Тикове – какво ги причинява и как да се справим?

Тиковете често започват с неприятно усещане или импулс, който се натрупва в тялото ни. Понякога хората са в състояние да потиснат или забавят тиковете си, но това може да причини дискомфорт, който може да се облекчи само чрез изпълнение на тика.

 

Тиковете могат да се появят във всяка част от тялото ни, не е задължително да засягат лицето ни и да са звукови. При някои хора се проявяват като внезапно свиване и повдигане на раменете, свиване на пръсти на ръцете, потропвания с крак, както и клатене напред-назад в седнало или изправено положение. Обикновено се засилват при стрес и могат да намалеят, ако сме концентрирани, като могат да имат временен или хроничен характер.

Те са често срещани при деца, обикновено започват между 5 и 10 годишна възраст. В повечето случаи не са сериозни и често се подобряват или изчезват изцяло сами с течение на времето. Но понякога наличието на тикове може да е признак за по-сериозно тиково разстройство, което изисква лечение.

 

Видове тикове

Можем да обединим видовете тикове в 4 основни групи – прости и сложни моторни тикове и прости и сложни вокални тикове.

Прости моторни тикове

 

 

Простите моторни тикове са най-разпространената форма и представляват бързи, кратки и повтарящи се движения, които обхващат ограничена мускулна група. Те включват мигане, свиване на носа, повдигане на рамене или правене на гримаси. Обикновено те започват в детска възраст и могат да се появяват на моменти или да се повтарят често.

Човекът усеща напрежение непосредствено преди тика, което изчезва след извършването му. Въпреки че са безвредни от медицинска гледна точка, простите моторни тикове могат да причинят дискомфорт и чувство на неудобство, когато сме обградени от хора в социална среда. Те често се засилват при стрес, умора или тревожност и намаляват, когато страдащият от тях е съсредоточен в конкретна дейност.

В повечето случаи не се изисква лечение, но ако тиковете са много изразени или пречат на ежедневието, може да се приложи поведенческа терапия или медикаменти.

Сложни моторни тикове

Сложните моторни тикове включват по-координирани и целенасочени на пръв поглед движения, които засягат няколко мускулни групи едновременно. Те могат да се проявят като подскачане, въртене в кръг, докосване на предмети или дори извършване на определени „ритуални“ действия. За разлика от простите, тук поведението може да изглежда нарочно и това понякога създава погрешно впечатление, че човекът го прави умишлено.

Тези тикове могат да бъдат значително по-смущаващи, тъй като нарушават нормалните социални взаимоотношения и предизвикват объркване у околните. Те често се наблюдават при по-тежки неврологични състояния като синдром на Турет (неврологично разстройство, характеризиращо се с множество моторни тикове, съчетани с един или повече вокални тикове) и изискват внимателна диагностика.

Сложните моторни тикове могат да бъдат по-устойчиви във времето и по-трудни за контрол. Лечението включва комбинация от поведенчески подходи, когнитивно-поведенческа терапия и, при нужда, медикаменти, които намаляват честотата и интензитета.

Прости вокални тикове

 

 

Простите вокални тикове представляват кратки, внезапни и често повтарящи се звукови изяви, които не са свързани с целенасочена комуникация. Примери за тях са покашляне, грухтене, сумтене, прочистване на гърлото, подсмърчане или издаване на кратки звуци като „мм“ или „ах“.

Обикновено те се появяват в детството и често се бъркат с настинка или алергия.

Както и при моторните тикове, човек може да изпитва напрежение преди появата на звука, което намалява след възпроизвеждането му. Те не са опасни, но водят до неразбиране от страна на хората около нас и могат да станат досадни и да смущават комуникацията. Те се засилват при умора, стрес и емоционално напрежение.

В повечето случаи не се изисква лечение, освен ако не се задържат дълго време или не са свързани с по-тежки разстройства. Подкрепата от страна на семейството и избягването на стресираща среда, в която може да получим тикове, също оказва положително действие.

Сложни вокални тикове

Сложните вокални тикове са по-рядко срещани, но симптоматиката им е по-сериозна. Те включват изговаряне на думи или фрази, които нямат връзка със ситуацията, повтаряне на чужди думи, което се нарича ехолалия, повтаряне на собствени думи, обозначавано с термина палилалия, или използване на неприлични и нецензурни изрази – копролалия. Макар последното да е рядко, то е най-известният симптом, по който може да се разпознае синдромът на Турет.

Сложните вокални тикове често се възприемат от околните като умишлени и провокативни, което води до много сериозни затруднения в комуникацията. Те са непредсказуеми и могат да се проявяват в неподходящи моменти, създавайки голямо напрежение и неудобство за човека, който страда от тях.

Управлението на тези тикове изисква логопедична и поведенческа терапия, в комбинация със сериозна подкрепа от семейството и при необходимост медикаментозно лечение. Макар да не могат напълно да бъдат елиминирани, чрез терапия е възможно значително да се намали честотата и влиянието на сложните вокални тикове върху ежедневните ни задължения и комуникация.

