Kои са рискови новородени деца?

Терминът „рискови новородени деца“ се отнася до новородените бебета, при които е установен висок риск от здравословни проблеми или усложнения след раждането и в първите 28 дни от живота им.

При рискови новородени деца адаптацията след раждане е по-трудна. Те са предизвикателни пациенти не само за неонатологичното отделение, но и по-нататък – за доболничната помощ. Тези деца изискват специално внимание и грижа, която продължава и извън неонаталния период – след 28-мия ден.

Делът на рискови новородени деца е 15-20% от всички новородени. От тях 10% са недоносени, а останалите 5-10% обхващат останалите рискови групи.

Как се разделят на групи рисковите новородени деца?

Най-често рискови новородени деца се групират в зависимост от телесната маса, гестационната възраст и основното им заболяване.

Присъстват следните рискови групи:

1. Рискови новородени деца са недоносените – това включва родените преди 37 гестационна седмица (г.с.).
2. Новородени малки за гестационната си възраст
3. Новородени с вътреутробно изоставане в растежа или т.нар. “интраутеринна хипотрофия (ИУХ)”.
4. Рискови са и преносените деца – родените след 42 г.с.
5. Деца с тегло при раждането под 2500 г.
6. Деца с тегло при раждането над 4000 г.
7. Новородени с тежки родово-травматични увреждания.
8. Новородени с вродени малформации или наследствени заболявания.
9. Новородени с вродени или придобити след раждането инфекции.
10. Новородени с трайни неврологични увреждания.
11. Новородени с жълтеница, която е по-дълга от очаквания нормален период.
12. Новородени от многоплодна бременност – близнаци, тризнаци.
13. Новородени, заченати чрез методите на асистирана репродукция.

В зависимост от патологията на майката по време на бременността се отличават няколко главни групи:

• новородени деца на майки с патология на щитовидната жлеза
• новородени деца на майки с епилепсия
• новородени на майки с диабет
•  

Към допълнителна група спадат новородени със социални рискови фактори.

Сред многобройните социални рискови фактори са:

• нежелана бременност
• дете на самотна майка
• бедност
• алкохолизъм и наркомания в семейството

Кое новородено наричаме недоносено?

Недоносено е новородено от бременност с продължителност по-кратка от 37 г.с.

Недоносените деца се подразделят в зависимост от гестационната възраст:

• недоносени, родени близо до термина – 34-37 г.с.
• деца с умерена недоносеност – 32-34 г.с.
• деца с изразена недносеност – 28-32 г.с
• деца с екстремна недоносеност < 28 г.с

Друг съществен критерий е телесната маса при раждане. В зависимост от нея подразделяме:

• новородени деца с ниска телесна маса – 1500-2500 г
• новородени с много ниска телесна маса – 1000-1500 г
• новородени с изключително ниска телесна маса < 1000 г

Защо недоносените са рискови новородени деца?

През последния триместър от бременността органите и системите на плода претърпяват съществени промени. Те обхващат както структурата, така и функцията им.

Преждевременното раждане поставя предизвикателства пред недоносеното – бързо да се адаптира към живота извън утробата и да довърши своето развитие.

Тази адаптация протича трудно и е съпътствана от множество медицински усложнения:

• затруднено хранене поради недоразвити рефлекси сукане-гълтане
• температурна нестабилност поради незрелост на терморегулацията
• метаболитни нарушения като твърде ниска кръвна захар
• нарушение в адаптацията на дихателната система и склонност за развитие на белодробни инфекции
• незрялост на имунитета – инфекциите протичат по-дълго и по-тежко
• стомашно-чревните, бъбречни и неврологични усложнения също не са рядкост за недоносеното

Как подкрепяме недоносеното новородено в този труден етап?

С цел да се подкрепи по-лесната адаптация на недоносеното, се прилага комплекс от мерки. Те включват особено щадящо отношение към новороденото в риск.

Лечението протича при минимален стрес: редуциран е светлинния режим и шум чрез поставяне в кувьоз, болезнените диагностични и терапевтични процедури се свеждат до минимум и обединени по време. Осигуряват се и продължителни периоди на спокойствие и сън.

Контактът с родителите също е съществен компонент в процеса на възстановяване и адаптация. Организират се свиждания веднъж дневно, в рамките на които акцентът попада върху докосването между рожба и родител. Това може чувствително да ускори възстановяването им.

Какво се постига с грижа тип “Кенгуру”?

