Елица Николова: „С едно кръводаряване можеш да спасиш три живота“

Несъмнено кръводаряването е жизненоважно за спасяването на човешки животи, но все още е тема, обвита в митове и неизвестност. Ето защо е важно да се запознаем с личните истории и мнения на хора, които са дарявали кръв или са били нейни реципиенти. Чрез тях най-ясно ще почувстваме и разберем истинското му значение.

Седим двете с Елица в уютния офис на forlife.bg. В ръцете ни – чаши с ароматно кафе. И думите се нижат леко, непринудено, и някак естествено стигаме до кръводаряването. Говорим за хората, които без колебание спасяват животи, без дори да знаят точно на кого помагат. Това е повод и за нашия разговора.

Историята на Елица Николова

Елица Емилова Николова е на 24  години. Работи като копирайтър към forlife.bg. През 2022 година й поставят диагноза „апластична анемия“. Постъпва за лечение в столичната  СБАЛХЗ  (Специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания).Състоянието й налага редовни преливания – около 3 пъти седмично тромбоцити и 1 път седмично кръв.

„Да, моите близки ходеха ежедневно до кръвния център, но немалка част от тях бяха върнати поради временна невъзможност да станат дарители – споделя Елица. – Въпреки това аз получавах кръвни съставки при всяка нужда. Без да преувеличавам, но този екип от лекари спасиха живота ми, затова искам да им изкажа нужната благодарност наравно със семейството и дарителите ми“.

През 2023 година младото момиче завършва семестриално “Книгоиздаване” в Софийския Университет „Св. Климент Охридски“. Сега тя се чувства здрава и щастлива, изпълнена е с надежди и планове за бъдещето.

 

Интервю с Елица Николова

 

 

– Ели, усещаше ли нещо особено, когато ти преливаха кръв от друг човек?

– Чисто физически кръвопреливането протича безболезнено – усеща се само убождането от иглата. Емоциите обаче са нещо друго. Когато ме приеха в болницата за първи път бях с хемоглобин 36 г/л и чух да казват, че това е несъвместимо с живота. Ясно е как се чувствах тогава, но след първата банка започнах да си гледам пръстите. Имаше разлика. Видях червенина. Обля ме едно спокойствие – разбрах, че за някакъв период от време всичко ще бъде наред и аз няма за какво да се притеснявам. Знаех, че лекарите ми помагат и им бях благодарна и най-вече бях благодарна на семейството си, близките, приятелите и приятелите на моите приятели, на всички, които дариха кръв за мен. Това ми стопли сърцето.

– Какво според теб мотивира хората да станат безвъзмездни кръводарители?

– Някои даряват кръв, защото осъзнават, че кръвопреливането спасява животи – на пострадали при катастрофи, на хора с анемия, на пациенти след тежки операции… Други, чиито близки или те самите са били спасени чрез преливане на кръв, по емоционален път стигат до значимостта на този жест и искат да го върнат на обществото. Познавам няколко души, които след моя случай станаха редовни кръводарители.

Един от най-близките ми хора, е записан като спешен кръводарител и когато има някаква нужда му се обаждат. Той винаги отговаря и дарява кръв. Попитах го дали губи много време, дали го боли, а  той ми отговори: „Сещам се ти в какво състояние беше и колко трудно беше тогава за теб, за семейството ти“. Разбрах, че моето състояние го е мотивирало да стане доброволен кръводарител.

– А какво възпрепятства безвъзмездното донорството на кръв?

–Като изключим ограниченията, свързани със здравословното състояние, много хора не са запознати с кръводаряването. Някои се страхуват от игли и болки, други мислят, че след тази процедура ще изпитат някакво неразположение или ще се заразят от нещо. Разбирам страховете им, особено ако не знаят какво да очакват, защото никога не са дарявали кръв.

