Доктрина на сигнатурите – какво представлява?

В миналото се е смятало, че Всевишният е оставил свой „подпис“ във всяко едно от творенията си с ясна инструкция за неговата употреба.

Народните поверия казват, че така Той е искал да облекчи човечеството от болката, която Дяволът им причинявал, като им подсказал чрез формата на растенията кои части от тялото си да лекуват.

Тази медицинска и отчасти окултна практика се е прилагала от лечителите и билкарите още в античността и е била известна като доктрина на сигнатурите.

Какво гласи древната доктрина на сигнатурите?

В нея е заложена съвсем проста, но дълбока и проникновена мъдрост – растенията, които наподобяват определен орган от човешкото тяло, всъщност могат да го лекуват.

Освен по формата, употребата на растението се разпознавала и по неговото местообитание, характерна миризма, текстура, цвят и други специфични особености.

Тази концепция съществува от древни времена в културите и народното лечение и на Изток, и на Запад.

Известно е, че още Диоскорид и Гален са я прилагали. През 65 г. сл.н.е., главният лекар и фармаколог на императорите Клавдий и Нерон описва в своя труд De Materia Medica растението Doronicum scorpiodes и пише, че коренът му помага при ужилване от скорпион, тъй като наподобява опашката му.

През 15 век окултният лечител и алхимик, известен още с това, че обособява психологията като отделна наука – Парацелз, е този, който възражда и популяризира забравената тогава доктрина на сигнатурите.

Трудовете на Якоб Боме (1575-1624 г.), който е германски философ и християнски мистик, разширяват тази идея, като той приема, че Бог маркира всичко с точен „подпис“, според предназначението му.

Ботаникът Уилям Коул (1626-1662 г.) също е бил поддръжник на тази идея и заявява, че орехите са полезни за заболявания на главата и нервната система, тъй като формата им наподобява човешкия мозък.

В миналото хората са виждали божествена намеса във всичко и са търсели по-дълбокото значение в природата и връзката между микро- и макрокосмоса.

Днес тази доктрина може да ни изглежда като суеверие от миналото, но модерната наука също потвърждава, че е удивително точна.

Съвременната нутрициология е разкрила, че много от плодовете и зеленчуците, които наподобяват определени органи и части от нашето тяло, всъщност в себе си съдържат полезните вещества, подкрепящи функциите и поддържащи здравословното състояние на съответните органи.

„Въпреки че грехът е хвърлил човечеството в океан от недъзи, все пак Божията милост, която е над всички дела, кара тревата и билките да растат по планините, за да се употребяват от човека, и им е поставила отличителен знак, чрез формата и конкретен подпис, чрез които човек чете, дори с четливи букви, за какво да ги използва.“

Уилям Коул

Подписът на всички неща

Още от древността хората са забелязали, че съществува закон за подобието в природата и това сходство се е смятало за важен ключ към скрити знания.

Според философите на шестнадесети век, невидимата същност на природната сила е изкована видимо върху външната й форма, като отличителен знак.

Алхимиците казват, че „природата по силата на своята алхимия е изваяла тази форма от безформената Прима материя, превръщайки я в крайна материя, надарена със специфична форма.“

Парацелз пише, че „душата не възприема външната физическа конструкция на билките и корените, но интуитивно възприема веднага техния подпис„.

През 16 и 17 век тази доктрина на сигнатурите повсеместно се разпространява на Запад. Въпреки че е имала много критици, през това време започва да има и много привърженици, които откриват лечебните ефекти на много растения на базата на нейния принцип.

Като концепция тя е съществувала и се е прилагала практически много по-отрано, но едва след 16 век лекарите и философите започват да събират и записват писмени материали, съставящи основата на тази доктрина.

Откриването на салициловата киселина

Едно от най-известните лекарства например – аспиринът, е създаден благодарение на тази доктрина на сигнатурите, тъй като салициловата киселина е открита чрез принципа на сходството.

Преподобният Едуард Стоун случайно опитал върбова кора и открил, че горчивината й е много подобна като тази на кората на хинина, който в тези времена се е използвал за лечение на малария.

След това върбата започва да се прилага за лечение на треска и малария. Той казва, че върбата „се наслаждава на влажна и мокра почва“ – среда, в която маларията е често срещана.

Според него много болести носят и самото лечение в себе си и лекът за тях не е далеч от причината, която ги е породила.

„През 16-ти век приликата има конструктивна роля в западната култура. Сходството ръководи в значителна степен екзегетиката (от гр. exegoami – изтълкуване) и интерпретацията на богословските текстове. Приликата инициира играта на символи и направи възможно познаването на видимото и невидимото и даде тази възможност то да бъде представено.“

Мишел Фуко

За всяка болка има билка

Неслучайно народните имена на някои растения са свързани и с органите, на които оказват лечебен ефект. Билкарите ги кръщавали така, за да напомнят за какво са полезни.