Все по-голямо внимание се обръща на грижата тип “Кенгуру” – семейно ориентираната грижа за недоносеното. За целта бебето се поставя в директен контакт с голата кожа на гърдите на родителите и този контакт му помага да  регулира телесната си температура и да се успокои.

Ключова тук е идеята за активно участие на родителите в терапевтичния процес. За целта се създават обособени кътове и стаи за съвместен престой.

Под лекарски и акушерски контрол родителите се обучават да участват активно в лечението на недоносеното. Крайната цел е те да придобият уменията уверено да се справят и да продължат лечението удома. Това скъсява болничния престой и улеснява адаптацията на детето.

Кое новородено наричаме преносено?

Нормалната бременност протича в рамките на 280 дни, считано от първия ден на редовната менструация. Терминът от своя страна се определя като период от 5 седмици между 37-ма и 42-ра г.с. От това следва, че преносено е новородено след 42 г.с.

Каква е разликата между хронологично и биологично преносена бременност?

Някои случаи на преносеност се дължат на неправилно определена гестационна възраст. В тези случаи удължаването на бременността е само фиктивно и се определя с термина “хронологично удължена бременност”. Грешки настъпват поради неточно съобщена дата на последна редовна меструация (ПРМ) или нередовен цикъл.

По-точни данни се получават при определяне на гестационна възраст от ултразвуково изследване.

От друга страна, в хода на една истинска или “ биологично преносена бременност”, новороденото има реални признаци за преносеност.

Общата честота на преносеността е в широки граници и е средно около 10%. В една трета от тези случаи е налице биологично преносена бременност.

Как се отразява преносването на процеса на раждане и новороденото?

Според съвременните източници децата, родени от преносена бременност, се разделят в няколко групи според усложненията и рисковете:

1. Макрозомични рискови новородени деца (от макро-, голям) – в тази група се касае за преносени новородени, при които удължаването на бременността не е съпроводено от нарушения във функциите на плацентата. Усложненията произлизат от факта, че растежът на тези плодове след термина затруднява нормалния родилен процес. Често се налага Цезарово сечение (оперативна намеса).
2. Дисматурни рискови новородени деца – в тази група вече се наблюдават нарушения във функцията на плацентата (т.нар. плацентарна инсуфициенция или още – недостатъчност), настъпва фетално страдание.

Присъства и 3-та (първа като най-лека, втора и трета – най-тежка) степен в зависимост от тежестта на преносеността.

Преносените трябва да се възприемат като рискови новородени деца, за които е необходимо особено внимание.

Твърде често приемаме недоносените като най-рисковите новородени и необосновано неглижираме опасността от преносена бременност.

Тя често поставя както акушеро-гинеколозите, така и неонатолозите в критична ситуация. Затова не бива да бъде подценявана, а подходът към преносените рискови новородени е специфичен.

Да обобщим

Какво е нужно да запомним за рискови новородени деца?

Рисково е всяко новородено, независимо от телесната маса и гестационната възраст при раждане, което е с риск, по-голям от средния, за развитие на заболяване или смърт през първите 28 дни на живота.

• Те са предизвикателни пациенти и изискват специално внимание, както в ранния период след раждането, така и впоследствие – за последяване от доболничната помощ.
• Най-често рискови новородени деца се групират в зависимост от телесната маса, гестационната възраст и основното им заболяване. Към допълнителна група спадат и новородени със социални рискови фактори.
• Недоносено е новородено от бременност с продължителност по-кратка от 37 г.с. Те допълнително се разделят на групи в зависимост от гестационната си възраст или телесната маса непосредствено след раждане.
• Преждевременното раждане поставя предизвикателства пред недоносеното – бързо да се адаптира към живота извън утробата. Това често е съпроводено с усложнения.
• С цел да се подкрепи по-лесната адаптация на недоносеното се прилагат комплекс от мерки в неонатологичното отделение.
• Все по-голямо внимание се обръща на грижата тип “Кенгуру” – семейно ориентираната грижа за недоносеното. Ключова тук е идеята за активно участие на родителите в терапевтичния процес.
• Дефинирахме понятиятието преносеност – касае се за новородено след 42 г.с. Отличихме термините хронологично и биологично преносена бременност.

Твърде често приемаме недоносените като най-рисковите новородени и необосновано неглижираме опасността от преносена бременност. Тези деца се нуждаят от специална грижа и подчертано внимание.