Салицилова киселина – ползи и приложение

В козметичната индустрия в състава на множество кремове, гелове, лосиони и различни продукти за кожата се открива салицилова киселина. Многобройните полезни действия, които оказва, я правят толкова популярна и желана, когато става въпрос за красотата и грижата на лицето. През годините салициловата киселина се е доказала в борбата с акнето, но в миналото е имала и други приложения.

В химично отношение е бета-хидроксикарбоксилна киселина, което я прави мастноразтворима, а това означава, че лесно прониква в кожата и достига до дълбоките слоеве.

От салицилова киселина са получени редица производни под общото наименование салицилати. Те са група лекарства, които можете да срещнете и под названието нестероидни противовъзпалителни, сред които най-известното е аспиринът.

Ацетилсалициловата киселина намира широко приложение като аналгетично, антипиретично и противовъзпалително средство поради лесната си резорбция.

Салицилова киселина се прилага външно като кератолитично средство в по-ниски или по-високи концентрации.

Кератолитичното действие се изразява в премахването на излишния кератин и мъртви клетки от горния слой на епидермиса.

Може да се срещне под формата на почистващи тоници за лице, пилинг маски, кремове, мехлеми и дори шампоани. Тя е била изолирана за пръв път от кората на растението Бяла Върба (Salix alba), откъдето идва и името.

В днешно време в козметичната индустрия салицилова киселина се добива по синтетичен път, но това не променя характерните свойства.

Най-известният метод за получаване на салицилова киселина е този на Колбе-Шмит, който е наричан понякога и „синтез на салицилова киселина“. След двадесети век навлиза трайно във фармацевтичната и козметичната индустрия, въпреки че история на салициловата киселина е много по-дълга.

 

Какво казват историческите сведения за нея?

Употребата на салицилова киселина датира още от шумерската и египетската цивилизации. Съществуват противоречиви мнения по темата кой първи открива полезните свойства. Според някои други документирани източници се казва, че това са били древните гърци.

От върбовата кора до аспирина

 

 

Лечебните ефекти на салициловата киселина са били известни също на северноамериканските индианци и на племето чероки, които познавали обезболяващото действие. Следи от нея са били идентифицирани върху керамика, датирана от седми век, в района на югоизточната част на Колорадо.

Върбова кора е била използвана като лекарство за възпаление, треска и главоболие от Хипократ, Гален, Плиний, Диоскорид и Парацелз.

Френският фармацевт Пиер Жозеф Леру успява да изолира салицин през 1829 година, а италианският химик Рафаеле Пирия е първият, който синтезира салицилова киселина от салицина.

През Средновековието салицилова киселина се използва и за лечение на ревматични болки, като антиревматичният ефект на салицина е описан през 1876 година от шотландския фармаколог Томас Маклаган.

През 1763 година Едуарт Стоун, английски духовник и натурофилософ, открива антипиретичните свойства на върбовата кора, като решава да отхапе от нея. След като усеща горчивия вкус, подобен на хинина (който по това време е бил използван за маларийни трески), предполага, че върбовата кора ще има същите свойства.

Неговият интерес към това дърво се е дължал на древната доктрина на сигнатурите, датираща още от времето на Гален. В нея се казва, че частите на растенията и билките, наподобяващи анатомично определени части на тялото, могат да се използват за лечение на заболявания на съответните части.

Според Стоун, тъй като самото дърво обича влажни почви, където изобилства от вируси, общата максима гласи, че много естествени болести носят своето лечение със себе си или че техните лекарства не са далеч от причината за тях.

През 1853 година Чарлз Герхард синтезира ацетилсалицилова киселина или добре познатия на всички аспирин, но той не успява да идентифицира нейната структура. През 1897 година в лабораториите на Bayer, благодарение на Феликс Хофман, ацетилсалициловата киселина е получена във форма, удобна за медицинска употреба.

Ползи за растението

Салициловата киселина е фенол, който има определени роли в състава на растенията. Тези съединения помагат да се образува достатъчно лигнин – част от дървесината, която поддържа здравината на дървото. Също така фенолите предпазват растението от нападения на микроби, насекоми и други вредители. 

Салициловата киселина подхранва цъфтенето. Поради това някои хора препоръчват да сложите таблетка аспирин във вазата с цветя, за да останат здрави и красиви по-дълго. Това не се случва при всички растения, но все пак има проучвания, сочещи към тази полза от естествената киселина. 

