Синдром на поликистозни яйчници

Обновена: 01.03.2024|
Синдром на поликистозни яйчници.

Въпреки че няма универсално прието определение, същността на синдром на поликистозни яйчници (СПКЯ) е съвкупност от взаимносвързани нарушения с участието на нервната и ендокринната система. Характерни са значително повишените нива на андрогени в кръвта. Това състояние се нарича яйчников хиперандрогенизъм, тъй като яйчникът заема централна роля в процеса на хиперпродукция на андрогени.

Синдром на поликистозни яйчници не може да се разглежда единствено и само като репродуктивно нарушение, защото присъстват и съществени ендокринни нарушения. Това е причината и за разнообразната клинична картина на пациентките.

Освен това синдром на поликистозни яйчници може да е симптом и на други заболявания.

 

Защо трябва да познаваме синдрома на поликистозни яйчници?

Синдром на поликистозни яйчници е едно от най-честите ендокринни смущения при жените в репродуктивна възраст и е водеща причина за инфертилитет. Симптомите варират за всяка жена в различна степен. Ето защо статията има за цел да ги подреди и обясни, което ще помогне за разпознаването на част от симптомите дори от самите жени.

Пациентките със синдром на поликистозни яйчници трябва да бъдат правилно разпознати и лекувани поради значимо повишения им риск от инфертилет – репродуктивни трудности, ендометриален карцином, сърдечно-съдови заболявания, захарен диабет тип 2, депресивни състояния.

Задължително е не само разпознаване и поставяне на диагнозата, но и стартът на лечение, което да потисне или поне да отложи свързаните с него метаболитни нарушения.

 

Защо настъпва синдром на поликистозни яйчници?

Причините за появата на синдром на поликистозни яйчници не са напълно известни и широко дискутирани в медицинските среди.

Сред теориите за появата се отличава генетичната теория, тъй като се наблюдава по-висока честота в определени фамилии и при еднояйчни близнаци.

Факторите на околната среда също се смята, че имат своята роля за настъпването на синдрома.

По-голямото количество мастна тъкан също е потенциален рисков фактор за развитието на синдром на поликистозни яйчници. От края на миналия век се очертава хипотеза за наднормено тегло през пубертета при момичета с подчертан риск от развитие на синдрома.

 

Какви са симптомите на синдрома на поликистозни яйчници?

 

Синдром на поликистозни яйчници.

 

Най-честите симптоми на синдрома на поликистозни яйчници (в 70-85% от случаите) са свързани с менструални нарушения – аменорея, олигоменорея.

С термина аменорея обозначаваме липсата на менструално кървене за повече от 3 месеца в годината, а с олигоменорея – удължен период на менструалния цикъл (МЦ) над 35 дни.

Нарушенията в МЦ започват веднага след менархе (първа редовна менструация) или по-често след период на редовни, нормални МЦ. Най-често менструалният цикъл е през 35-40 дни (рядко през 60-70 дни или 2-3 годишно).

Отличителни са нарушенията, които се наблюдават в кожата и кожните придатъци:

  • Твърде често е налице и т.нар. “хирзутизъм” – представлява повишено окосмяване по конкретни части от тялото: лице, гърди, горна и долна половина на корема, вътрешната страна на бедрата, кръст. Растежа на космите по тези части е андроген-зависима или настъпва, когато в кръвта има прекомерни количества андрогенни хормони, още наричани “маскулинизиращи”.
  • Мъжкият тип олешивяване (в областта на темето) също е твърде характерно и венднага посочва наличието на завишени нива на андрогените – хиперандрогенизъм.
  • Характерно е и трудно повлияващо се от лечение акне, също вследствие на завишените нива на андрогени. Акне се наблюдава най-често в следните зони: лице, по-рядко гърди и гръб.
  • Акантозис нигриканс (от лат. acanthosis nigricans) е състояние, при което е налице хиперпигментация на кожата – тя става кафеникава в зоните от тялото, които подлежат на триене: задната част на врата, подмишници, ингвинални гънки.

