Репродуктивно здраве след диагнозата рак: светлината в тунела

Диагнозата рак преобръща живота – сблъсък с неизвестното, страх и несигурност. Но животът продължава, и с него – мечтите, надеждите и желанието за пълноценност. Един от аспектите, който често остава на заден план, но е дълбоко личен и важен, е нашето репродуктивно здраве след диагнозата рак. Как ракът и лечението му влияят на способността за зачеване? Има ли път обратно?

В тази статия ще разгледаме възможностите, които медицината предлага, и стъпките, които всеки може да предприеме, за да запази шанса си за родителство.

 

Когато човек чуе диагнозата рак, всичко друго изглежда незначително. Мислите се завихрят около лечението, болниците, болката, страховете. В такава ситуация въпросите за бъдещето, семейството и възможността да имаме деца често остават на заден план. Но истината е, че репродуктивното здраве не е просто поредният детайл – то е част от нашата идентичност.

Много хора, преминавайки през диагнозата и лечението, си казват: „Сега не е моментът да мисля за това“. Но после, когато битката е спечелена, идва нова битка – тази за възстановяване на тялото и на възможността да създадеш живот. А понякога това осъзнаване идва късно, когато някои възможности вече не съществуват.

Не бива да оставяме страха да заглуши надеждата ни. Важно е да се грижим за себе си – не само да се борим за живота си, но и за качеството на този живот след болестта. Независимо дали сме диагностицирани с рак или друго сериозно заболяване – то не ни характеризира.

 

Репродуктивно здраве след диагнозата рак – как влияе лечението?

Нашето репродуктивно здраве след диагнозата рак е тема, която някак остава на заден план. Периодът от диагнозата и приемането, през лечението и възстановяването е изпълнен с хиляди перипетии, спадове и върхове. Но ако сме млади и планираме един ден да имаме деца, то трябва да оставим място в мислите за това. 

Съвременната медицина позволява десетки възможности за опазване на репродуктивното здраве след диагнозата рак, както и за други инвазивни болести и терапии. Лекуващият лекар може да даде повече информация за опциите.

За жени

Жените се раждат с целия яйчников резерв (фоликули), с който някога ще разполагат. Той се съхранява в яйчниците и всеки месец, по време на менструалния цикъл обикновено узрява един доминиращ фоликул, който се спуква, освобождавайки яйцеклетка (овулация). Яйцеклетката не отива директно в матката, а първо се поема от фалопиевата тръба (лява или дясна, в зависимост от коя страна се е спукал фоликулът).

Във фалопиевата тръба може да настъпи оплождане. Ако това не се случи, яйцеклетката загива и се изхвърля по време на менструация. Целият процес се контролира от хормони, които се отделят от мозъчните структури –хипоталамус и хипофиза, както и от яйчниците.

Промени или вреда в една част от целия процес може да причинят безплодие – временно или постоянно. Именно химиотерапията нанася тези вреди върху по няколко начина:

• Вреда върху репродуктивните органи: яйчници, фалопиеви (маточни) тръби, матка, маточна шийка
• Вреда върху органите, синтезиращи хормони: яйчници, хипофиза, хипоталамус, особено при агресивни химиотерапевтични режими

 

Най-сериозна е вредата върху яйчниците и яйчниковия резерв, защото значително намалява количеството здрави фоликули. Веднъж загубени, фоликулите не се възстановяват. 

Фоликулите в яйчниците, фоликулите на космите по тялото и раковите клетки имат една обща характеристика – те са бързорастящи клетки. Целта на химиотерапията е да унищожи раковите клетки, но по пътя унищожава всички бързорастящи клетки. Именно поради тази причина губим и косата си, и яйчниковия си резерв. Докато косата се възстановява и пораства отново, увреждането на яйчниковите фоликули в някои случаи може да бъде трайно.

Сериозността на безплодието зависи от няколко фактора:

• Възраст: колкото по-млада е жената, толкова по-голям яйчников резерв има; жени преди 35-годишна възраст имат доста голям шанс за запазване на фертилитета.
• Дозата на химиотерапията
• Общото здраве на пациента
  

 

Независимо от нашата възраст най-добре да предприемем мерки преди старта на лечението. Дори и младите жени могат да загубят напълно своя фертилитет (репродуктивната си способност), но след това да имат редовна менструация. Наличието на менструация не означава фертилност, защото яйчникът може да не се реализира в яйцеклетка, но да има кървене.

По време на химиотерапия/лъчетерапия е важно да не забременяваме, дори да можем. Това може да резултира в много увреден плод или спонтанен аборт!

За мъже

 

 

Мъжете също трябва да помислят за своето репродуктивно здраве след диагнозата рак, защото терапията уврежда и тестисите. Това може да доведе до пълно или временно безплодие поради промени в качеството и произвеждането на сперматозоиди.

Тестисите синтезират сперматозоиди и тестостерон – хормон, ключов за репродуктивното здраве. Химиотерапията може да им навреди и това да доведе до азооспермия (пълна липса на сперматозоиди в еякулата). За младите мъже прогнозите носят надежда – безплодието често е временно, макар и дълготрайно. Този сравнително добър изход от ситуацията не е гарантиран и мерки трябва да се вземат!

