Кръводаряване в България – малките, но значими стъпки

Кръвта е символ на живота – тя поддържа биологичните процеси, но също така олицетворява енергията, съзиданието, обновлението, връзката с духовния свят. Тя има дълбок, универсален смисъл в нашето съзнание и нейното даряване е може би най-яркият израз на хуманност, съпричастност и надежда.

Отговорите на тези въпроси могат да катализират естествения ни стремеж към доброта и духовно удовлетворение.

Историята на масовото кръводаряване в България има своите особености спрямо политическата и социална среда на нашата държава.

В началото са научните открития

 

 

В зората на 20-ти век, след като Карл Ландштайнер идентифицира основните кръвни групи (ABO), а Алфред фон Декастело и Адриано Стърли откриват четвъртата кръвна група (AB), безопасността на кръвопреливането значително се подобрява. В България, както и в други европейски страни, тази животоспасяваща процедура се извършва предимно в болнични условия. Липсва обаче ясна законодателна и регулаторна рамка за въпросния подход.

У нас кръводарителските инициативи се засилват след Първата световна война поради нарасналите нужди от лечение на пострадалите. Първият център по кръводаряване е открит в София през 1933 г. Като негов създател и ръководител историците на медицината сочат Георги Капитанов. В този център се събира и съхранява кръв за болниците в България. Извършват се и кръвопреливания.

Основите на организирана мрежа от кръводарители в страната поставя д-р Петър Алтънков през 1940 г. като формира база данни за доброволци, готови да дарят кръв при нужда. По същото време Дирекцията на народното здраве създава и обнародва първите правилници за кръводаряване и кръвопреливане. Документите включват най-важните изисквания за безопасност при даряване, съхранение и преливане на кръв и установяват определени стандарти за тези медицински практики.

По време на Втората световна война и непосредствено след нея в България се подемат широки, планирани дейности за събиране и разпределение на донорска кръв. Това подготвя почвата за благоприятно развитие на кръводаряването в мирно време.

 

Старт на безвъзмездното кръводаряване

През 1946 г. в София е изградена военна станция по кръвопреливане към Медицинската част на III Украински фронт, която преминава към Министерството на народното здраве под името “Областен институт по кръвопреливане”. Две години по-късно функциите на този институт се разширяват и се създава “Научно-изследователски институт по хематология и кръвопреливане” (НИИХК).

От него се отделя производствено и поликлинично звено, като се оформя „Градска станция по кръвопреливане“ (ГСК). Там се произвеждат лиофилизирани биопрепарати, включително компоненти на кръвната плазма, които се използват за лечение на различни заболявания. В ГСК функционират и две лаборатории – изосерологична (за определяне на кръвни групи, имунологични и други изследвания) и бактериологична (за диагностика на инфекции, епидемиологични проучвания и контрол на заразните болести).

Организирано, безвъзмездно кръводаряване в България

 

 

Първото организирано безвъзмездно кръводаряване в България се състои през февруари 1959 г. в тогавашния електротехнически завод „Ворошилов“. Инициативата е на ГСК, а акцията се провежда под егидата на БЧК (Български Червен кръст), с участието на медици и общественици.

В периода между 1960 и 1980 г. водеща роля в безвъзмездното донорство на кръв придобива държавата. Това тя постига главно чрез Министерство на народното здраве (МНЗ), което насърчава активното участие на гражданите в здравнопросветни и благотворителни акции. Създават се първите национални кръвни банки. Така се улеснява събирането, съхранението и разпределението на кръвта.

С откриване на Регионалните центрове по трансфузионна хематология в големите градове (София, Пловдив, Варна и други ), даряването на кръв става по-широко. Разгръщат се масови информационни кампании. Организираното кръводаряване продължава да е една от основните дейности на БЧК.

С постановление №23 на Министерски съвет Българският Червен кръст е натоварен със задачата да ръководи и контролира всички дейности, свързани с кръводаряване в страната, включително да урежда транспорта на консервираната кръв, да осигурява кръводарители при обществени бедствия и спешни случаи, да разгръща просветни мероприятия за кръводаряването.