 

Метаболитните нарушения са свързани с висока честота на затлъстяване сред момичетата със синдрома на поликистозни яйчници. Нарушенията в метаболитните процеси в организма водят и до по-трудна загуба на тегло въпреки рестриктивните промени в храненето. Пациентките се чувстват често безсилни да редуцират излишните килограми, което допълнително ги обекзуражава – наблюдава се и повишена склонност към депресия, социална изолация.

 

Какви други оплаквания може да присъстват?

 

Синдром на поликистозни яйчници.

 

Емоционалната лабилност също може да е една от проявите на синдрома на поликистозни яйчници, което, в съчетание с депресията и социалното отчуждение, води до съществени трудности в живота на тези пациентки.

Галактореята – появата на млечнобял секрет от гръдните зърна извън нормалния лактационен период на жената, също е свързан със синдром на поликистозни яйчници. Това се наблюдава при една трета от пациентките и може да е алармиращ симптом.

В рамките на синдрома на поликистозни яйчници може да се появят и оплаквания от смущения във вегетативната нервна сиситема – нарушения в потенето и други.

Част от пациентките със синдром на поликистозни яйчниции съобщават и за ексцесивна сънливост през деня, както и за нарушения в съня.

Не на последно място, затрудненията в забременяването (ановулаторен инфертилитет) също може да са причина от наличието на синдрома на поликистозни яйчници.

Спонтанните аборти (30-50%) и мъртви раждания също могат да алармират за наличието на синдрома. Това налага активно търсене на това заболяване и ултразвуков преглед при всяка пациентка, която съобщи за такива затруднения и събития.

 

Как се диагностицира синдром на поликистозни яйчници?

На първо място лекарят трябва да разпита подробно жените за някои от най-честите оплаквания. В разпита на пациентка със синдром на поликистозни яйчници впечатление прави най-често оплаквания от менструални смущения – липсата на менструално кървене или удължен период на менструалния цикъл над 35 дни.

Важен етап от цялостния преглед е анализ на менструациите, както и количеството и качеството на менструалното кървене. Общ оглед на пациентката за промените, касаещи кожата и кожните придатъци – кафеникава хиперпигментация в определени зони, повишено окосмяване в андроген-зависими зони, мъжки тип оплешивяване, видимо тежко акне и наднормено тегло.

След първоначалния разговор и преглед на пациентката, следва гинекологично и ултразвуково изследване. От него може да се установи наличието на кистични промени в яйчника. Съществуват медицински критерии за броя на тези кистични формации в рамките на единия яйчник, над които може да се диагностицира синдрома на поликистозни яйчници.

Акцентът тук трябва да попадне и върху съвкупността от критерии – само данните от ултразвуково изследване не могат самостоятелно и със сигурност да поставят диагноза.

Необходими са още данни от лабораторните изследвания. От тях трябва да се наблюдават повишени нива на андрогени.

 

Какви други лабораторни изследвания са необходими?

 

Синдром на поликистозни яйчници.

 

Други необходими лабораторни изследвания за пациентка със синдрома на поликистозни яйчници са:

  • Измерване на нивата на кръвните захари два часа след хранене.
  • Изследване на липидните показатели – общ холестерол, триглицериди.
  • Изследване на разширен панел от хормони при преценка от лекуващия лекар.

 

Какви критерии трябва да бъдат изпълнени за поставяне диагноза?

Диагноза синдром на поликистозни яйчници се поставя при наличие на 2 от 3 критерия:

  • Нарушение в овулацията – хронична олиго- или ановулация.
  • Данни от оплакванията, прегледа на пациентката и/или данни от лабораторните изследвания за завишени нива на андрогени.
  • Ултразвуков преглед, който показва наличие на поликистозни яйчници.

 

Последно, но не и по важност, е изключване на друга причина за оплакванията и резултатите от изледванията.

 

Как и защо се лекува синдром на поликистозни яйчници?

