли редица проблеми. В настоящата статия ще разгледаме изключително любопитната история на кръводаряването по света.

За да оценим до каква степен се е развила трансфузионната хематология в наши дни, то трябва да очертаем няколко важни аспекта в цифри:

• Всяка година в САЩ се спасяват около 4,5 млн. човешки живота.
• В световен мащаб се извършват близо 118 млн. донорства на кръв на година.
• Само в 79 държави по света кръвта се дарява почти изцяло безвъзмездно и редовно, докато в цели 54 държави повече от половината кръв е “дарена” срещу пари или от близки на нуждаещия се. 

Макар и България да се намира в групата на държавите с притеснителна ситуация с кръводаряването, все още има начин статистиката да бъде променена. Но за да разберем защо е толкова важно, нека погледнем много любопитната история на кръводаряването.

 

История на кръводаряването – първите опити

 

 

Кръвта е изключително ценна за тялото ни, за да функционират сърцето и мускулите, за да се храним, за да дишаме. В съвременния ни свят почти е недопустимо да помислим, че в миналото някой би използвал кръвозагубата като метод на лечение. 

Процедурата е позната като терапевтична флеботомия – съзнателно отнемане на кръвта от човек с цел превенция или лечение на различни заболявания. Най-познатия начин да се извършва терапевтична флеботомия  бил чрез пиявици. Този метод е познат от Древен Египет и продължава чак до 19-ти век. Смята се, че по този начин починал и Джордж Вашингтон. Той се разболял и не виждал друг начин на лечение освен обилното съзнателно кървене с пиявици. Починал на следващия ден. Лекарите извлекли от него малко над 3 литра кръв.

За съжаление това не само не облекчило първия американски президент, а точно обратното – смъртта му била бавна и мъчителна. С течение на времето този метод бил спрян от практиката. Днес се използва само в алтернативната медицина, но не с пиявици, а специални вендузи. 

Първият пробив

Официалната история на кръводаряването започва през 1665 г., когато английският педиатър Ричард Лоуър извършва кръвопреливане от куче на друго куче. Две години по-късно е извършено и преливане на кръв от агне на човек, но сами може да се досетим, че това довело до сериозно инфектиране на пациента. Въпреки това същият този лекар твърдял, че кръвопреливането е успешно, но не след дълго тази практика била забранена със закон. 

Кръв от човек за човек

През 1818 г. започва същинската история на кръводаряването между хора. Английският акушер Джеймс Блъндел успява да осигури кръв на своя пациентка, която получила тежък кръвоизлив след раждане. Лекарят успял чрез спринцовка да изтегли близо 100 мл кръв от съпруга на жената и да ги инжектира в родилката. И то напълно успешно. Това са първите регистрирани опити в познатата история на кръводаряването. В началото много малко от тях били безпроблемни поради голям риск от инфекции. 

 

Иновации

 

 

През 1840 г. в Лондон е извършено първото преливане на цяла кръв, за да се лекува пациент с хемофилия. Чак в началото на 18-ти век се е случило революционно събитие в познатата история на кръводаряването. Австрийският педиатър Карл Ландщайнер открива първите 3 кръвни групи – А, В и С. Кръвната група С след време била променена на нулева. Негови колеги откриват четвърта група АВ след 2 години. Това велико откритие на австрийския специалист му носи Нобелова награда 30 години след него. 

Това откритие дава началото на модерната история на кръводаряването. Малко след това са постигнати други значителни открития. Учените стигнали до заключението, че:

• Кръвна група нулева е универсален донор
• Кръвна група АВ е универсален реципиент
• Съществува връзка между кръвните групи на родителите и децата

Лекарите се научили да съхраняват кръвта и да запазват нейните качества.

8 години по-късно италианският патолог Карло Морески описва антиглобулиновата реакция. Чрез нея могат да се откриват антитела, чрез които може да се определи съвместимостта при кръвопреливане. Почти в същото време в САЩ е направено откритие – т. нар. “време за съсирване на Лий-Уайт”. То изследва времето за съсирването на кръвта и чрез него могат да се разпознаят хемофилии и др. Това е поредната революция във все по-нарастващото звено на трансфузионната хематология. 