БЧК работи усилено като насочва голяма част от вниманието си към създаване на групи от постоянни кръводарители, като утвърждава безвъзмездният принцип на кръводаряването. Организацията развива широкомащабна пропагандна и информационна дейност за привличане на кръводарители. На най-изявените връчва свои отличия, предлага дългогодишни кръводарители за награждаване с държавни ордени и медали.

 

Кръводаряване след промените

 

 

След 1989 г. България преминава през значителни политически, икономически и социални промени. От една страна тези промени довеждат до засилване на регулациите, гарантиращи безопасността на кръвта. С подготовката за членство в ЕС през 2007 г. страната ни въвежда директиви на Европейската комисия за безопасност и проследимост на кръвта. Те изискват: по-стриктен подбор на дарители; по-модерни методи за скрининг на инфекции (ХИВ, хепатити B и C, сифилис и др.); въвеждане на електронно проследяване относно прилагането на кръвните продукти.

Внедряват се модерни технологии. Например през 2012 г. страната ни започва да използва нов метод за откриване на вируси в кръвта, известен като НАТ (нуклеинова амплификационна технология). Прилагането на НАТ значително скъсява т.нар. прозоречен период на инфекциите (времето между мига на заразяване и часа на лабораторното доказване на патогена). Внедряват се също нови, по-ефективни системи за обработка и съхранение на кръвта.

Въпреки посочените позитивни стъпки през последните две десетилетия в България настъпва спад в интереса към кръводаряването. По данни на Националния център по трансфузионна хематология (НЦТХ) броят на безвъзмездните кръводарители е малък и у нас най-често се разчита на т.нар. фамилно кръводаряване (за близък човек, когато той има нужда).

Сред най-съществените причини за този спад се нареждат демографските проблеми на страната. Търсейки професионално развитие и утвърждаване, както и по-висок стандарт на живот, много хора – млади и в активна възраст, напускат родината, а те са основните групи кръводарители.

От 2000-та година насам ниската информираност по въпросите на кръводаряването е също сериозна причина. Страхът от усложнения след кръводаряване е изключително неблагоприятен фактор.

В последно време вирусолози и здравни администратори признават, че карантинните мерки и ограниченията, наложени от ковид пандемията и от други, предшестващия я епидемии, преекспонираха в обществото ни опасенията от заразяване и доведоха до рязко снижаване на интереса към кръводаряването.

 

Може ли ситуацията да се подобри?

 

 

Днес представители на изпълнителната власт, здравни ръководители, медици и общественици са категорични, че настъпилият спад в кръводаряването може да се преодолее, като се организират повече информационни кампании, повече целенасочени здравни и образователните инициативи. В различни стратегически документи и планове са направени предложения за подобряване на достъпа до кръводаряване.

Например в „Национална здравна стратегия 2030“ се подчертава необходимостта от улесняване достъпа до здравни услуги, включително кръводаряване. В „Национален план за възстановяване и устойчивост на Република България“ се предвиждат реформи и инвестиции в здравния сектор, които могат да включват инициативи за улесняване на кръводаряването, като например създаване на онлайн платформи за записване и известяване нуждите от кръв.

Не са без значение и мотивационните стимули за дарителите. Тези стимули в нашата страна са недостатъчни и слабо популяризирани. Ето пример: у нас при даряване на кръв се извършват безплатни лабораторни изследвания за кръвна група, хемоглобин, хепатит B и C, сифилис и HIV, но често кръводарителите не се информират за резултатите от техните тестове, освен ако сами не изявят такова желание. В други държави като Италия и Франция се предлагат по-детайлни изследвания, включващи кръвни нива на желязо, холестерол и редица още показатели, а в Португалия редовните кръводарители се ползват с предимство, когато се нуждаят от хоспитализация.

 

Заключение

Все още в България кръводарителите не получават достатъчно признание и обществена благодарност. Те често остават незабелязани, напълно анонимни, бройки от статистиката в отчетите на кръвните центрове. А тези хора, независимо от техния произход, социален, образователен или друг статус, не просто дават кръв. Те подаряват шанс за живот. С кръвта си те помагат: на родители, които чакат детето им да оцелее; на съпрузи, които искат поне още малко да са заедно; на приятели, които мечтаят за още един разговор, още една прегръдка, още едно утре. Днешното наше общество е длъжник на тези дарители на надежда.

 

Често задавани въпроси