Очанка

Растението Euphrasia officinalis, известно като очанка, наподобява човешкото око и съответно помага при възпаление на очите. В днешно време се прилага при конюктивит, хиперсекреция на сълзи, парене в очите и нарушения на зрението.

В „Изгубеният рай“ от Джон Милтън, публикуван за първи път през 1667 г., се казва, че Архангел Михаил използва цветето, за да излекува окото на Адам.

Кученце

Растението Antirrhinum majus, известно у нас като кученце, наподобява глава на куче и за това в миналото се е използвало при ухапвания от бясно куче и други животни.

Венерин косъм

Листата на Adiantum capillus-veneris пък са се прилагали при всякакви проблеми с косата, поради явната им прилика.

Потайниче

Латинското наименование на това растение идва от черен дроб Hepatica nobilis, тъй като листата му леко наподобяват този човешки орган. В миналото се е вярвало, че лекува тежки заболявания на черния дроб и помага за храносмилането.

В днешно време се прилага при камъни в жлъчката и за стимулиране на чернодробната функция.

Медуница

Латинското име на медуницата или меча пита е Pulmonaria officinalis и произхожда от бял дроб. Петната по листата на това растение приличат на болна белодробна тъкан, което показва, че тази билка може да се използва за лечение на белодробни заболявания.

Запарка от нея често се предписва от съвременните билкари за помощ при ларингит, остър и хроничен бронхит, и астма.

Женшен

Женшенът е англицизирана китайска дума за „човешкия корен“ или „човешка същност“, а латинското му родово име Panax означава „лекарство за всичко“ или „панацея“.

Подписът на растението е лесен за разгадаване – коренът му прилича на човек и затова се смята, че помага и укрепва цялостно тялото.

Трицветна теменуга

Горната част от цветовете на трицветната теменуга (Viola tricolor) пък приличат на сърце и е била предпочитан лек за всичко, свързано с органа, и дори като тоник за облекчаване на емоционалната болка от „разбито сърце“.

Маточина

Маточината (Mellisa officinalis) също е била популярно средство за лечение на сърдечни заболявания, тъй като листата й имат известно подобие с човешкото сърце.

Нар

За облекчаване на зъбобола, в миналото са използвали плода на нар (Punica), тъй като наподобявал човешка челюст.

Върба

Върбата (Salix alba) расте във влажна среда. По този начин, според доктрината на сигнатурите, върбовата кора се препоръчва на всеки, страдащ от ревматични оплаквания, които често се влошават от влажни условия.

През 1897 година в лабораториите на Bayer, Феликс Хофман успява да синтезира ацетилсалициловата киселина във форма, удобна за медицинска употреба.

Йерихонска роза

За улесняване на раждането се използвала Йерихонска роза (Anastatica hierochuntica), тъй като в миналото забелязали уникалната способност на това растение, когато е изсушено, при контакт с вода да се разтваря навън.

Орхидея

Луковиците на орхидеите (Orchidaceae) пък били прилагани при импотентност при мъжете заради сходството им с формата на тестиси, което е практика и до ден днешен в Северна Африка.

Името й произтича от гръцката дума orkhis, която означава тестис.

Тученица

Племето Чероки са използвали тученица (Portulaca oleracea) при лечението на глисти поради това, че нейните стръкове приличат на червеи.

Връзката между цвят и симптоми

В доктрина на сигнатурите се е прилагал и принципът на сходството между симптоматиката на болестта и цвета на растенията, като той е бил основната насока за употребата им.

Жълт цвят

Така например растенията с жълти цветове или корени са се използвали при хепатит. В Източното Средиземноморие растенията ливански берберис (Berberis cretica), лечебен камшик (Agrimonia eupatoria) и бодлива метла (Calicotome villosa) са били средството за лечение на жълтеница поради характерните си жълти цветове.

Червен цвят

Червеният цвят пък се е свързвал с всичко, което са отнасяло до кръвта. Така кораловият божур (Paeonia mascula), шипката (Rosa canina), червеният рогов мак (Glaucium comiculatum) и сумакът (Rhus coriaria) са се прилагали при кръвоизливи, менструация и очни възпаления и зачервявания.

Бял цвят

Бялата глина е минерал, намиращ се главно в пещери, и се е използвала от майките, за да подобрят количеството и качеството на кърмата си. Тази глина е наричана „Млякото на Мария“.

В китайската народна медицина пък съществува вярването, че подземните части на растението, като корените, трябва да се прилагат вътрешно, а надземните – външно.

Заключение

Доктрината на сигнатурите в самата си основа е далеч от съвременното разбиране на медицината. Тя е преди всичко духовна философия и се базира на един от херметичните принципи, познат като закона на съответствието. Той гласи, че „каквото е горе, това е и долу и каквото е вътре, това е и вън.“