 

Прогрес по време на война

В официалната история на кръводаряването може да се каже, че хирургът Ричард Левисон има голяма заслуга. Той използвал тринатриев цитрат като ефикасен антикоагулант и по този начин трансформирал напълно процеса по кръвопреливане от директно в индиректно. Откритието му било официално въведено чак след 10 години. 

Освен това по същото време неговият колега Ричард Вейл открива съхранението на кръв в хладилник, което дава възможност на лекарите за гъвкавост между дарители и пациенти. 

По време на Първата световна война кръводаряването става една от най-значимите процедури. Американският патолог Франсис Раус и екипът му допринесли с откритието за съхранение на кръвта в продължение на няколко дни, благодарение на комбинация от антикоагуланти. Това позволило на кръвта да бъде транспортирана безопасно, за да върши своето най-голямо призвание – да спасява животи. 

Първата официално открита в света кръвна банка и кръвен център човечеството дължи на Осуалд Хоуп Робъртсън – английски офицер и учен. Този учен остава своя отпечатък върху любопитната история на кръводаряването завинаги. За своето откритие той получава награда през 1917 г. 

Около 1940 г. е открит резус факторът, което буквално е решението на всички настъпващи след кръвопреливане усложнения. Това е върховно откритие, което дава началото на напълно безопасното донорство в съвременната история на кръвопреливането.

 

Кръводаряването – национална идея

 

 

През 1940 г. правителството на САЩ официално открива национална програма за кръводаряването. Американските хематолози успяват да създадат съвместно с Великобритания проект за транспортиране на кръвта от САЩ до Европа. Заедно с Американски червен кръст до края на Втората световна война са събрани около 13 млн. сака с кръв. На огромната територия на САЩ са открити близо 1500 кръвни центъра към болници, 46 самостоятелни центъра за кръводаряване, както и 31 пункта на Американски червен кръст, където също се извършва процедурата. 

През 1951 г. официално е направено още едно революционно откритие – стъкленият съд за съхранение е заменен със сак от пластмасова торба. Това позволило много по-лесно и сигурно транспортиране. 

3 години по-късно е основана мащабна централизирана система за размяна на кръвни съставки. Тази система е много усъвършенствана с времето, но днес е позната като Национална система за размяна на кръв. До началото на 21-ви век са направени нови революции във вековната история на кръводаряването – открити са още кръвни центрове по света, извършени са множество терапии с кръвни съставки на онкоболни пациенти, открита е тромбоцитната афереза и плазмоферезата, срокът на кръвта е удължен до 42 дни, елиминирани са рисковете от пренасяне на вируси и много други.

Може само да се учим от разказаната история на кръводаряването, защото тя е доказателство, че въпреки трудностите науката не се е спряла пред нищо. Днес кръводаряването е благороден, напълно безвъзмезден акт, който е връх в човешката емпатия – помощ от човек на човек, от здрав на болен, от непознат към непознат. Науката, общите усилия на лекарите, служителите в кръвните центрове и най-вече дарителите, са издигнали този значим жест до висотите на доброто. 

 

Заключение

Изключително любопитната история на кръводаряването започва през 17-и век, когато учени откриват кръвообращението и правят опити за размяна на кръв между животни, по-късно между животно и човек. Макар и в резултат да са получени много усложнения, науката никога не се спира пред предизвикателствата. Постепенно са изобретени преливането чрез спринцовка, съхранението на кръв и кръвните групи.

Тъй като то не е напълно усъвършенствано, кръвопреливането невинаги е било успешно. С течение на времето процесът е оптимизиран, открити са начини за съхранение, транспортиране и елиминиране на риска от инфекции. Създадени са кръводарителни центрове и обединени централизирани системи.

Днес, 4 века по-късно, кръводаряването е благороден безвъзмезден акт, върхът на човешката готовност и отзивчивост.

 

Често задавани въпроси