Родови травми на новороденото – кои са и лекуват ли се?

Под “родови травми на новороденото” се разбират уврежданията, които плодът получава по време на родовия акт. Изключително податливи на травмиране са децата с телесна маса под 2500 г и много едрите деца (тегло над 4500 г). Родовият травматизъм е свързан със значими медицински, социални и психологически проблеми не само през неонаталния период, но и след него.

Родовата травма се подразделя на две основни групи: биохимична и механична.

Пораженията при първия тип са метаболитно-свързани и няма да са предмет на статията, докато при втория се касае за структурни нарушения на тъкани и органи. Нерядко обаче се наблюдава съчетание и на двата вида травматизъм.

За предотвратяването му особено значение има динамичното наблюдение на бременната и щадящото водене на раждането.

Твърде често механичните родови травми на новороденото пораждат прекомерна тревожност у родителите – дали децата им ще се възстановят напълно или до каква степен. Несигурността в тези ситуации винаги е свързана със стрес, затова целта на статията е да внесе яснота и спокойствие.

Какви са рисковите фактори за наличието на родови травми на новороденото?

Рисковите фактори, свързани най-често с родови травми на новороденото, могат да бъдат свързани с майката или детето. На първо място рисковите фактори, свързани с майката, могат да бъдат:

• конституционални: възраст под 18 и над 40 години, затлъстяване, първа бременност
• акушерски усложнения около момента на раждане – преципитирано (твърде бързо) или протрахирано (твърде бавно) раждане, тесен таз и други.

На второ място могат да бъдат свързани с плода:

• преносеност, многоплодна бременност, патология на пъпната връв (възел, завита, пролапс на пъпната връв), неправилна и атипична позиция на плода, пелвиофетална диспропорция, раменно-тазова дистокия (едър плод, диспропорция между рамената на плода и родовия канал)
• приложение па инструментални методи за завършване на раждането (форцепс, вакуум екстрактор)

Комбинацията на фактори от двете основни групи може да завиши тежестта на травмата и неблагоприятните последици.

Кои са родовите травми на новороденото, свързани с кожа и меки тъкани?

Продължителното задържане на главата на детето в изхода на таза води до оток на предлежащата част, обхващащ кожата и подкожните тъкани – т.нар. “капут сукцеденеум” (caput succedaneum). Отокът е разлят, надхвърля рамките на една кост, не флуктуира и се резорбира за 2-3 дни. Не налага прилагането на лечение и се възстановява напълно. Няма основание за притеснение и е необходимо единствено търпение в рамките на няколко дни за резорбцията му.

Кефалохематомът (cephalhaematoma externum), също често срещан сред родовите травми на новороденото, е субпериостален кръвоизлив.

Наблюдава се по-често след прилагане на инструментални методи за подпомагане на раждането – вакуум екстрактор, форцепс, а също така и при преципитирано (твърде бързо протичащо) раждане.

Кефалохематомът всъщност настъпва в резултат на кървене от разкъсаните съдове на периоста (той представлява плътна мембрана от съединително-тъканни компоненти, които покриват външната повърхност на костта), поради което е локализиран винаги в границите на една кост. Това лесно дава информация на медицинските специалисти за отдиференцирането на кефалохематом от капут сукцеденеум. Първият е винаги в границите на една кост, а вторият вид травма надхвърля границите на една кост.

Важно уточнение – след раждането може да нараства поради продължаващо кървене, да флуктуира, а резорбцията му да е по-продължителна, в рамките на няколко седмици.

Лечение и при тази родова травма не се предприема. Отново няма основание за притеснение и е необходимо единствено търпение, този път малко по-дълго – до няколко седмици.

Могат ли фрактури на кости да са сред родовите травми на новороденото?

Фрактурата на ключицата е най-често срещаната костна родова травма на новороденото. Причината за настъпването й най-често е пелвиофетална диспропорция (диспропорция между размерите на плода и родовия канал) и преносена бременност (след 42 г.с.) с твърде едър плод.

Други причини могат да бъдат седалищно предлежание на плода, когато ръцете му са изпънати, и др.

В повечето случаи липсва разместване на фрагментите на фрактурата и протича без съществени симптоми за новороденото. Риск съществува единствено ако при тази фрактура бъде наранен раменния сплит – сплетение от нерви, локализирано в непосредствена близост. В тези случаи, поради засягане на нервите, отговарящи за движението на същия горен крайник, може да има ограничение в движението му в различна степен.

До образуване на характерна структура, която маркира оздравяването, наречена “калус”, детето се оставя да лежи на противоположната на нараняването страна и се ограничават движенията на засегната ръчичка.

Прогнозата и тук е добра и с малко търпение настъпва пълно възстановяване.

Кой нерв може да бъде увреден като част от родовите травми на новороденото?

Лицевият нерв също може да бъде увреден в хода на родовия процес. Той далеч не е единственият, който може да претърпи увреда. Симптомите при него обаче са по-характерни, забележими за родителите и могат да предизвикат тревожност у тях. Затова ще разгледаме проявите и прогнозата на именно на неговата увреда.

Обикновено се наблюдава т.нар. “периферна” парализа на нерва, резултат от притискане на нерва в утробата или в хода на раждането. Периферната парализа, когато е пълна, засяга цялата лицева половина, включително и челото.

Това се изявява най-отчетливо при плач – участва само мускулатурата на здравата лицева страна, докато на противоположната страна челото не се набръчква, окото не успява да се затвори, назолабиалната гънка (вдлъбната линия по кожата, която се появява в областта от ноздрите до края на устните) е изгладена и устният ъгъл увисва надолу.

За разлика от нея, т.нар “централна” парализа засяга само долните 2/3  от лицето и се проявява само с изглаждане на назолабиалната гънка, изоставане на устния ъгъл и възможност за затваряне на окото и набръчкване на челото.

Лечението се провежда с витамини и крем за окото, който да предотврати изсъхването му, прилагат се и масажи, физиотерапия. Прогнозата обаче обикновено е благоприятна и отново изисква търпение от страна на родителите.

Как да се справя с цялата тази информация?

Под “родови травми на новороденото” се разбират уврежданията, които плодът получава по време на родовия акт. Изключително податливи на травмиране са децата с телесна маса под 2500 г и много едрите деца (тегло над 4500 г).

Рисковите фактори, свързани най-често с родови травми на новороденото, могат да бъдат свързани с майката или детето.

Най-честите родови травми на новороденото, свързани с кожа и меки тъкани, са капут сукцеденеум и кефалохематомът. Те не налагат прилагането на лечение и се възстановяват напълно. Няма основание за притеснение и е необходимо единствено търпение за възстановяването им.

Фрактурата на ключицата е най-често срещаната костна родова травма на новороденото. Прогнозата и тук е добра и с малко търпение настъпва пълно възстановяване.

Лицевият нерв също може да бъде увреден в хода на родовия процес. Той далеч не е единственият, който може да претърпи увреда. Симптомите при него обаче са по-характерни, забележими за родителите и биват лесно разпознаваеми.

Твърде често механичните родови травми на новороденото пораждат прекомерно притеснение у родителите, но, в повечето случаи, е необходимо време  за възстановяване.