Безплодието (или трудното осеменяване) може да бъде причинено от понижено производство на сперматозоиди (олигоспермия) или такива с ниско качество. Олигоспермията може да е причина за трудното замразяване на сперматозоиди. Важно е мъжете често да проследяват качеството на тези клетки, защото безплодието може да бъде само временно. 

Понякога може и да не е и вредата да бъде завинаги. Затова е важно мъжете да се погрижат за своето репродуктивно здраве след диагнозата рак.

Замразяването на сперматозоиди, за разлика от яйцеклетките, е много по-бързо, лесно, ефикасно и опциите за мъжете са много по-добри.

 

Възможности за съхранение за жени

Възможностите за съхранение на репродуктивно здраве след диагнозата рак предлагат шанс за ново начало и мечти за семейство, дори след най-тежките изпитания. В тази част ще разгледаме методите, които дават надежда и възможности за възстановяване след тежкото лечение.

Пред жените стоят повече на брой, но по-трудоемки методи. При жените съществува и друг риск от усложнения по време на износването на плода – какви са опциите и рисковете от бременността, кърменето, раждането? Тези въпроси са строго индивидуални и зависят от интензитета на рака, възрастта, лечението, общото здраве. Важно е да ги зададем на нашия проследяващ лекар. 

Замразяване на яйцеклетки

Замразяване на яйцеклетки (или с термин криоконсервацията на овоцити) е процес, в който от жената се извличат яйцеклетки, замразяват се и се съхраняват. Това е начин да се сторират здрави полови клетки, докато трае инвазивна терапия.

Първият случай на замразяване е от 1986 г. и той е извършен точно с цел запазване на репродуктивно здраве след диагнозата рак.

Но с всяка менструация се реализира само една яйцеклетка. Процедурата би била абсолютно неефикасна, ако се извлече само една яйцеклетка. Затова се прави стимулация с хормони преди операцията в продължение на 2-3 седмици. Хормоналните нива, както и развитието на големия брой фоликули, се проследява от гинеколог през цялото време. Процедурата се прави под пълна упойка и трае около час. Възстановяването е изключително бързо и дори не изисква престой в болница.

Замразяване на ембрион

 

 

Процедурата включва няколко ключови компонента, сравнително по-трудоемка е от замразяването на яйцеклетки, но и по-ефикасна. Първо от жената се извличат яйцеклетки (отново след хормонална стимулация). След това се оплождат със сперматозоиди (от партньор или донор), развиват се в изкуствено създадена перфектна среда и след няколко дни (обикновено 3–5 дни) готовите оплодени ембриони се замразяват. Готовите ембриони могат да се ползват след време с почти (ако не и по-висока) успеваемост като стандартна естествена бременност. Процедурата е известна като ин-витро. 

Замразяването на ембриони е изобретено през 80-те години на миналия век точно с цел запазване на репродуктивно здраве след диагнозата рак. 

Замразяване на тъкан от яйчника

Замразяването на тъкан от яйчника (или с термин криоконсервация) осигурява добър шанс за запазване на репродуктивното здраве след диагнозата рак. Частта от яйчника, която произвежда яйцеклетки, се отделя от целия яйчник, замразява се и се съхранява. След преминаване на лечението, отделената част може да се трансплантира обратно. Именно тя произвежда не само полови клетки, но и полови хормони. 

Близо 30% от дамите, замразили яйчникова тъкан, са успели да родят след това. Процедурата е сравнително нова. Първата такава е извършена през 1999 г., но до 2019 г. е била просто експеримент. Днес представлява начин да се погрижим за нашето репродуктивно здраве след диагнозата рак. 

Потискане на яйчниците (при жени с рак на гърдата)

Потискането на яйчниците намалява риска от рецидив на рака на гърдата, особено при тумори, чувствителни на хормони. Това лечение супресира (потиска) производството на хормона естроген, защото за него се знае, че стимулира растежа на ракови клетки на гърдата. Извършено при тази диагноза, може да служи като лечение или да предпазва от рецидив.

Но когато говорим за опция за запазване на репродуктивно здраве след диагнозата рак, се използва медикаментът горселин. Горселинът се прилага чрез подкожна инжекция или под формата на подкожен имплант. Лечението се извършва чрез дългосрочно освобождаване на активната съставка, като тя постъпва в организма постепенно в продължение на няколко седмици или месеци.

Последната инжекция горселин се поставя малко преди последния цикъл на химиотерапия, с цел да се намали рискът от увреждане на яйчниковия резерв и да се повиши шансът за запазване на фертилитета. Методът се смята за най-малко инвазивен в сравнение с останалите възможности за съхранение на фертилитета.

Спорно е колко ефикасен е този метод за запазване на репродуктивността. На теория липсата на естроген означава липса на овулация. Това може да запази фоликулите, но пак подчертаваме, че горселинът се ползва основно при хормонозависим рак на гърдата.

 

Възможности за съхранение за мъже

Както вече стана ясно, опциите за мъжете са по-малко, но са много по-лесноизпълними. 