Но всъщност процедурата е много по-лека, отколкото можем да си представим. Убождането не е свързано с непоносима болка, а замаяност настъпва, ако се нарушат медицинските изисквания за кръводаряване.

След това организмът компенсира дарената кръв бързо. Количествено й се нормализира за около едно денонощие, а за цялостното й възстановяване са необходими 3-4 седмици. При кръводаряване се използват инструменти за еднократна употреба. Всичко е стерилно, за да не се случи заразяване.

– Как според теб ще се преодолеят неоснователните страхове?

 

 

– Най-добрият начин е споделянето на личен опит и точното информиране на обществото за процеса на кръводаряване.

Например малцина знаят, че с едно кръводаряване можеш да спасиш три живота.

Това се постига като дарената кръв се разделя на основни съставки: еритроцити, тромбоцити и плазма. Всеки от тези компоненти се прилага при лечение на различни болестни състояния – еритроцитите помагат при анемия и кръвозагуба, тромбоцитите са жизненоважни за хора с нарушения в кръвосъсирването, а плазмата се използва при изгаряния, чернодробни и други заболявания. Лекуват се трима души и то според техните специфични нужди.

– Има ли организационни бариери в кръводаряването, с които лично си се сблъсквала?

– Да, мога да кажа конкретно за тромбоцитите. Преди да се прелеят на пациента, те се извличат от кръвта на донор чрез процедура, наречена тромбоцитофереза. Ползва се  специален апарат, който отделя тромбоцитите. Останалите кръвни съставки се връщат обратно в организма на донора. Много малко хора са информирани, че може да се даряват само тромбоцити, а не цяла кръв. Малко се знае и за възстановяването на тромбоцитите, което протича в рамките на 2-3 дни, а това позволява по-честа дарителска активност. У нас тромбоцитофереза се извършва само в три града – София, Пловдив и Варна. Три за цяла България!

– Понякога кръвопреливането е животоспасяващо и не бива да се отлага…

– Да, така е, но на практика често се чака заради административни изисквания – например бележки, удостоверяващи кръводаряване в полза на конкретен пациент. Ако той се намира в София, а негов близък е дарил кръв в Плевен, бележката трябва да бъде изпратена в столицата чрез куриерска услуга, което може да доведе до забавяне. Последиците от това са влошаване на болния човек и удължаване на времето за неговото лечение. Този проблем изисква решение на национално ниво.

– Според теб, как може да се усъвършенства безвъзмездното кръводаряване?

 

 

– В България се провеждат доста инициативи за кръводаряване, но за съжаление те не ангажират масово хората. Честно казано, преди да ми поставят тази диагноза до мен не бяха стигали информации за кръводарителски кампании, аз по-късно разбрах за тях. И те не са малко, особено начинанията на БЧК или на Националния център по трансфузионна хематология.

Трябва в медиите, независимо дали са централни или регионални, да се говори постоянно за доброволното кръводаряване, не само, когато има конкретна нужда, понеже се е случил някакъв инцидент.

Важно да се организират образователни инициативи в училищата и университетите и да се поставя акцент, както на ползите от кръводаряването за реципиентите, така и на позитивните последици от този акт за самите дарители. Отдавна се знае, че такова позитивно влияние е стимулирането на костния мозък след кръводаряване. В това отношение известни личности –общественици, политици, артисти и други творци, могат да дават личен пример.

Желанието ми е да се увеличат кръводарителите и системата за кръвопреливане у нас да се развие така, че всеки, когато се нуждае, да е сигурен, че ще му се помогне, без да ангажира роднини и приятели, без да чака, без да се притеснява.

 

Ще се подобри ли системата на кръводаряване в България?

Надеждите на Елица са напълно осъществими в едно наистина хуманно, добре организирано общество, което тя и нейните връстници са способни да изградят. Нали младите хора имат силата, енергията и страстта да променят бъдещето. Нали техният стремеж към справедливост, знания и иновации е това, което движи света напред.