 

Защо е толкова предпочитана в козметичния сектор?

 

 

Поради химичната си структура, молекулата на салициловата киселина е с добра липидна разтворимост и за това е често предпочитана в състава на кремовете за проблемна кожа.

Нейните изразени кератолитични, бактериостатични, противовъзпалителни и ексфолиращи действия я правят сред една от най-често употребяваните съставки за мазна и склонна към акне кожа.

Черните точки и пъпките се появяват, когато мъртви кожни клетки запушват космените фоликули. Салициловата киселина прониква в кожата и допринася за разтварянето на мъртвите клетки, с което подпомага отстраняването на черни точки и пъпки от кожата.

Редовната употреба на салицилова киселина е ефективна при:

• Мазна и склонна към омазняване кожа с разширени пори
• Склонност към появата на пъпки, черни точки и акне
• Зачервяване, възпаление и лека розацея
• Кератоза пиларис, или т. нар. гъша кожа (състояние, което се характеризира с натрупване на кератин в космените фоликули)

 

Какви ефекти има върху кожата?

Въпреки че в миналото салициловата киселина е използвана поради обезболяващото си действие, в днешно време е широко прилагана при лечението на различни кожни раздразнения и заболявания.

При локалното приложение тя има следните ефекти върху кожата.

• Действа ексфолиращо: Почиства кожата и помага за премахването на мъртвите клетки, като допринася за поддържането на тонизиран вид.
• Намалява бръчките и фините линии: Регенериращите свойства на салициловата киселина допринасят за обновяването на клетките и изглаждането на кожата, като насърчават продукцията на колаген.
• Регулира производството на себум: Предотвратява образуването на черни точки и комедони, като намалява развиването на мастни секрети.
• Притежава противовъзпалително и антисептично действие: Предотвратява развитието на подкожни пъпки, като допринася за редуцирането на бактериите.
• Има депигментиращ ефект: Поради способността си да потиска меланина, може да бъде ефективна при кожни петна с по-тъмен цвят и хепирпегментация.
• Изравнява тена: Редовната употреба на салицилова киселина може да доведе до един по-чист и равномерен тен.

 

За кого е подходяща?

 

 

Подходяща е за мазна и комбинирана кожа, склонна към черни точки и пъпки.

При чувствителна, суха и раздразнена кожа е желателно да се консултирате със специалист, който да определи необходимата концентрация или подходяща алтернатива в зависимост от спецификите и тежестта на състоянието.

Салициловата киселина може да се добави в комбинация с други лечения при следните състояния:

• Акне
• Вирусни брадавици
• Себореен дерматит
• Лимфедем
• Псориазиз (кожно заболяване, при което се образуват червени люспести петна по кожата)
• Пърхот
• Екзема
• Ихтиоза (вродено състояние, характеризиращо се със сухота и лющене на кожата)
• Мазоли

 

Има ли риск от нежелани ефекти?

Ниските концентрации – до 2%, със салцилова киселина се считат за безопасни при ежедневна употреба.

Как да я прилагате?

Най-добре, преди да започнете да употребявате салицилова киселина, е да си направите тест за поносимост към концентрацията:

1. Нанесете малко върху зоната на челото и ако се появи зачервяване или лющене, изберете продукт с по-ниска концентрация или алтернативна съставка.
2. При включването на салицилова киселина в рутинната грижа за кожата е добре да се използва и хидратиращ крем, за да предотврати изсушаването.
3. През летния сезон се препоръчва и използването на слънцезащитен крем, тъй като салициловата киселина може да направи кожата фоточувствителна.

 

При използването на високи концентрации при локално приложение са възможни следните нежелани странични ефекти върху кожата:

• Сърбеж и смъдене на кожата
• Раздразнение и зачервяване
• Изсушаване и лющене
• Повишена чувствителност и парене
• Копривна треска

 

Продуктите с по-високи концентрации на салицилова киселина трябва да бъдат назначени от дерматолог. Не е подходяща за хора, които имат алергични реакции към аспирин.

 

Заключение

 

 

Позната още от древността, салициловата киселина е вещество, което се е утвърдило в медицинската козметика. Неслучайно общото между повечето продукти за борба с акнето, черните точки и комедоните е едно, и то е салициловата киселина.