Как се проследяват рисковите новородени деца след изписване?

Всяко новородено с риск над средния се обозначава като рисково.

Сред рисковите новородени деца са:

• Недоносените – родени преди 37 гестационна седмица (г.с). Съобразно телесното тегло при раждането недоносените биват и такива с екстремно ниско (<1000 г), много ниско (1000-1500 г) и с ниско тегло (1500-2500 г). Рискът при тези деца се дължи на функционалната и структурна незрялост на организма.
• Новородени на майки с диабет – често с тегло над 4000 г.
• Новородени с интраутеринна хипотрофия – вътреутробно изоставане в растежа, теглото при раждане е по-ниско от очакваното за гестационната възраст.
• Преносени новородени – родени след 42 г.с.
• Новородени от многоплодна бременност.

Рисковите новородени попадат в интензивно отделение веднага след раждането. Това е съпътствано с множество тревоги и страх от страна на родителите. У тях се пораждат въпроси за това как ще се проследяват след изписването, какви са основните им проблеми, нормално ли ще протече развитието им и много други.

Тази статия има за цел да представи акценти в проблемите на рисковите новородени деца след изписването и персонализирания им план за проследяване.

Какви са най-често срещаните проблеми с дихателната система?

При новородените с ниско тегло при раждане (<1500 г), с честота от 23%, се среща хронично заболяване на дихателната система, наречено “бронхопулмонална дисплазия”. Същността на това заболяване е зависимост от кислород след 36-та постменструална седмица – детето има по-продължителна необходимост от терапия с кислород.

Децата с бронхопулмонална дисплазия са с чести белодробни инфекции, повишен риск от проблеми с храненето и растежа. Още в първата година след раждането са възможни множество хоспитализации.

Инфекциите на долните дихателни пътища с причинител респираторносинцитиален вирус (RSV) също са сериозно препятствие пред рисковите новородени деца и могат да наложат хоспитализацията им.

С цел профилактика на инфекциите с респираторносинцитиален вирус вече е разработен медикамент – паливизумаб (Synagis). Той се прилага при всички деца с бронхопулмонална дисплазия и тези, родени преди 30 г.с.

Какви са най-често срещаните проблеми с растежа?

При рисковите новородени с ниско и екстремно ниско тегло при раждане често се наблюдават проблеми в храненето и растежа. Децата с бронхопулмонална дисплазия се нуждаят от висококалорична храна, защото извършват значителни дихателни усилия.

Рисковите новородени деца от тази група имат затруднения със сукането. Поради необходимостта им от интензивно лечение след раждането и подпомагане на дишането с апарат, те са хранени със стомашна сонда. Тя отвежда храната директно в стомаха и липсва стимул към вкусовите рецептори.

Адекватен растеж за рисковите новородени в тази група може да осигури приемът на висококалорични храни, богати на протеини и микроелементи, като фосфор и калций, през първите 6-12 месеца след раждането.

Ако се регистрира изоставане в растежа от личния лекар след втората година, се изисква консултация с детски ендокринолог.

Какви са най-често срещаните проблеми с нервната система?

При рисковите новородени със сериозно засягане на централната нервна система (ЦНС), акцентът попада върху заболяването “детска церебрална парализа”. Честотата на случаите с това заболяване при деца с ниско тегло при раждането е 7-12%. При тези с екстремно ниско тегло при раждането честотата достига до 15%.

В резултат на недоносеността на рисковите новородени може да се наблюдава преходно или дълготрайно засегнато моторно развитие. Ето защо те се нуждаят от продължителна кинезитерапия и рехабилитация – внимание и грижа за специфичните им нужди.

Нарушение в менталното и когнитивно развитие на рисковите новородени деца също са възможни. Повече от половината от родените с екстремно ниско тегло имат в различна степен специални потребности.

Понякога се наблюдават нарушения в съня и поведението. Този комплекс от проблеми изисква ранно и навременно включване в специални програми за обучение.

Как и кога се провежда ултразвуковото изследване на рисковите новородени деца?