 

Причини за появата на тикове

Причините за появата на тикове могат да бъдат от различен характер. Генетичната предразположеност е от голямо значение особено при синдрома на Турет, където тиковете са основен симптом при поставяне на диагнозата. Нарушения в невротрансмитерите (вещества, които предават сигнали между нервните клетки), особено допамина, също допринасят за възникването им. Външни фактори като стресови преживявания, инфекции, травми или небалансиран начин на живот могат да влошат проявата на тикове.

В някои случаи тиковете са временни и отзвучават сами, но когато са упорити или тежки, е необходима консултация със специалист, тъй като те може да сигнализират за сериозен проблем. Ранното разпознаване на симптомите и правилната подкрепа са важни за намаляване на социалните и емоционалните последствия.

 

Тикови разстройства

 

 

Тиковите разстройства са група неврологични състояния, характеризиращи се с появата на повтарящи се, неволеви и трудноконтролируеми движения или звукове. Временното тиково разстройство, хроничното тиково разстройство и синдромът на Турет са свързани състояния, които имат общи причини, но се различават по продължителност и тежест на проявите.

При временното тиково разстройство симптомите обикновено се появяват в детска възраст и отшумяват в рамките на една година. Често те са резултат от комбинация между генетична предразположеност и външни фактори като стрес, преумора или инфекции. В такива случаи нервната система реагира временно с неволеви движения или звуци, които изчезват с времето.

Хроничното тиково разстройство се развива, когато моторни или вокални тикове продължат повече от година като период. Причините му са по-устойчиви и често се свързват с нарушения в невротрансмитерните системи, основно при допамина, както и с генетични особености, които засягат контрола на движенията. Тук външните фактори като тревожност и недоспиване действат, като усилват тиковете, но не те са първопричината за появата на това състояние.

Както пояснихме, синдром на Турет е най-комплексната форма, при която се проявяват както моторни, така и вокални тикове. Основните причини включват наследственост, промени в мозъчните структури като базалните ганглии (разположени са дълбоко в мозъка и участват в движението, координацията и регулирането на автоматични действия) и биохимични дисбаланси в допамина и серотонина. При синдрома на Турет външните фактори като стрес само влошават симптомите, но самото състояние има ясно изразена невробиологична основа.

 

Диагностика

Диагностиката на тиковите разстройства се базира основно на клинично наблюдение и разглеждане на подробна медицинска история. Посещава се лекар, който е невролог или психиатър, и се изследва честотата, вида и продължителността на тиковете, както и условията, при които се засилват или намаляват като количество.

За поставяне на диагноза е важно да се установи дали симптомите са временни – под 1 година, хронични – над 1 година или част от синдром на Турет, при който присъстват както моторни, така и вокални тикове.

Обикновено не се налагат образни изследвания, освен ако няма съмнение за друго неврологично заболяване. Често се прилагат и психологически тестове за оценка на вниманието, тревожността и съпътстващи разстройства като ADHD (Attention Deficit Hyperactivity Disorder – синдром на дефицит на вниманието с хиперактивност) или обсесивно-компулсивно разстройство. Диагностиката е комплексна и включва наблюдение в различни ситуации, тъй като тиковете могат да намаляват при концентрация или да изчезват временно.

 

Как да се справим с тях?

 

 

Лечението на тикове изисква индивидуален подход, тъй като те се проявяват различно при всеки човек. В много случаи, особено при деца с временни тикове, не се налага медикаментозно лечение. Необходимо е преди всичко разбиране, търпение и избягване на подигравки или наказания от страна на семейство и приятели. Създаването на спокойна и подкрепяща среда може значително да намали честотата и интензивността на симптомите, тъй като под напрежение те често се засилват.

При по-упорити или тежки тикови разстройства се прилагат поведенчески терапии като например когнитивно-поведенческа терапия или специализирани методи за тренировка за обратна връзка, които учат пациента да разпознава и контролира тиковете. Медикаменти се предписват само при изразени случаи, когато тиковете пречат сериозно на ежедневието или са съпроводени от други състояния като синдром на Турет, ADHD или тревожни разстройства.

Допълнителни техники като релаксация, спорт и достатъчно сън също оказват положително влияние. Медитацията и йогата могат да бъдат полезни, тъй като действат успокояващо и помагат за постигането на концентрация.

Важен аспект е и психосоциалната подкрепа с участие на семейството, учителите и близките в процеса. Средата за пациента трябва да е спокойна, за да се намалят тиковете. С правилна грижа и навременно лечение повечето хора с тикови разстройства успяват да водят пълноценен живот и се приспособяват към ежедневните задачи, без да изпитват дискомфорт.

 

Заключение

Тиковите разстройства показват, че дори малки нарушения в нервната регулация могат да променят ежедневието и социалното взаимодействие на човека. Въпреки че често са подценявани като „навик“ или временно състояние, тиковете изискват внимание и разбиране. Те са част от по-широкия спектър неврологични и психиатрични прояви, което поставя въпроса за комплексната диагностика и подкрепа.

Важно е да се осъзнае, че справянето не се свежда само до медицинска намеса, а включва и изграждането на толерантна среда, която позволява на засегнатите да се чувстват приети. Освен това изследванията върху тиковете дават ценна информация за мозъчните механизми на контрол, импулсивност и адаптация.

 

Често задавани въпроси