Замразяване на сперматозоиди

 

 

Замразяването на сперматозоиди е процес по събиране, замразяване и съхранение на сперматозоиди. Запазените полови клетки се ползват след време за изкуствено осеменяване или ин-витро процедура. Заради физиологията на мъжа не се изисква стимулация с хормони или оперативна намеса.

Най-честата причина за тази процедура е за запазване на мъжкото репродуктивно здраве след диагнозата рак. След химиотерапия или лъчетерапия може качеството и количеството на сперматозоидите да липсва напълно или да е понижено. При рак на тестисите се отстраняват напълно тестисите и след тази процедура производството на сперматозоиди е невъзможно. Други възможни причини могат да бъдат:

• Възраст: качеството на сперматозоидите намалява с годините, затова може да се замразят сперматозоиди отрано, за да се използват след години.
• Медицински процедури: мъже, които са преминали през вазектомия, могат да искат да имат деца в бъдещето.
• Заболявания: мъже с нисък тестостерон или сърповидна анемия могат да страдат от безплодие.
• Професия: хора с рискови професии (в армията например) могат да искат да запазят полови клетки за техните партньори след време.

Близо 21% от американските войници са замразили свои сперматозоиди без доказано медицинско състояние, а само поради горепосочената причина. 

Замразяване на тъкан от тестисите

Това е метод за съхранение на мъжкото репродуктивно здраве след диагнозата рак, но вече се предлага и на момчета в предпубертетна възраст като целта е да се запазят първични зародишни клетки (сперматогонии), които по-късно в живота да се развиват в зрели сперматозоиди. Това извличане се случва по оперативен път и под пълна упойка. Извлечената тъкан се съхранява в спермална банка.

Към момента нито едно бебе не е родено от запазена тъкан от тестиси. Методът все още е експериментален. Пред учените стои задачата да намерят начин сперматозоидите да се синтезират вътре в отделената тъкан, но все още е несигурно дали това е възможно.

Процедурата не е подходяща за всеки мъж и при всеки тип рак, затова предварителната консултация и изследваният могат да отнемат доста време. 

Рискове

Много деца, родени от замразени ембриони, яйчникова тъкан или яйцеклетки, са родени напълно здрави. Тъй като и двете процедури са сравнително нови и иновативни, проучванията в тази насока са ограничени. Специалистите обаче вярват, че рисковете са изключително малки. 

Няма никаква доказана връзка между замразяване на яйцеклетки, ембриони или яйчникова тъкан и рецидив на заболяванията.

 

Естествено зачеване след диагнозата рак – възможно ли е?

Даваме бърз отговор на въпроса: да, възможно е. 

Кога и как е въпрос на много фактори. Често бременността след диагнозата рак и лечението му не представлява риск нито за майката, нито за бебето. Ако след тежкото лечение сме готови да имаме бебе (по естествен път или чрез горепосочените опции), консултацията с лекар е задължителна.

Времето, което се налага да изчакаме, зависи от:

• Вида рак
• Стадия на рака
• Възрастта
• Лечението, през което сме преминали

 

За някои видове рак специалистите съветват хората да изчакат поне 6 месеца след приключване на химиотерапията. Това е времето, нужно на повредените яйцеклетки да напуснат тялото. За някои случаи на рак лекарите препоръчват период от 2 до 5 години преди опити за бебе.

Това е така, защото през първите години има вероятност ракът да се върне (рецидив). Лечението на рак по време на бременност е изключително сложно, защото то трябва да съхрани здравето на майката, като същевременно се защити плодът. Необходим е мултидисциплинарен подход (онколог, акушер-гинеколог, неонатолог) и индивидуална оценка на рисковете и ползите.

Трябва да помним, че лечението на нашето репродуктивно здраве след диагнозата рак може да бъде дълъг и труден процес.

Бременността носи ли риск от рецидив?

 

 

В повечето случаи забременяването не увеличава риска от рецидив. Конкретно за рак на гърдата лекарите съветват да се изчака поне 2 години преди опити за бебе. Това е така, защото естрогенът, който се повишава по време на бременност, може да увеличи риска от рецидив. 

В повечето случаи бременността ще изисква спирането на някои медикаменти за поддържане на ремисията, което пък може и да увеличи риска.

Осеменяване след лечение на рак

Повечето лекари препоръчват мъжът да изчака между 2 и 5 години преди да направи опити за осеменяване на партньорката си. Това е така, защото след химиотерапия или лъчетерапия сперматозоидите може да са силно увредени. За нови и качествени сперматозоиди са нужни поне 2 години.

Този срив в мъжкото репродуктивно здраве след диагнозата рак може да бъде плашещ за всеки мъж и партньора му, но решението е в навременната реакция.

 

Заключение

Да се изправиш срещу рака е изпитание, което променя всичко – но не отнема надеждата. Днес медицината предлага не само възможности за живот, но и за бъдеще, изпълнено с любов и семейство. Нашето репродуктивно здраве след диагнозата рак е предизвикателство, но и поле на възможности, стига да бъдем информирани и подготвени.

Независимо от диагнозата, пътят към родителството не е загубен – той просто може да изглежда различно.

 

Често задавани въпроси