Ултразвуковото изследване на ЦНС е неинвазивен метод, чието несравнимо удобство е използването му до леглото на болното дете. Изследването се извършва чрез специална ехографска апаратура.

Целта е огледът на структурните особености и потенциални нарушения на мозъка с поставяне на трансдюсера в областта на голямата фонтанела – трансфонтанелна ехография (ТФЕ).

При рисковите новородени деца е необходимо скринингово ултразвуково изследване на ЦНС чрез ТФЕ и проследяване в динамика на промените. Това се извършва както в хода на лечението в неонатологичното отделение, така и впоследствие в хода на прегледите след изписване.

Какви са другите често срещани проблеми?

При рисковите новородени деца е ключово оптималното хранене, за да се гарантира липсата на хранителни дефицити.

При дефицит на фосфор, калций или витамин D се повишава рискът от заболяване, наречено “рахит” – хиповитаминоза или прекомерно ниски нива на витамин D в организма с нарушения в развитието на костите.

Затова е необходима суплементация с калций, фосфор, витамин D още от 7-ия ден след раждането до края на първата година.

При недоносените новородени деца, преминали през лечение с апаратно подпомагане на дишането след раждането, присъства риск от нарушения в развитие на емайла на зъбите, развитието и цвета. Затова е необходима консултация с детски стоматолог на 18-месечна възраст.

Офталмологично проследяване при рисковите новородени деца се налага поради заболяване, което може да започне в неонаталния период, наречено “ретинопатия на недоносеното”. Препоръчително е това проследяване да се случи на на шестия месец след раждането, на годинка, годинка и половина, на три годинки и в предучилищна възраст.

Ще получа ли персонализирана програма за проследяване на рисковите новородени?

Краткосрочната програма за проследяване на рисковите новородени деца обхваща период от три, шест месеца или една година след раждането. Тя се състои в изработването на индивидуален план за:

• необходимите предстоящи изследвания
• необходими консултации със съответния срок за провеждане, място и целеви специалист
• препоръки, свързани с храненето
• препоръки за прием на медикаменти
• препоръки за суплементация с витамини и микроелементи
• приложение на паливизумаб (Synagis), ако това е необходимо, за профилактиране на усложненията от инфекция с респираторносинцитиален вирус, както и препоръчителните срокове

На родителите се разясняват подробно всички въпроси, свързани с индивидуализирания план. Всеки от тях е в своето право да попита и да му бъдат обяснени ключовите моменти в медицинският план за проследяване на детето му.

Как да се справя с цялата тази информация като родител?

Всяко новородено с риск над средния се обозначава като рисково.

Рисковите новородени деца попадат в интензивно отделение веднага след раждането. За родителите процесът до изписването и след него е изпълнен с множество тревоги и страх.  Съвсем естествено в тях се пораждат въпроси за това как децата им ще се проследяват след изписването, какви са най-честите им проблеми, нормално ли ще протече развитието и много други.

Акцентът в статията се поставя върху:

• Най-честите проблеми на дихателната система за недоносените новородени – бронхопулмонална дисплазия и повишеният риск от инфекции.
• Най-честите проблеми на нервната система – детска церебрална парализа, нарушения в моторното и когнитивното развитие.
• Трансфонтанелна ехография като скринингов и диагностичен метод за рисковите новородени деца.
• Офталмологично проследяване.
• Консултация с детски стоматолог на 18-месечна възраст.
• Оптималното хранене, за да се гарантира липсата на хранителни дефицити.

Родителите на рисковите новородени деца имат нужда от подкрепа от страна на медицинските специалисти чрез подробна информация и предоставяне на индивидуален план при изписването. В него е включено всичко необходимо за консултирането с различни медицински специалисти, приложението на медикаменти, суплементация с витамини и микроелементи, препоръки за хранене.

Ако възникнат въпроси, всеки родител е в пълното си право да ги зададе и да се почувства спокоен за това, което предстои след изписването на детето.