 

Синдром на поликистозни яйчници.

 

С лечението на СПКЯ се дава възможност на пациентки, които без лечение не биха могли да оставят потомство, да имат шанс за това. Освен това лечението контролира симптомите, позволява нормален живот на тези пациентки.

Не по-малко важно е лечението с цел намаляване риска от сърдечно-съдови заблявания и захарен диабет тип 2.

Третирането бива консервативно и хирургично.

Консервативното лечение бива фармакологично – чрез медикаменти, и нефармакологично – чрез диета и промяна в начина на живот.

Нефармакологичното лечение е възможно с преценка на индивидуалния случай и включва акцент върху редукцията на теглото чрез диета и повишаване физическата активност.

Тази промяна в режима на хранене включва намаляване на въглехидратите и използване на храни с нисък гликемичен индекс. Проучване от февруари, 2023 г. посочва и връзката на нарушенията в чревния микробиом със синдрома на поликистозни яйчници.

Медикаментозното лечение се прилага в няколко посоки:

  1. Контрол на завишените нива на андрогените.
  2. Повлияване на менструалните нарушения.
  3. Подпомагане редукцията на тегло и контрол над инсулиновата резистентност, когато тя присъства.
  4. Контрол над липидните показатели.

 

Хирургичното лечение е с цел постигане на овулация и се препоръчва при желание за бременност.

 

Обобщение

Синдромът на поликистозни яйчници е едно от най-честите ендокринни заболявания при жени в репродуктивна възраст и най-честата причина за ановулаторен инфертилитет.

Същността на синдрома е съвкупност от взаимносвързани нарушения с участието на нервната и ендокринната система с твърде разнообразни симптоми.

Най-честите симптоми на синдрома на поликистозни яйчници (в 70-85% от случаите) са свързани с менструални нарушения – аменорея, олигоменорея.

Всяка жена трябва отговорно да наблюдава честотата, редовността и количеството на менструалния си цикъл. При смущения и притеснения е необходим преглед при акушеро-гинеколог.

Важна е ранната диагноза и своевременното лечение поради риска от дългосрочни усложнения – сърдечно-съдови заболявания и захарен диабет тип 2.

Какво е синдром на поликистозни яйчници?

СПКЯ, или синдром на поликистозни яйчници, е често срещано хормонално заболяване при жени в репродуктивна възраст, характеризиращо се с дисбаланс на половите хормони. Може да доведе до различни симптоми и може да повлияе на плодовитостта.

Какви са често срещаните симптоми на спкя

Честите симптоми включват нередовен менструален цикъл, прекомерни нива на андроген (мъжки хормон), кисти на яйчниците, акне, наддаване на тегло и инсулинова резистентност.

Как се диагностицира СПКЯ?

Диагнозата често включва комбинация от медицинска история, физически преглед, кръвни тестове за оценка на нивата на хормоните и образни тестове като ултразвук за проверка за кисти на яйчниците.

Категории: Бременност и женско здраве, Здраве|Публикувана: 13.12.2023|

Източници

Няма източници

Сподели тази статия, избери платформа!

Avatar of Яна Михайлова
Яна Михайлова е студент по медицина с подчертан интерес към педиатрия и неонатология. Има участие в статии, касаещи и патология при възрастни, най-вече сърдечно-съдови заболявания. Водещата й цел е винаги да се постига детайлно разбиране за болестните процеси и да е възможно обяснението им на всеки, независимо дали е лекар или не. Към момента работи като здравен асистент в Майчин дом в Интензивно неонатологично отделение. Преди това преминава през Детска реанимация - Пирогов, Интензивно детско отделение при СБАЛДБ "проф. Иван Митев" и отделение „Диабет“ към същата болница.

Блог

Рецепти

Свързани публикации

Оставете коментар

Обновена: 1 март 2024 в 10:02 | Публикувана: 13 декември 2023 в 13:52 | Категория: Бременност и женско здраве, Здраве