Аерофобия и трипофобия – как да се справим?

Според последни статистики 40% от населението в света страда от аерофобия – страх от пътуване със самолет или от каквато и да е друга форма на летене. Доста честа е и трипофобията – неприятни усещания при вида на повтарящи се дупки. Засегнати са 15 на сто от хората на земята.

Невинаги обаче негативните емоции отговарят на одобрените от психиатри диагностични критерии за фобия. Независимо от това подобни безпокойства влияят негативно върху качеството на живота. Ето защо днес ще разгледаме какво стимулира аерофобията и трипофобията и как да се справим с тях.

Какво провокира аерофобия?

Точните причини за страха от летене са неизвестни, но множество различни фактори могат да стимулират подобно безпокойство. Най-често този вид фобия се провокира от:

• минало травматично преживяване при полет или от самолетна катастрофа
• наличие на други специфични фобии като страх от височина или от затворени пространства
• генетични особености (клинични наблюдения показват, че ако човек има роднини, страдащи от фобии, вероятността да е предразположен към тревожни разстройства нараства с 15%)
• споделяне на страхове, възникнали у близки хора
• фактори на околната среда като лошо време, турбуленция, закъснения на полети и др.

Симптоми на аерофобията

Физически страхът от самолетен полет се изявява чрез следните оплаквания:

• пребледняване на лицето
• кожен обрив
• ускорен пулс
• аритмия
• болка в гърдите
• обилно изпотяване
• гадене
• повръщане
• дезориентация
• главоболие

По-рядко се явяват:

• мускулна слабост
• намалена концентрация
• неспокойствие и раздразнителност
• постоянна сънливост
• неяснота в мисленето и говоренето
• пълна дезориентация

Ако тези оплаквания  или част от тях възникват многократно при полет със самолет, те се приемат за фобийно разстройство, придружено от паническа атака.

Причини за трипофобията

Изображение на изсушена лотосова шушулка, използвано за медицински тестове при диагностициране на трипофобия.

Все още не е изяснено окончателно кои фактори допринасят за развитието на трипофобия. Според една от теориите мозъкът на хората с развихрено въображение има нагласата да възприема перфорираните предмети като заплахи.

Например няколко дупки, разположени една до друга, могат да породят асоциации с образувания върху кожата на отровна змия или да напомнят за очите на голям паяк.

Понякога перфорирани предмети се свързват с кожни заболявания или обриви. Отвращението, което предизвикват, е израз на трипофобия.

Според друга хипотеза, мозъкът се нуждае от голямо количество кислород за обработка и осмисляне на вида на перфорациите, забелязани върху различни предмети. При кислороден недостиг се стига до дистрес и напрежение в човека.

В допълнение, различни психиатрични заболявания могат да улеснят развитието на фобията (например обсесивно-компулсивно разстройство, което е свързано с тревожност и натрапчиви мисли).

Практически наблюдения показват, че най-често трипофобията се стимулира при вида на следните повтарящи се структури:

• пчелна пита
• наредени един до друг гевреци
• швейцарско сирене
• слънчогледова пита
• корали
• змии, гущери или жаби
• двойки очи, светещи в тъмнината
• различни надупчени предмети

Как се проявява трипофобията?

Както и при аерофобията, видът и тежестта на оплакванията са различни при отделните пациенти. Типично за трипофобията е, че започва с отвращение, а не със страх. Симптомите продължават от две, три минути до няколко часа. Неприятните усещания могат да се възобновят при всеки спомен за гледката, която ги е провокирала.

Най-често оплакванията включват:

• гадене
• повръщане
• студени тръпки
• усещане за задушаване
• тревожност
• напрежение
• страх
• учестено дишане (тахипнея)
• ускорена сърдечна дейност (тахикардия)
• световъртеж
• изпотяване
• сърбеж или усещане за триене на предмет върху кожата
• желание за отдалечаване от перфорирания обект

Невинаги са налице всички посочени симптоми. Състоянието се определя като трипофобия поради необичайните реакции при вида на многобройни дупки и други повтарящи се структури.

Как да се справим с аерофобията и трипофобията?

Първо трябва да се опитаме да разберем какво е предизвикало появата на страх от летене или от надупчен предмет. Втората стъпка е да приложим различни лечебни методи:

• Когнитивно-поведенческа терапия. Този подход се фокусира върху промяната на негативните мисли, водещи към тревога и страх. Необходимо е потърпевшият, заедно с психотерапевт, да си изясни природата на възникналите страхове и да осъзнае обективните причини за появата на конкретни симптоми. Едва тогава пациентът е в състояние да погледне по-реално на ситуацията, в която се намира. След това постепенно, с помощта на специалист, пострадалият ще може да коригира съзнателно страха си.
• Индивидуална или групова терапия. При индивидуалното лечение може да се приложи хипнотерапия или попадане във виртуална опасност. При груповите занимания обикновено се предлагат разяснения и обучения за справяне със страха. Напоследък много авиокомпании организират, в рамките на няколко дни, курсове за справяне с аерофобията. По време на заниманията хората могат да се срещнат с пилотите и да разговарят за безопасността на предстоящия полет.
• Системна десенсибилизация. Основното при този метод е постепенно излагане на обекта, предизвикващ страх. Първоначално пациентите усвояват различни техники за мускулна релаксация. След това класират фобиите си по интензивност. Десенсибилизацията започва с кратко излагане срещу това, което най-често плаши потърпевшия. Например, на пациента се показват видеоклипове на пътници в самолет или на обекти с дупки. Постепенно времето на неприятната експозиция се увеличава. Потърпевшият трябва да се старае да отхвърля негативните усещания и да ги заменя със спокойствие. По този начин фобиите могат да бъдат елиминирани постепенно и да се облекчат значително симптомите, които причиняват.
• Медикаментозно лечение. Понякога се предписват лекарства, които да помогнат за туширане на определени оплаквания, свързани със страха, например – гадене, повръщане или тревожност. Може да се приемат антидепресанти, които повишават серотонина в мозъка, също – успокоителни за намаляване на тревожността или бета-блокери, които нормализират въздействието на адреналина. Медикаментите трябва да бъдат предписани от лекар и да се ползват според препоръките му. Въпреки че лекарства намаляват симптомите на аерофобия и трипофобия, обикновено това води до краткотрайни резултати. За по-голяма ефективност се препоръчва фармацевтичните продукти да се комбинират с психотерапия.
• Различни умения за релаксация. Обикновено се прилага т.нар. визуализация. При нея пациентът се съсредоточава върху приятна за него, релаксираща ситуация, която носи в паметта си. Например може да си представи престой на морския бряг или сред поляна с цветя. За целта често се ползват подходящи изображения, аромати или звуци.

Друг начин за отпускане е диафрагмалното дишане. Това е техника за бавно и дълбоко дишане през носа, задържане на дъха за две секунди и издишване през устата. По този начин се влияе върху нервната система и се облекчават стресът и безпокойството.

Добри ефекти се постигат и чрез прогресивната мускулна релаксация, при която се стягат и отпускат мускулите на цялото тяло. Това намалява напрежението в тях.

В допълнение понякога се прилагат практики като йога или медитация. Ползването им, както и здравословният живот,  значително намаляват всевъзможни тревоги и опасения.

Лечението на тези фобии е толкова по-успешно, колкото по-голямо е желанието на пациента да сътрудничи на своя лекар и да се пребори със страховете си.