Хипохондрия – как да я разпознаваме и лекуваме

Има ли някой около вас, който си мисли, че винаги е болен, въпреки че е физически здрав? Хора като него, независимо дали изпитват симптоми или не, са изключително тревожни и притеснени за своето състояние. Те са чувствителни към всякакви промени, които откриват в себе си. Склонни са да ги преувеличават до степен на тежък здравословен проблем.

Всъщност тези пациенти боледуват от хипохондрия. Това не е телесно увреждане, а психично затруднение с преобладаващо тревожно разстройство, за което по-подробно ще ви информираме.

Какво е поведението на страдащите от хипохондрия

Типични за пациентите са следните 10 основни отклонения:

1. Както отбелязахме, потърпевшите си мислят, че ги е връхлетяла тежка болест при липсващи симптоми или силно преувеличават леките физически неблагополучия. (Например, приемат обикновения сърбеж за нелечимо кожно увреждане, киселините – за карцином на стомаха, загрубелия глас – за рак на гърлото.)
2. Хората с хипохондрия вярват, че, поради фамилна обремененост, са изложени на риск от заболяване, което очакват с тревога.
3. Изпитват прекомерен стрес, мислейки че дадено страдание ще ги превърне в инвалиди.
4. Постоянно се самоизследват. Такива пациенти, в рамките на няколко часа, многократно проверяват пулса и кръвното си налягане, често притискат части от тялото си, за да разберат дали имат болка.
5. Непрекъснато се консултират с различни експерти и светила в медицината или отиват в друга крайност – категорично отказват какъвто и да е преглед, допускайки че ги е сполетяло нелечимо физическо разстройство.
6. Избягват места, хора и дейности, за които са убедени, че носят риск от заразяване.
7. Където и да са, упорито говорят за болести и лечения.
8. Проявяват недоверие към медицински диагнози и лабораторни изследвания.
9. Правят проучвания в интернет за възможни заболявания и следят специализирани публикации за медикаменти.
10. Готови са да спорят с лекарите, ако ги насочат към психиатър, настоявайки, че имат физическо заболяване.

Причини за хипохондрия

Не е открита ясна, единствена причина за това тревожно разстройство. Експертите обаче смятат, че значителна роля има семейната среда. Прекомерните тревоги на родителите за здравето на децата им допринасят за нереална преценка при възникнали болестни симптоми, които често се възприемат за тежко нарушение във функциите на организма.

Страхът от болести може да се провокира и от:

• преодолени, но много сериозни травми в детството
• преживени стресове
• предишна погрешна диагноза
• дълъг престой в болница
• здравословни проблеми на близки хора и др.

Какви са симптомите?

Разграничават се две основни степени на хипохондрия:

• идеохипохондрия – при нея са налице единствено опасения за болест, без никакви симптоми
• сензохипохондрия – изразява се в леки оплаквания, които реално са много субективни, неприятни усещания

При липса на лечение хипохондрията може да премине в тежко емоционално разстройство.

Близо половината от пациентите получават следните симптоми:

• гадене
• световъртеж
• прекомерно изпотяване и горещи вълни
• повишен сърдечен ритъм
• ускоряване на дишането
• сърцебиене
• сърбеж
• задух
• усещане за иглички в тялото
• пристъпи на паника
• постоянно тревожно настроение
• маниакално спазване на определени правила и др.

Какви са последиците?

Повечето хора с хипохондрия трудно приемат, че имат психичен проблем. Те упорито търсят лекар, който да потвърди убеждението им за някакво физическо заболяване. Готови са да се подложат на ненужни тестове и манипулации само и само да се сдобият с диагнозата, която сами са си поставили.

Друга неприятна последица за пациентите е влошаване на социалните им отношения. Оплаквайки се непрестанно от нещо, такива страдалци отблъскват хората около себе си. Понякога потърпевшите се смятат за неразбрани и сами се изолират от обществото.

Проучвания разкриват, че засегнатите от хипохондрия постепенно изпадат в състояние на тежка депресия.

Лечение на хипохондрия

Най-често използваният, съвременен метод е когнитивно-поведенческа терапия (СВТ от cognitive behavioral therapy). Основава се на виждането, че е много по-лесно се ангажират пациентите, когато се насочат към идентифициране на проблема и се опитат да кажат какъв е той, вместо да им се обяснява какъв не е.

С помощта на психиатър или психотерапевт хипохондриците се насърчават да застанат директно срещу страха си. Потърпевшите постепенно разбират, че техните натрапчиви идеи за болести и смърт са ирационални.

Чрез когнитивно-поведенческата терапия те придобиват необходимите умения за управление на мисленето си. Успяват да си изградят ново отношение към обезпокоителните мисли, да придобият алтернативно виждане за симптомите си. СВТ променя тяхното цялостно мнение за болестта. Доказано е, че тази терапия е много ефективна за намаляване симптомите на тревожност в рамките на година. След това действието й може да се подсили чрез кратки опреснителни занимания.

В някои случаи се прилагат медикаменти от групата на т. нар. „селективни инхибитори на обратното захващане на серотонина“. Тези лекарства са резултатни, когато е необходимо да се овладее състояние на силна тревога.

С проявите на хипохондрия нерядко се справя и хомеопатията, но е необходимо да се потърси опитен лекар-хомеопат, който да предложи подходящ продукт за всеки конкретен пациент. Не се изключва и плацебо влияние, особено в началните етапи на хипохондрия.

В допълнение към основното лечение се използват още йога, медитация и фитотерапия с билки, които действат успокоително – валериана, мента, маточина, лайка и др.

Независимо, че посещението при психотерапевт, психиатър или личен лекар е от ключово значение за справяне с хипохондрията, всички, които страдат от тревожни мисли за болест, и са склонни да преувеличават оплакванията си, могат да се възползват от следните съвети:

• Не се съсредоточавайте прекалено върху дезинфекционните мерки. Това може да ви причини болестен страх от микроби, известен като гермофобия или гермафобия. В началото на ковид пандемията, тази форма на тревожност се разпространи масово. И днес все още мнозина вярват, че здравето им е постоянно застрашено от микроскопични агресори, които дебнат навсякъде – от кухненския плот до подлакътниците в самолета. Такива хора мият ръцете си по сто пъти на ден и пръскат дезинфектант по всяка повърхност преди да я докоснат. Разбира се, спазването на хигиенните правила е необходимо, но то не бива да се превръща в мания.
• Потърсете си подкрепа. Присъединете се към група от хора с вашия здравословен проблем, запознайте се с оплакванията им. Говорете за собствените си притеснения. Споделянето може да ви помогне да придобиете по-реален поглед върху симптомите, които ви тревожат.
• Общувайте открито със своя лекар. Не премълчавайте съмненията си, свързани с здравето. Вашата откровеност може да помогне на лекуващия ви медик, да ви даде по-бързо и в максимална степен увереността, от която се нуждаете.

Не забравяйте че повечето проблеми, които имате, са в мисълта ви. Там са и всички решения за тях.